__NOTOC__ Овацията (; ) е форма на римския триумф и представлява тържествено влизане пеш или на кон на военачалник-победител в Рим. Овацията се получавала, когато войната не е на ниво държави; при победа над „по-недостойни“ противници (като роби и пирати); когато победата е постигната без кръвопролития или с по-малка опасност за генерала и армията му; когато войната не е напълно довършена.
При овацията, честваният влизал в града пеш или на кон. Празнуващият не бил облечен във величествена пурпурна роба (toga purpurea), украсена със злато, а носил обикновена тога (toga praetexta) с каквато се обличали магистратите; в ръцете си не носил скиптър; вместо с лавров венец (corona triumphalis) го окичвали с корона от мирта (ovalis corona); самото шествие не се огласяло от тромпети и не било водено от сената, а в него участвали конници и плебеи. Музиката се осигурявала от музиканти свирещи на флейти, обикновено не присъствали и войниците на генерала. Церемонията завършвала с принасяне на жертва овца, а не като при триумфа – когато в жертва се принасял бик.
Първата овация в историята е на Публий Постумий Туберт, а вероятно най-известната е на Марк Лициний Крас след въстанието на Спартак. Правото на овация имат само сенаторите. През периода на принципата, овация се присъжда само на членове на императорската фамилия. Последният генерал, който не е член на императорското семейство и празнува овация е Авъл Плавций през 47 г.
Получили овация Овациите по времето на Римската република:G. Rohde. Ovatio, RE XVIII, 1939, стр. 1890 – 1903T. Robert S. Broughton: The Magistrates of the Roman Republic [MRR], Cleveland, Atlanta, 3 vol., 1968 – 1986 503 пр.н.е. – Публий Постумий Туберт (след сабините) 487 пр.н.е. – Гай Аквилий 474 пр.н.е. – Аний Манлий Вулзон 462 пр.н.е. – Тит Вентурий Гемин Цикурин 421 пр.н.е. – Нумерий Фабий Вибулан 410 пр.н.е. – Гай Валерий Поцит Волуз 390 пр.н.е. – Марк Манлий Капитолин 360 пр.н.е. – Марк Фабий Амбуст 290 или 289 пр.н.е. – Маний Курий Дентат 211 пр.н.е. – Марк Клавдий Марцел 207 пр.н.е. – Гай Клавдий Нерон 200 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул 196 пр.н.е. – Гней Корнелий Блазион 195 пр.н.е. – Марк Хелвий Блазион 191 пр.н.е. – Марк Флувий Нобилиор 185 пр.н.е. – Луций Манлий Ацидин Фулвиан 182 пр.н.е. – Авъл Теренций Варон 174 пр.н.е. – Апий Клавдий Центон 135 пр.н.е. – Марк Перперна Флор, Epitome of Roman History, книга 2:7 – 8 99 пр.н.е. – Маний АквилийT. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр 3 .// Посетен на 27 февруари 2014. 71 пр.н.е. – Марк Лициний Крас 44 пр.н.е. – Юлий Цезар 40 пр.н.е. – Октавиан Август 40 пр.н.е. – Марк Антоний 36 пр.н.е. – Октавиан Август Овациите по времето на Римската империя: 11 пр.н.е. – Нерон Клавдий Друз 9 пр.н.е. (утвърдена 11 пр.н.е.) – Тиберий 20 г. – Юлий Цезар ДрузAlan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 554 40 г. – Калигула 47 г. – Авъл Плавций 55 г. – НеронAlan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 244 93 г. – Домициан
Вижте също Триумф
Източници
Външни препратки Сравнение с триумфалното шествие Fasti Triumphales
Категория:Древен Рим Категория:Въоръжени сили на Древен Рим