Марѝца (, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, , Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) Енциклопедия България, т. 4, стр. 67, 1984 г., БАН е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково. След като излезе от България, реката минава последователно през североизточната част на Гърция и европейската част на Турция. Влива се в североизточната част на Бяло море. Дължината на реката е 537 km, от които на българска територия се намират 321 km и по този начин Марица е на четвърто място по дължина сред българските реки – след Дунав, Искър и Тунджа. Тя е най-дългата река, извираща от територията на България, с най-обширен водосборен басейн (53 116 km², от които в България – 21 084 km²) и с най-голям речен отток (110 m³/s на излизане от страната, при българо-гръцката граница).
Географска характеристика Извор, течение, устие Извор Река Марица води началото си от двете Маричини езера, разположени в дълбок циркус на 2378 метра надморска височина между върховете Манчо (2771 m, на югоизток), Маришки чал (2765 m, на юг) и Близнаците (2779 m, на запад) в Рила. Днешната река Ибър, за която се предполага, че е запазила стария хидроним Хеброс и реката водеща началото си от Маричините езера се сливат при днешното с. Радуил. Дотам Ибър е по-дългата река и има по-голям целогодишен отток, като това кара някои автори да твърдят, че това е началото ѝ, а не реката която извира от Маричините езера.
Горно течение Горното течение на реката е частта от извора ѝ до град Белово. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. Напречният профил на долината в тази част е характерен с широкото си дъно и стръмните си склонове, върху които има образувани на значителна височина симетрично разположени стъпала. Над тях се издигат отново стръмните склонове, които завършват до вододелните била. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върха Червените скали на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният наклон е вече около 100‰. От 1400 метра надморска височина долината на Марица приема друга форма. На места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. При изхода от тази долина се забелязват свлачища. Речната долина е асиметрична – левият склон е по-стръмен от десния. От 1000 метра надморска височина реката навлиза в местността Маришко присое, която представлява късо долинно уширение. Над село Радуил долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 метра надморска височина). Дотук склоновете на долината са стръмни: наклонът им надминава 70‰. Залесени са със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на речното корито е 67,5‰. То има типичен планински характер – скалисто, каменисто и покрито с едри камъни.
От село Радуил река Марица тече през широката и трапецовидна Долнобанско-Костенецка котловина в посока североизток-изток. Котловинното дъно е силно нарязано от коритата на десните притоци на Марица. Широчината му достига 2 – 2,5 km. Намира се на 500 – 800 метра надморска височина. Котловинното дъно е наклонено от юг към север и е засипано от наноси на притоците Очушница, Бистрица и Стара река. Речното корито не променя характера си, само широчината му става по-голяма (средно 15 – 25 m). В котловината наклонът е 17,65‰.
От устието на Стара река (Костенецката река) котловината се стеснява и Марица навлиза в Моминоклисурския пролом, като завива на югоизток. Проломът е дълъг 16 km и завършва след град Белово. Склоновете са немного високи, но доста стръмни, скалисти и обезлесени. Реката в този участък тече праволинейно. Коритото е широко около 30 m. Бреговете му са скалисти и високи. Дъното е скалисто, насипано с чакъл. В началото на пролома надлъжният наклон е 7‰, но след това се увеличава на 11‰.
Средно течение Средното течение на реката обхваща участъка през Горнотракийската низина от град Белово до българската граница при село Капитан Андреево. След град Белово, Марица навлиза в Горнотракийската низина. До град Пазарджик низината е широка около 10 – 15 km. Реката тече симетрично на профила, като след града тя се разширява с десетки метри. В участъка от Септември до Пазарджик реката прави многобройни силно извити меандри и няколко ръкава с малки дължини. Надлъжният наклон на коритото е под 1‰. Бреговете са ниски, полегати. Дъното е песъчливо.
След Пазарджик Марица тече бавно, по-близо до Родопите, по южния край на низината, в широко песъчливо корито, където образува множество острови и ръкави. На места широчината на коритото достига 300 m, а дълбочината му е над 1,5 m. Крайречните лъки се заблатяват от многобройните ръкави на левите и десните притоци. Напречният профил на долината е трапецовиден, а дъното е широко няколко десетки километра. Към Пловдив монотонният вид на долината се разнообразява от шестте сиенитни тепета и Овчите хълмове. Десните склонове на долината са по-стръмни и по-залесени от левите. Наклонът в Пловдивското поле е много малък: 0,13‰. Тук Марица приема множество притоци. За десните притоци е характерно, че правят много ръкави преди вливането си, а левите като много поройни смъкват големи количества наносни материали и засипват работни площи от низината. Коритото не променя своя характер. Дъното му е покрито с пясък, като при високи води слабо се деформира. Бреговете са укрепени с подпорни стени. Към град Първомай надлъжният наклон става средно 1,20‰. Реката прави няколко по-извити меандъра. Бреговете на коритото са землени и затревени. Дъното е песъчливо.
