Райковци или Райковче (, Капнотопос, до 1926 година Ραϊκόφτσα, Райкофца) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

География Райковци е било разположено на 33 километра северно от град Сяр (Серес) и на 17 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в Петричко-Санданската котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от личното име Райко. Гръцката форма Райкофца и Райковче отразяват турския изговор.

В Османската империя В края на XIX век Райковци е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кайкорца (Kaïkortza), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Райковца (Raïkovtsa) е посочено като село с 65 домакинства и 200 жители българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Райковци живеят 420 българи.

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райковица (Raïkovitza) има 640 българи екзархисти и 18 цигани и работи българско училище с 1 учител и 21 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Райковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

До 1912 година селото е чифлик, собственост на гъркоманина от Сяр Зл. Кочев.

В Гърция През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Райковци се изселва и на негово място през 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Райковци е смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 142 души бежанци. В 1926 година е прекръстено на Капнотопос, в превод задимено място.

Личности Родени в Райковци Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина Атанас Константинов, македоно-одрински опълченец, 2 отделна партизанска рота, 3 рота на 10 прилепска дружина, 2 рота на 11 сярска дружина Атанас Николов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на бронзов медал Димитър Петров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина Динчо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина Запре Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина Иван Стоянов (1878 или 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 14 воденска дружина Илия Георгиев (Георгев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен Коста Стоянов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев Костадин Георгиев (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година Мито Иванов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 14 воденска дружина Петко Ангелов, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев, Нестроева рота на 15 щипска дружина Стоян Заприн, македоно-одрински опълченец, четата на Стойо Хаджиев

Външни препратки Бърдаров, Георги. „Дядо. За дядо Георги, за всички незабравени райковски душички, за всички бежанци, чийто сърца остават разделени между тоя и оня свят, но никога у дома!“, 2013.

Бележки

Категория:Исторически села в дем Синтика