Бернският зененхунд (), в превод бернско планинско куче, е порода кучета, произхождаща от Швейцария. Историята ѝ датира от над 2000 години. Селектирана е в района на днешния град Берн, откъдето идва и нейното име. Днес като туристическа атракция в някои швейцарски градове представители на породата теглят леки каручки, изпъстрени с цветя.Аманда О'Нийл, Най-добрата книга за кучетата, стр. 30, изд. „Фют“, София, 2004, ISBN 954-625-330-8

История Според изследванията породата е получена от кръстосването на римските молоси с местни овчарски кучета преди около 2000 години. Породата е използвана главно за паша и охраняване на стадата добитък. В миналото тя е наричана „дюрбехлер“ по името на малкия град Дюрбах, където са създадени трицветните екземпляри. Bernese Mountain Dog, Berner Sennenhund, Dürrbächler, Vertebrate Animals Department, Naturhistorische Museum Bern (in English) Използвани са много през Средновековието, но в началото на 19 век почти изчезват. След това, в началото на 20 век няколко ентусиасти започват да показват представителите на породата по киноложки представления в Берн и през 1907 г. е основан първият клуб за бернски зененхунди, наречен Schweizerische Dürrbach-Klub, който същата година написва първия стандарт на породата. Към 1910 г. са регистрирани 107 представители на породата. През 1949 г. е направен експеримент, включващ кръстосване на бернски зененхунд с нюфаундленд, а през 1990 г. е добавена кръв на лабрадор ретривър, но резултатите все още не са ясни. Бернски зененхунд на zooworld.com.ua

Външен вид Съществуват четири разновидности на породата. Това са стандартният Бернски Зененхунд, който е единственият с дълга козина. Апенцелер Зененхунд е със завита нагоре опашка. Ентлебух Зененхунд е най-дребният от всички – той достига до 50 сантиметра височина. Гигантският Зененхунд достига до 75 сантиметра височина. Стандартният мъжки Бернски Зененхунд е висок 70 сантиметра и тежи 65 килограма, женските досигат до 66 сантиметра височина и тежат 55 килограма. Главата на Берснки Зененхунд е масивна, муцуната е голяма. Ушите са с триъгълна форма и са клепнали. Шията е мускулеста, гръдният кош е добре развит, крайниците са сравнително дълги и мускулести. Берснки Зененхунд има тяло, покрито с умерено дълга козина, която е оцветена в черно. Червеникаво кафяви петна има на бузите, над очите, на гърдите и на лапите. Върху главата има бяла линия, която се намира между очите и се спуска към бялата муцуна. Бяло петно има и на гърдите на Бернския Зененхунд. Козината му може да е леко вълниста, без да се допуска къдрава козина. Очите на Берснки Зененхунд са тъмни, носът е черен. Лапите обикновено са бели на цвяр. Опашката е дълга, покрита с пухкава козина и е леко извита. Бялата част на гръдния кош понякога е наричана „швейцарски кръст“, защото наподобява швейцарското знаме.

Поддръжка на външния вид Въпреки че се наблюдава обилно падане на козината при тези кучета, изискванията за поддръжката ѝ не са много големи. Достатъчно е два пъти на седмица да бъде разресвана, а при по-обилно линеене – по-често.

Темперамент По характер бернският зененхунд е предан, мил и общителен, което го прави добър домашен любимец както за хора с опит в отглеждането на кучета, така и за такива без. Интелигентен е и се поддава лесно на дресировка. Кучетата от тази порода са спокойни, уравновесени и чувствителни. Понякога мъжките екземпляри се държат надменно и господстващо, докато женските се привързват към един от членовете на семейството и му се подчиняват. Бернските зененхунди се разбират добре с деца и са щастливи, когато те им обръщат внимание. Въпреки това, те са големи кучета и по невнимание могат да наранят по-малките деца. Отношението на зененхунда към хората е различно според самия екземпляр – някои са много резервирани и стоят настрани, а други са приятелски настроени. Разбират се добре с други домашни любимци и затова са подходящи за такива семейства. По-възрастните представители трудно се адаптират в нов дом. Чувстват се добре в студено време и не обичат жегите.

Здраве Кучетата от тази порода живеят между 8 и 10 години, много кратко в сравнение с други породи. Много болести може да засегнат бернските зененхунди – HD, тумори, проблеми с щитовидната жлеза, кожни алергии и др. Възрастните екземпляри трябва да имат OFA и CERF сертификати. Необходимо е да се уверите и че родителите на вашето кученце имат такива сертификати. Като всички големи породи са податливи на подуване на стомаха, което може да бъде животозастрашаващо.

Източници

Литература Christiansen, Amy, (2004) A New Owner's Guide To Bernese Mountain Dogs, Neptune City: TFH Publications, ISBN 0-7938-2818-X, 160 pages. Guenter, Bernd (2004) The Bernese Mountain Dog, Sun City: Doral Publishing ISBN 0-9745407-3-0. Harper, Louise, (2004) Bernese Mountain Dog, Kennel Club Books, ISBN 1-59378-289-6, 160 pages. Ludwig, Gerd and Christine Steimer. (1995) The Bernese and Other Mountain Dogs: Bernese, Greater Swiss, Appenzellers, and Entlebuchers: Everything about Purchase, Care, Nutrition, Breeding. Barrons Educational Series Inc, 1995 ISBN 0-8120-9135-3, 64 pages. Russ, Diane; Rogers, Shirle. (1994) The Beautiful Bernese Mountain Dog Loveland: Alpine Publications ISBN 0-931866-55-3, 248 pages. Simonds, Jude, (1990) The Complete Bernese Mountain Dog New York: Howell Book House; ISBN 0-87605-050-X, 160 pages. Smith, Sharon Chesnutt (1995) The New Bernese Mountain Dog New York: Howell Books, март 1995, ISBN 0-87605-075-5, 272 pages. Willis, Dr. Malcolm B. (1998) The Bernese Mountain Dog Today New York: Howell Book House ISBN 1-58245-038-2, 184 pages.

Външни препратки Оригинален клуб за бернски зененхунди в Швейцария Исторически снимки на бернски зененхунди , показващи отклоненията от оригинала през времето Генетика на трицветните зененхунди Информация за бернския зененхунд в DMOZ

Категория:Овчарски кучета Категория:Швейцарски породи кучета Категория:Молоси Категория:Икономика на Берн