Вълчият шпиц (), наричан още кеесхонд е порода кучета, произхождаща от Холандия. Тя е най-едрата разновидност на немския шпиц. Наречена е на патриота от 18 век Корнелис де Госелар, наричан Кеес. Вълчият шпиц е национално куче на Холандия.

История Родината на вълчия шпиц е Холандия и е наречен на лидера на холандските патриоти през 18 век Корнелис (Кеес) де Госелар, предводител на въстанието срещу Оранската династия. Бил развъждан основно като семейно куче, компаньон и пазач, умения, които вълчият шпиц владее отлично. Холандските фермери го използвали като пастир и охранител на добитъка. За тази цел вълчите шпицове са действали по групи. Те са много отговорни към задачата си и пазят имуществото на собственика си от всякави недоброжелатели.

Първият стандарт за вълчи шпиц е написан през 1880 и същата година представен на изложение в Берлин. Първият клуб за породата е основан през 1899. През 1901 германският стандарт включва и специфичния цвят – сребърно-черно. Този стандарт е признат от Британския киноложки клуб през 1915. През 1920-те баронеса фон Харденбрьок започва да се интересува от породата и започва да я популяризира. Тя основава Нидерландския клуб за кеесхонди през 1924. Година по-късно г-жа Уингфийлд-Дигби основава такъв клуб и в Великобритания. През 1926 този клуб влиза в състава на Британския киноложки клуб. Тогава породата е преименувана на кеесхонд.

Също така в популяризирането на породата има принос и Карл Хиндерер, който отваря клуб за кеесхонди в САЩ през 1923. Благодарение на неговите действия през 1930 породата е призната от AKC.

През 1960-те вълчият шпиц е една от трите породи, кръстосани за получаването на евразиера.Аманда О'Нийл, Най-добрата книга за кучетата, стр. 20, изд. „Фют“, София, 2004, ISBN 954-625-330-8

Външен вид

Вълчият шпиц има среден размер. Телосложението му е хармонично и набито. Има гъста, отвесно стърчаща козина, като опашката също има гъсто окосмяване. Той е с тъмни очи, заобиколени от светла козина, наречена „очила“ – особеност, уникална за вълчия шпиц. Главата е красива, а ушите – изправени и остри, задължително с черна окраска. Козината е най-гъста на шията и рамената, както и между таза и скакателната става (т.н. „гащи“). Задължително трябгва да има черна окраска по ушите, края на опашката и лицето. Често срещано явление при кучетата от породата е черната ивица, спускаща се между очите, която им придава красив вид.

Поддръжка на външния вид Породата има по-специални изисквания за поддръжка на добър външен вид. За да бъде козината в добро състояние, тоест мека и пухкава, тя трябва да бъде сресвана поне един или два часа на ден. За сметка на това обаче вълчия шпиц няма нужда от постригване и ако все пак се направи такова, на подстриганите места се наблюдава краткотрайно линеене. По принцип породата се класифицира с най-висока степен на падане на козината и това прави представителите ѝ неподходящи домашни любимци за хора с алергии.

Темперамент Вълчият шпиц е нежен, любящ и мил по харатер и много обича да бъде близо до стопаните си. Не е склонен към скитничество и много цени дома си. Предан е и обича всички членове на семейството. По характер е енергичен, весел, бдителен, предан, общителен и дружелюбен и може да живее с всякави животни. Много е чистоплътен и се опитва да не мърси вкъщи. При някои екземпляри е наблюдавано измиване с лапите, подобно на котките. Обича да плува и да се търкаля в снега. Представителите на породата са много енергични и жизнерадостни и лесно се сприятеляват с нови хора. Те изглеждат усмихнати и може би заради това породата си е спечелила прякора „усмихнатия холандец“. Тя е подходяща за отглеждане както от хора с опит в гледането на кучета, така и за такива без. Вълчият шпиц е много интелигентен и лесно се поддава на дресировка и запомня команди. Разбира се добре с деца и непознати. Много е важно ранното социализиране в отглеждането на куче от породата. Разбира се с добре с други животни, което го прави подходящ за хора с други домашни любимци.

Здраве Кучетата от породата живеят средно 12 до 15 години. Засягат се от много болести – диабет, проблеми с щитовидната жлеза, катаракта, HD, MVD, vWD, сърдечно-съдови проблеми и апоплектичен удар. Възрастните представители на породата трябва да имат OFA и CERF сертификати за здравословно състояние.

Вижте също Немски шпиц Померан

Източници

Външни препратки Американски клуб за вълчи шпиц Канадски клуб за вълчи шпиц Британски клуб за вълчи шпиц Шведски клуб за вълчи шпиц Северноамерикански клуб за вълчи шпиц Немски клуб за вълчи шпиц

Категория:Германски породи кучета Категория:Нидерландски породи кучета Категория:Шпиц Категория:Немски шпиц