Мизогинията е термин, приблизително съвпадащ по значение с българската дума женомразство. Думата произхожда от гръцкото μισογυνία, от μῖσος, „омраза“ и γυνή, „жена“. Неин аналог по отношение на мъжете е мизандрия – мъжемразство (омраза или неприязън към мъжете), а по отношение на хората изобщо – мизантропия. Антонимът ѝ „филогиния“ – любов или привързаност към жените – не се използва широко. Антропологът Дейвид Гилмор твърди, че мизогинията е „почти универсално явление“ и че няма еквивалент при мъжете. Изследователката на женствеността Риа Ашли Хоскин прави разлика между потисничество, основано на женския пол, и потисничество, основано на женственото изразяване на пола. Академичният термин за второто е „фемефобия“.
Етимология Английските и американските речници определят мизогинията като „омраза към жените“ и като „омраза, неприязън или недоверие към жените“. Според Oxford English Dictionary думата навлиза в английския език чрез анонимната протофеминистка пиеса „Swetnam the Woman-Hater“ (1620 г.). Терминът остава рядко използван до 70-те години на XX век, когато става популярен благодарение на феминистката Андреа Дуоркин и феминизма на втората вълна. Американският речник Merriam-Webster прави разлика между мизогинията – „омразата към жените“ – и сексизма, разбиран като дискриминация въз основа на пола и „поведение, условия или нагласи, които насърчават стереотипи за социални роли, основани на пола“.
През 2012 г. мизогинията става обект на световно внимание след реч на австралийския министър-председател Джулия Гилард, известна като „Речта за мизогинията“, в която тя обвинява политическите си опоненти в двоен стандарт и сексистки нападки. Същата година основно в отговор на реч в австралийския парламент, речникът Macquarie (който документира австралийския и новозеландския английски) разширява определението си за да включи не само омраза към жените, но и „вкоренени предразсъдъци срещу жените“.
Съществителното „misogynist“ означава човек, който мрази жените. „Misogynous“ и „misogynistic“ са прилагателни форми на думата.
Определения и обхват Мизогиния е омраза към, презрение към или предразсъдък срещу жени или момичета. Тя е форма на сексизъм, която може да поддържа жените в по-нисък социален статус от мъжете, като по този начин съхранява социалните роли на патриархата. Може да се разбира както като нагласа, поддържана от отделни личности (предимно мъже), така и като широко разпространен културен обичай или система. Понякога се проявява по очевидни и дръзки начини, друг път е по-фина или прикрита по начини, които позволяват правдоподобно отричане. Отразява се в изкуството, литературата, обществената структура, историческите събития, митологията, философията и религията по целия свят. Тя функционира като идеология или система от вярвания, съпътстваща патриархалните общества от хилядолетия и продължава да поставя жените в подчинена позиция с ограничен достъп до власт и вземане на решения. Много влиятелни философи са изразявали възгледи, определяни като мизогинистични, включително:
Аристотел – описва жените като „деформирани мъже“ и по-нисши по природа. Жан-Жак Русо – твърди, че жените трябва да се подчиняват на волята на мъжете. Артур Шопенхауер – в есето „За жените“ описва жените като предназначени да се подчиняват. Фридрих Ницше – известен с израза: „Отиваш ли при жените? Не забравяй камшика.“
Философката Кейт Ман определя мизогинията като опит за контрол и наказване на жени, които оспорват мъжкото господство. Тя смята традиционното определение „омраза към жените“ за прекалено опростено, тъй като не отчита факта, че извършителите на мизогинистично насилие могат да обичат определени жени, например своите майки. Според нея мизогинията възнаграждава жените, които поддържат статуквото, и наказва онези, които отхвърлят подчиненото положение на жените. Тя прави разграничение между сексизма, който се стреми да рационализира и оправдае патриархата, и мизогинията, която нарича „правоприлагащия“ клон на патриархата. Тя разграничава следните понятия:
Патриархат – система на власт Сексизъм – теория, която оправдава тази система Мизогиния – „прилагащото звено“ на тази система
Социално-психологическите изследвания описват явната мизогиния като „открит враждебен сексизъм“, който предизвиква съпротива у жените, за разлика от „благосклонния сексизъм“ или рицарството, които карат жените да се държат по начин, поддържащ патриархалните структури. Според социолога Алън Г. Джонсън „мизогинията е културна нагласа на омраза към жените, защото са жени“. Той твърди, че тя е централна част от сексистките предразсъдъци и идеология и важна основа за потисничеството на жените в общества, доминирани от мъже, проявявайки се по различни начини – от шеги до порнография, насилие и дори – самопрезрение, което жените могат да бъдат научени да изпитват към собствените си тела. Друг социолог – Майкъл Флуд – също определя мизогинията, като омраза към жените, но отбелязва, че тя съществува и у жени спрямо други жени или сами към себе си.
Мизогинията се развива и практикува и онлайн. Онлайн-мизогинията (характерна за т.нар. инцели – от involuntary celibates – „неволни безбрачни“) включва координирани кампании за тормоз като Gamergate, както и заплахи, обиди и сексуализирано насилие срещу жени в публичното пространство. Инцелите представляват онлайн-общност от мъже, които вярват, че не могат да създадат хетеросексуални връзки. Те споделят убеждението, че жените избират партньори единствено въз основа на външния вид, и поради собствената си непривлекателност са обречени да останат сами завинаги. Поради това възприятие развиват омраза към жените и вярват, че мъжете са системно дискриминирани. Те поддържат широка мрежа от сайтове, насочени към разпространение на омраза към жените, дискриминация и мизогинистични идеи. В тази форма на мизогиния всички жени са обект на омраза, а жените от малцинствени расови групи са подложени едновременно на сексизъм и расизъм. Някои инцел-общности са свързани с подкрепа за масово насилие, включително нападението в Исла Виста през 2014 г., което вдъхновява други подобни актове.
