Мѝлан Рѐшетар () е австроунгарски и после югославски учен – езиковед, литературовед и историк (изследовател на миналото на Дубровнишката република).
Биография Завършва гимназия в родния Дубровник. Следва класическа филология и славистика във Виена и Грац.
Учителства в гимназиите на Копер, Задар и Сплит. Защитава докторантура в Грац (1891). Уредник е на хърватското списание Lista državnih zakona във Виена (1891 – 1894).
После става преподавател в Балканската комисия на Виенската академия. След това е доцент по словенска филология във Виенския университет от 1908 г. (където е сътрудник и ученик на Ватрослав Ягич) и професор в Загребския университет от 1919 до пенсионирането му през 1928 г.
След пенсионирането си живее във Флоренция, където прдължава да се занимава с научни изследвания. Става член на Сръбската кралска академия през 1940 г.
Научни интереси Основните области на научните му изследвания са в диалектология и акцентологията на южнославянските езици. По югославско време е считан за основател на дисциплината „Югославска диалектология“, която разглежда диалектите в общия сърбохърватския език, съответно „сърбохърватскословенски език“.
В по-ново време научните изследвания на Милан Решетар са подложени на критически анализ предвид историко-политическия контекст на възникването им - Милан Решетар се обявява за „сръбски католик“ от Дубровник, а по-късно и за югославянин по националностБиография на сайта на САНИ.
Библиография Die serbokroatischen Kolonien Süditaliens, Wien 1911 (Südslawische Dialektstudien; 5; Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 9). Elementargrammatik der kroatischen Sprache / Elementargrammatik der serbischen Sprache, Zagreb 1916. Dubrovačka numizmatika, 2 Bände, Belgrad 1924/25. Der Štokavische Dialekt, Wien 1907 (Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 4). Antologija dubrovačke lirike, Belgrad 1894. Najstarija dubrovačka proza, Belgrad 1952 (Posebna izdanja: Odeljenje Literature i Jezika / Srpska Akademija Nauka; 192). Die Čakavština und deren einstige und jetzige Grenzen. In: Archiv für Slavische Philologie 13 (1890). Ispravci i dodaci tekstu starijeh pisaca dubrovačkijeh. In Rad JAZU 119 (1894). Zadarski i Ranjinin lekcionar, Zagreb 1894 (Djela JAZU 13). Die ragusanischen Urkunden des 13.–15. Jahrhunderts. In: Archiv für Slavische Philologie 16–17 (1894–95). Sammlung Rešetar. In: Monatsblatt der numismatischen Gesellschaft in Wien 10 (1916). Stari dubrovački teatar. In: Narodna starina 1 (1922). Nikša Zvijezdić, dubrovački srpski kancelar XV. vijeka. In: Glas – Srpska kraljevska akademija, 169 (1936). Najstariji dubrovački govor. In: Godišnjak Srpske kraljevske akademije 50 (1940).
Бележки
Категория:Слависти Категория:Хърватски историци Категория:Югославски историци Категория:Литературни историци Категория:Югославски диалектолози Категория:Австрийски диалектолози Категория:Хърватски диалектолози Категория:Австрийски езиковеди Категория:Югославски езиковеди Категория:Хърватски езиковеди Категория:Академици на РАН Категория:Академици на Сръбската академия на науките и изкуствата Категория:Преподаватели във Виенския университет Категория:Преподаватели в Загребския университет Категория:Нумизмати Категория:Учители Категория:Сърби в Хърватия Категория:Родени в Дубровник Категория:Починали във Флоренция Категория:Възпитаници на Грацкия университет