Йерисос

Йерисо̀с или Йерисо̀ или понякога без йотация Ерисо̀ и със стара форма Ерисово () е малък град в Гърция, център на дем Аристотел, област Централна Македония с 3046 жители (2001).

География Градчето е разположено в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Намира се на третия ръкав на Халкидическия полуостров на няколко километра от полуостров Света гора и на около 100 километра югоизточно от Солун.

История Етимологията на Ιερισσός идва от латинското ericius, таралеж, което се използва и за обозначаване на антикавалерийските рогатки.

Акантос

В Античността на мястото на Йерисос е разположена древногръцката колония Акант.

Средновековие

Иерисо се споменава за първи път в най-стария атонски документ – сигилий на Василий I Македонец от 883 година. Тогава в развалините на акропола на Акант монахът Йоанис Коловос основава едноименния манастир, за което свидетелства житието на Свети Евтимий Нови. Между 943 и 982 година селището става епископски център. Някои атонски документи, чиято точност и достоверност могат да бъдат оспорени, представят идеята на българския цар Иван Асен II да подчини Света гора чрез епископа на Йерисос, назначен от него.Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 44.

Трайното българско присъствие в Йерисос и близките му околности е засвидетелствано чрез редица исторически извори от X – XIV век, сведения за употреба на глаголическо писмо от неговите жители, топонимия и антропонимия.Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 44 - 46. В грамота на Роман II от 960 година се казва:

Така нареченият Йерисовски протокол от юни 982 година е гръцки документ, даден от йерисовци на Иверския манастир в удостоверение на това, че манастирът „Йоан Колову“ е подчинен на Иверския манастир и че имотите му са дадени от Иверския манастир под наем на йерисовци за 29 години. Протоколът е подписан на гръцки от йерисовския епископ, от игумен Лавроций и от поп Георги (или поп Григор), който се е подписал на глаголица и така документът е един от най-ранните запазени глаголически паметници. Някои от подписалите се свидетели носят български имена: Василий Стоимир, Владко, Николай Детко (τοῦ Δεάτκου), Антоний Ръковина (или Ръкавина, Ρωχκάβηνα) и други.

Йерисос е седалище на Йерисовския митрополит до XVII век, когато центърът на епархията е преместен в Извор (днес Стратоники).

В източната част на градчето е старият каменен Суилоски мост и останките от средновековната кула Куцаки.

В Османската империя Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Йерисос (Ghérisos) живеят 1800 гърци. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ерисо живеят 1500 жители гърци християни. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ерисо (Erisso) има 1405 гърци.

В Гърция

В 1912 година, по време на Балканската война, в Йерисос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

На 26 септември 1932 година градчето е разрушено от Йерисовското земетресение.

+ Прекръстени с официален указ местности в дем Йерисос на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Вургарика Грекя Βουργάρικα Γραίκια Сталос Στάλοςвъзвишение на СЗ от Йерисос (61 m) Верагара Βεραγκαρα Дендрула Δενδρούλιαместност на СЗ от Йерисос

Личности

Йерисос дава серия участници в Гръцката война за независимост от 1821 – 1830 година – Влахомихалис със синовете си Атанасиос и Константинос, Георгиос Димитриу, Астерьос Петру и други. От Йерисос е видният андартски капитан, един от основните лидери на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на ХХ век Георгиос Янглис. В Йерисос е роден гръцко-българският писател Аргирис Митропулос. Мария Арсени и Екатерини Инглези са гръцки политици от началото на XXI век.

В списък на зографското братство, предаден през 1962 г. на българската делегация, посетила манастира, фигурира Монах Пантелеймон (Петър Фтулов), роден в с. Ерисово, Халкидики, на 82 г. Това показва, че в края на 19 век все още е имало българско население в това селище.

Бележки