Алмиш (Almış iltäbär, Almysh Elteber, Almish Yiltawar; ; IX – X век) е елтебер на съюз от няколко тюркоезични племена в региона на сливането на реките Волга и Кама и първият мюсюлмански владетел (емир) на Волжка България.(Tatar)"Almış/Алмыш". Tatar Encyclopedia. Kazan: Tatarstan Republic Academy of Sciences Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002.
Име и титли Както името, така и титлите на Алмиш се срещат в различните източници като Алмиш, Алмуш, Алмаз, Алмас хан, Алмъш илтебер, Алмъш емир, Алмъш мелик, Алмъш патша, както и ислямизираните Алмъш Абдалах Джагфар ибн Шилки, Джагфар ибн Абдуллах, Джагфар бен Абдулла, Алмаз бин Шауки Балтаург, емир Джагфар бен Силки хан и Алмъш Джагфар ибн Шилки, . Според живелия в същия период персийски административен географ ибн Хордадбех в края на IX век владетелят на Волжка България е „княз/хан на сакалибите, от които може да се набавят роби“.Ascher; Halasi-Kun; Király 1979, p. 7. Сведението за Алмиш се дължи на Ахмед ибн Фадлан, пратеник на абасидския халиф ал-Муктадир през 921 – 922 г., и неговия пътепис. В началото на превода му от арабски на руски език е записан като „Алмуш, син на йълтъвар Шилки, царя на славяните“.Ковалевский 1956, стр. 121. В превод на английски език е записан като „Алмиш, син на Шилки, йълтаваря, краля на сакалибите“.Frye 2005, p. 25. В превода на български език е записан като „Алмуш на Хазар, син на Балтацар – цар на славяните“.Ибн Фадлан, Увод. Смята се, че арабското наименование „сакалиба“ неправилно се превежда като славяни.
Управление Алмиш е син на Шилки и вероятно го наследява като елтебер в края на IX или началото на X век. Остава васал на зет си хазарския хаган, комуто плаща данък и е дал свой син за заложник.Ибн Фадлан, 21.Frye 2005, pp. 61–62. Въпреки тези очевидни гаранции се счита, че Алмиш активно се противопоставя на политическото върховенство на хазарите.Ибн Фадлан, Предговор.Frye 2005, p. 9. Той изпраща пратеници в Багдад при техния враг абасидския халиф ал-Муктадир.Ибн Фадлан, Увод.Frye 2005, p. 26. Халифът отвръща с изпращане на експедиция (мирно пратеничество) под ръководството на Саусан ал-Раси, в която участва ибн Фадлан като съветник по религиозните и правни въпроси.Ибн Фадлан, Предговор.Frye 2005, pp. 25–26. Успешно е сключен съюз с Алмиш, а ислямът е приет за официална религия на подвластните му земи. Счита се, че това става през 922 г., с което властта във Волжко-Камска България се централизира.Заимова 2000. Алмиш приема името Джафар от пълното име на халиф ал-Муктадир и посмъртно нарича баща си Абдуллах.Ибн Фадлан, 14.Frye 2005, p. 46. В следващите години Волжка България преживява културен подем, отварят се джамии и медресета, от арабския свят идват редица богослови, медици, философи, поети и дори преписвачи на Корана и сунните. Столицата на Алмиш, Булгар, се превръща в „Северна Мека“.
Семейство Ибн Фадлан споменава съпругата, синове, дъщери, братя и бащата на Алмиш.Ибн Фадлан, Увод.Frye 2005, p. 26. Той има няколко сина, като единият е заложник при хазарите, и поне две дъщери – едната омъжена за хазарския хаган, а другата за вожда на племето есегели.Ибн Фадлан, 21.Frye 2005, p. 62. Огузкият военачалник Етрек, син на Катаган, нарича Алмиш „моя роднина/сват“.Ибн Фадлан, 10.Frye 2005, p. 41.
Бележки
Източници Бораджиева, Л.-М.; Наумов Г. (1992). Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжска България. София: ИК „Аргес“. Заимова, Райна (2000). Арабски извори за българите. София: „ТАНГРА ТанНакРа“. ISBN 954-9942-03-1 Ковалевский, А.П. (1956). Книга Ахмеда Ибн-Фадлана о его путешествии на Волгу в 921-922 гг.. Харьков: „Издательство Харьковского государственного университета“. Ascher, Abraham; Halasi-Kun, Tibor; Király, Béla K. (1979). The Mutual Effects of the Islamic and Judeo-Christian Worlds: The East European Pattern. Brooklyn, N.Y.: „Brooklyn College Press“. ISBN 978-0-930888-00-8 Frye, Richard (2005). Ibn Fadlan's Journey to Russia: A Tenth-century Traveler from Baghdad to the Volga River. Princeton: „Markus Wiener Publishers“. ISBN 978-1-55876-366-1
Външни препратки Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжска България Идел Болгар иле – Музей-резерват Велики Болгар
Категория:История на Татарстан Категория:Волжки българи Категория:Хора от Болгар