След село Скобелево река Марица навлиза в сравнително по-тясна долина с по-високи склонове. В този участък тя е по-пълноводна и тече при много малък наклон: 0,70‰. Образува много пясъчни острови и едри, средно извити меандри. Дъното на речното корито е покрито с пясък, а на места и с дребен чакъл.
При Симеоновград реката завива на югоизток, минава през широк пролом сред Източнородопските разклонения и Сакар планина. При село Капитан Андреево напуска България и навлиза в Одринското поле. В този участък реката образува множество ръкави и пясъчни острови със значителна дължина и големина. Описвайки слабо извити меандри, в почти обезлесени долини при надлъжен наклон 0,23‰, Марица напуска територията на България.
Долно течение Долното течение на Марица обхваща участъка от българската граница до устието на реката. Тук тя е по-широка и по-дълбока. На места коритото ѝ достига до 1 km ширина. Като общо реката тече на юг, но в района на гръцкия град Димотика прави доста завои. Почти по цялото си долно течение (с изключение на района на град Одрин) река Марица служи за граница между Гърция и Турция. Недалеч от гръцкия град Фере реката се разделя на три ръкава, а впоследствие – на още няколко. Тези ръкави представляват делтата на Марица. Реката се влива в североизточната част на Бяло море, недалеч от турския град Енос, като по-голямата част от делтата остава в гръцка територия.
Водосборен басейн, притоци Водосборен басейн След Дунав река Марица е с най-големия в България водосборен басейн. Общата му площ е 53 000 km², от които в България се намират 34 166 km², т.е. 30,8% от територията на страната. Реката отводнява североизточната част на Рила, почти целите Родопи (с изключение на южните и югозападните им части), Средна гора (без западните и северните склонове на Ихтиманска Средна гора), по-голямата част от южните склонове на средна и източна Стара планина с Подбалканските котловини, Тунджанската хълмиста и нископланинска област, повече от 80% от европейската територия на Турция и цялата крайна североизточна част на Гърция.
Граници на водосборния басейн: На северозапад и север водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на реките Искър, Вит, Осъм и Янтра, вливащи се в Дунав. От връх Маришки чал границата продължава през връх Мусала, спуска се на север до Боровецката седловина, преминава по билото на рида Шумнатица, пресича западното гърбище на Септемврийски рид, минава източно от язовир „Искър“, завива на изток през седловината Ушите и село Вакарел, изкачва се до най-високия връх на рида Белица – връх Голяма Икуна (1221 m), завива на север по гърбището на рида Гълъбец и достига до връх Звездец (1655 m) в Етрополска планина на Стара планина. От връх Звездец в Етрополската планина до прохода Вратник (1097 m) вододелът следи билото на Стара планина. На североизток и изток водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на реките, вливащи се направо в Черно море – Камчия, Айтоска река, Русокастренска река, Средецка река, Факийска река, Велека, Резовска река и други малки реки в Турция, вливащи се в Черно море. Границата започва от прохода Вратник, следи билата на Сливенската и Стидовската планина, пресича Карнобатския проход (310 m) и продължава на изток по билото на Карнобатската планина до бившето село Рътлина. Оттам завива на юг, след това на запад по билото на възвишението Хисар и достига на югозапад до връх Асанбаир (515 m) – най-високата точка на възвишението Бакаджици. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до планината Странджа и се изкачва по билото ѝ, пресича българо-турската граница и продължава на югоизток по билото на планината до . На югоизток водосборният басейн на Марица граничи с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се направо в Мраморно море и най-североизточната част на Бяло море. Границата следи билата на възвишенията Текирдаг и Яйладаг и достига до устието на Марица при град Енос. На югозапад водосборният басейн на Марица граничи с водосборния басейн на река Места. Границата започва от връх Маришки чал, следи билото на източна Рила на изток до Славов връх, завива на юг и достига до Аврамовата седловина. Оттам продължава на югозапад, а след това на югоизток по слабо изразен вододел, достига до село Змеица, завива на юг и достига до българо-гръцката граница западно от село Буйново. След това продължава по билата на Ардинския дял, Гюмюрджинския снежник и западната част на рида Мъгленик до най-високия му връх Коджаеле (1266 m). После границата на водосборния басейн завива на югоизток през гръцка територия, преминава по билото на рида Пеперуда и достига до устието на Марица.
Притоци На територията на България река Марица има около сто по-значителни притока (тук не са включени реките Тунджа и Арда). Притоците са разположени симетрично, т.е. броят на левите и десните притоци е почти еднакъв. От тях най-големите с водосборна област над 1000 km² са: