Женско писане е термин, който произхожда от френския литературен феминизъм écriture féminine. Датира от 1970-те години. Елен Сиксу първа използва термина в нейното есе „Смехът на Медуза“ (1975).
Женското писане получава развитие специфично при френските и някои други европейски феминистки. Понастоящем то се разпознава от англоговорещите изследователи като подкатегория на литературния феминизъм.
Елен Сиксу, Моник Уитинг, Люс Иригаре Irigaray, Luce, Speculum of the Other Woman, Cornell University Press, 1985 и Юлия Кръстева Kristeva, Julia Revolution in Poetic Language, Columbia University Press, 1984Griselda Pollock, „To Inscribe in the Feminine: A Kristevan Impossibility? Or Femininity, Melancholy and Sublimation.“ Parallax, n. 8, [Vol. 4(3)], 1998. 81 – 117. са фундаменталните теоретици на движението, като психоаналитичната теория се включва в началото на 1990-те. Тези писателки понякога колективно са наричани в англоговорещия свят „френски феминистки“.
Източници
Въшни препратки Женско писане. 90-те. Версии. – дискусия във в. Литературен вестник
Категория:Литература Категория:Феминизъм във Франция