Югославският динар (DIN, YUD) е валута на бившите Кралство Югославия, социалистическа Югославия и Съюзна република Югославия.
През 1986 в хода на дезинтеграцията на Югославия след смъртта на Тито всички югославски републики получават право да печатат валута за своите нужди, което усилва и без това високата инфлация, като тя достига 3000% годишно. През 1989 година министър-председателят Анте Маркович уговаря републиканските ръководители да се откажат от правото си на валутна емисия, което намалява инфлацията, започват да работят предприятията, нараства вътрешната и външната търговия и дори намалява външния дълг.
В периода април 1992 – януари 1994 Югославия преживява третата най-тежка в историята хиперинфлация, в чиито пик цените се удвояват на всеки 34 часа, а дневното ѝ ниво е 65%.Кратък исторически списък на страните с хиперинфлация: Югославия
Сърбия го заменя със сръбския динар, а Черна гора с еврото.
Знакът на валутата е YUD, а 1 динар се е равнявал на 100 пара.
Деноминация След Втората световна война динарът е деноминиран 5 пъти:
датаденоминациязабележка1965.100нов динар1990.10 000„Марковичев динар“1992.101993.1 000 000СРЈ1 януари 1994.1 000 000.000SRJ24 януари 1994.10 – 13 милиона1 нов динар = 1 германска марка
Банкноти Банкноти, емитирани от Националната банка на Югославия, от края на 1960 до началото на 1980 от:
външен вид количество размер цвят описание година на първото публикуване 5 динара 123 x 59 мм зелен Жена със сърп 1968. 10 динара 131 x 62 мм кафяв Ариф Хералич, работник в завода 1968. 20 динара 139 x 65 мм лилав Кораб в пристанище 1974. 50 динара 140 x 66 мм син Освобождаване от Иван Мещрович 1968. 100 динара 148 x 70 мм червен Паметник на мира, Антун Аугустинчич пред ООН 1965. 500 динара 156 x 74 мм сивозелен Паметник на Никола Тесла 1970. 1000 динара 164 x 78 мм сивосин Жена с плодове 1974. Банкнота от един милион динара от 1989 г.
Източници
Външни препратки сайт на Националната банка на Сърбия банкноти Югославия
Категория:Икономика на Югославия Категория:Парични единици в Европа