Забърчани (; ) е село в община Долнени на Северна Македония.
География Разположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна на около 4 километра източно от общинския център Долнени и на 14 километра от Прилеп.
История В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Запърчан, със 7 ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
В XIX век Забърчани е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Запърчани е посочено два пъти – веднъж като Запришани (Zaprichani) с 26 домакинства и 128 жители българи и втори път като Запърчани (Zaprtchani) като село с 49 домакинства и 232 жители българи, но второто е объркано с Вепърчани.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Запърчени е населявано от 130 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Забърчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 14 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Забърчани (Zabartchani) има 80 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Запърчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1961 година Забърчани има 243 жители. В 1994 година броят им намалява на 85 жители – всички македонци.
В 1987 година е изградена гробищната църква „Свети Атанасий“.
Личности Родени в Забърчани Апостол Диме, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Мице Яким, „укривател и водач на българските разбойници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 15 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стойко Здравен, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина Тале (Трайчо) Огнянов, македоно-одрински опълченец, 28 (40)-годишен, работник, 4 и Нестроева рота на 4 рота битолска дружина Яким Тодоров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, работник, 2 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“ Тодор Димев Стрезов, ръководител на селото, убит през месец септември 1905 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов„Пелистерско ехо“, брой 92, 1943.
Бележки
Категория:Села в община Долнени