Пример за мизогиния е и насилието срещу жени, което включва домашно насилие, а в най-крайните си форми – мизогинистичен тероризъм и фемицид (убийство насочено специално към жени и момичета, най-често – като форма на контрол – вършено заради пола им). Мизогинистичният тероризъм включва атаки, като масовото убийство в Исла Виста (2014) и нападението с микробус в Торонто (2018), свързани с инцел-идеологията. Мизогинията често действа и чрез сексуален тормоз, принуда и психологически техники, насочени към контрол над жените, както и чрез правно или социално изключване на жените от пълноценно гражданство. В някои случаи тя възнаграждава жените за приемането на по-нисък статус. Понякога допринася за физическо, сексуално и емоционално насилие и тормоз над момчета, които не се вписват в традиционните представи за мъжественост.
Расизмът и други предразсъдъци могат да подсилват мизогинията или да се припокриват с нея. Във феминистката мисъл тя е свързана и с „фемефобията“ – отхвърлянето на женствените качества. Съдържа презрение към институции, труд, хобита или навици, свързани с жените. Отхвърля всякакви аспекти на мъжете, които се възприемат като женствени или немъжествени. Жени, които преживяват вътрешно усвоена мизогиния (internalised misogyny), могат да я проявяват чрез омаловажаване на стойността на жените, недоверие към тях и убеждението, че половите пристрастия облагодетелстват мъжете. Честа проява е т.нар. „латерално насилие“ – агресия между жени, породена от вътрешно възприети сексистки нагласи.
История, религия, митология
Възникване и развитие Мизогинията се практикува широко от хиляди години и вероятно e възникнала някъде в началото на Бронзовата епоха, когато предполагаемо се е появил и патриархатът. През XX век феминистките теоретици предполагат, че мизогинията е едновременно проблем, причина, но и резултат на патриархалните социални структури. Антропологът Дейвид Д. Гилмор твърди, че мизогинията се корени в противоречивите чувства на мъжете – от тяхната екзистенциална зависимост от жените за възпроизводство и страхът от властта на жените над тях в моменти на мъжка слабост, в контраст с дълбоката нужда на мъжете от любов, грижа и утеха – потребност, която ги кара да се чувстват уязвими. Марк Тулий Цицерон казва, според гръцките философи мизогинията е причинена от гинофобия, тоест от страх от жени.
Анджела Сайни отбелязва, че в древните общества голяма част от жените са били отвличани с цел женитба, включително от чужденци – често бивайки принудени към бракове с убийците на предишните си семейства. Мизогинистичната подозрителност в Древна Гърция и на други места може частично да се обясни с мъжката тревожност, че жените един ден могат да се разбунтуват срещу своите похитители. Сайни твърди, че патриархатът и половите стереотипи възникват едновременно с държавата.
Трите основни монотеистични религии – юдаизъм, християнство и ислям – насърчават патриархални обществени структури и използват мизогинията, за да поддържат жените в по-нисък статус. Тя укрепва през Средновековието, особено в християнските общества, но свидетелства за подобни нагласи могат да се открият и при почти всяка човешка култура, включително в езическите на римляните, на древните гърци и на племената от басейна на река Амазонка и от Меланезия.
Древна Гърция Самият термин „мизогиния“ произлиза директно от старогръцката дума misogunia (μισογυνία). Стоическият философ Антипатър от Тарс го използва в трактата „За брака“ (ок. 150 г. пр.н.е.), като описва мизогинията, като нещо отрицателно и несъвместимо с ценността на брака и семейството. Думата се среща и при Хризип, цитиран от Гален. Той поставя омразата към жените редом с омразата към виното и към човечеството, разглеждайки ги като „болести“ на характера.
В книгата „Градът на Сократ: Въведение в класическа Атина“ Дж. У. Робъртс твърди, че още преди появата на трагедията и комедията в древногръцката литература е съществувала мизогинистична традиция, достигаща поне до Хезиод. В „Мизогиния: Най-старият предразсъдък в света“ Джак Холанд твърди, че древногръцката митология съдържа доказателства за мизогиния. Според Хезиод човечеството е живяло в мир, преди създаването на жените. След като Прометей открадва огъня от боговете, Зевс наказва хората, за които го е взел, като създава Пандора – първата жена. Тя отваря съд (по-късно наречен „кутията на Пандора“) и освобождава в света всички злини – труд, болести, старост и смърт.
Николас Папас споменава за пасажи у Платон, които изразяват презрение към жените. В „Държавата“ се предполага, че мъжете превъзхождат жените във всяка дейност, в която участват и двата пола.
Будизъм Професор Бърнард Фор твърди, че будизмът не е нито толкова сексистки, нито толкова подкрепящ равнопоставеността, колкото често се предполага. Някои учени подчертават мизогинистичните елементи в традицията, докато други виждат в нея потенциал за еманципация. Авраамически религии Някои автори, като Катрин М. Роджърс, твърдят, че ранното християнство съдържа мизогинистични идеи, особено в посланията на апостол Павел. Други богослови обаче посочват някои негови изявления, например Галатяни 3:28 („няма мъжки пол, ни женски“), като подкрепящи равенството между половете. Тертулиан нарича жената „врата към Дявола“.
Сура 4 от Корана („Жените“) често е обект на феминистка критика, особено стих 34, който описва мъжете като настойници на жените. Някои учени твърдят, че мизогинистичните тълкувания произлизат от мъжката доминация в религиозната интерпретация. Феминистка теория
„Добри“ срещу „лоши“ жени