Стефан (Стефо) Гьошев Настев (Попнастев) () е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Стефан Настев е роден в 1875 година в Церово, тогава в Османската империя. Брат е на Лечо Настев и Никола Настев. Присъединява се към ВМОРО през 1898 година, когато е заклет от Христо Чемков и Йордан Гавазов и в 1899 година оглавява церовския революционен комитет. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Пандил Шишков и Дине Абдураманов. Служи като организационен куриер и доставчик на оръжие.
В 1902 година е арестуван, осъден на 101 години и затворен в Корча. След амнистия в 1903 година, минава в нелегалност и е назначен за лерински войвода с чета от 80 души. Обикалят района на Нидже. Заедно с Павел Христов и Георги Попхристов в местността Бисерна, между селата Горничево и Баница, залавя телеграфист на име Мице, когото по-късно предава на Васил Чекаларов. Сражава се над Горничево, Церова поляна, над Сетина, където води 18 часово сражение с войска.
По време на Балканската война в 1913 година гръцките окупационни власти го арестуват и го заточват на Крит. Успява да избяга от Крит и през Междусъюзническата война Стефан Настев е в отряда на Васил Чекаларов. Стефан Настев и подпоручик Иван Попов, Пандо Сидов, Тома Желински, Трайко Желевски се прехвърлят в Битоля, скоро след това са прехвърлени от сръбските власти в България.
На 26 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Родословие
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Родени в Церово Категория:Дейци на ВМОРО, ВМОК, ВМРО и ВДРО, получили българска народна пенсия