Павел Иванов Генадиев с псевдоними Плачков, Стамболията е български общественик, публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македонски комитет.

Биография Павел Генадиев е роден на 10 юни 1873 година в Битоля, тогава в Османската империя. Син е на Иван Генадиев, брат е на Никола Генадиев (изтъкнат български общественик, политик и министър), Харитон Генадиев (журналист) и Михаил Генадиев, внук е на митрополит Генадий Велешки и е баща на художничката Василка Генадиева. Завършва гимназия в Пловдив през 1891 година, в която се включва в революционни кръжоци за освобождение на Македония и Одринска Тракия. Тогава се сприятелява с Михаил Герджиков. След това следва в Софийския университет. През 1895 година се присъединява към ВМОРО и започва да преподава в Лозенград, а през 1896 – 1897 година е учител в Мустафапаша, където създава революционни комитети и оглавява Свиленградския околийски революционен комитет на Одрински революционен окръг. Издава нелегалния хектографски революционен вестник „Борец“.

През 1897 година Генадиев убива един от първенците на града, Иван Варсамов, който бил между посветените в революционното дело лица. Варсамов обвинява Генадиев, че „сметките му не са чисти" и че разхищава комитетските пари. Убийството е сметнато за грешка от Централния комитет в Солун, тъй като Варсамов е смятан за „добър и с важни заслуги българин“. Генадиев е уволнен и арестуван от властите за убийство. Властите залавят архивата на революционната организация в града. За убийство са арестувани още около 25 души. Съдът ги осъжда на различни години заточение, вкл. Генадиев на доживотен затвор. Спасява ги Никола Генадиев чрез познанството си с Великия везир. Така след 18-месечен затвор групата е освободена и Генадиев е екстрадиран в България.Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 77, 279.

Павел Генадиев се сприятелява с Борис Сарафов и преминава на страната на Върховния комитет, като оглавява Пловдивския комитет. От 1899 година е подпредседател на Пловдивското македоно-одринско дружество. Генадиев е специален емисар на дружеството за откриване на клонове и нови дружества и до края на 1899 година са учредени дружества в Копривщица, Клисура, Карлово, Калофер, Сопот, Хисаря и Паничери, а на следната година – в Куртово Конаре. Генадиев поддържа в града работилница за раници и патрондаши за четите. Складираното в града оръжие се прехвърля към Чепеларския пункт и оттам в Османската империя.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 291 – 292. През 1900 година по внушание на Гьорче Петров прави опит да помири Иван Гарванов с ВМОК. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Чупренското дружество.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

Генадиев поддържа активни връзки с клона на Дашнакцутюн в града, начело с Степан Зорян (Ростом), като плод на това сътрудничество е четата на Слави Мерджанов и Бедрос Сиремджиян, която навлиза в Одринска Тракия през 1901 година.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 293. Вследствие на терористичната акция на четата турските власти правят много разкрития и арести на революционери в Тракия. В 1900 година е делегат на Пловдивското дружество на Седмия македонски конгрес.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.

В София Павел Генадиев се отдава на литературна и обществена дейност, но продължава активно да участва в революционната дейност в Тракия. През 1900 година Александър Кипров, ученик на Павел Генадиев, създава първата агитаторска чета в Свиленградско. Генадиев подпомага организирането на Илинденско-Преображенското въстание.

В 1903 година е избран за депутат в XIII обикновено народно събрание.

Занимава се с издателска и публицистична дейност. Издава списанията „Библиотека“ (1902 – 1909), „Художник“ (1905 – 1909) и „Поука“ (196 – 1909).Величков, Петър, „Меценат и талант се привличат и отблъскват“, сп. „Европа 2001“, 1998, кн. 2.Биография от сайта на ВМРО-БНД. Пише и движи финансовите дела на редактирания от брат му Никола и Трифон Кунев вестник „Българска независимост“. Пише в „Балканска зора“ (1890 – 1900), „Светлина“ (1912), „Новини“ (1890 – 1912), „Искра“ (1911 – 1912) и други.

В 1914 година е избран отново за народен представител в XVII обикновено народно събрание от Пловдив от Народнолибералната партия. В 1916 година обаче, заради опозицията му на включването на България в Първата световна война на страната на Германия, е арестуван и осъден на 2 години затвор. След войната е главен редактор на вестник Воля. Пише в „Народно единство“.

След Втората световна война Генадиев се опитва да предотврати предаването на Пиринска Македония на Югославия като стъпка към федерация между Югославия и България и на насилствената македонизация в областта. В 1946 година Генадиев пише писмо до министър-председателя Кимон Георгиев, в което съветва „отношенията с Югославия да се поставят на здравата почва на еднаквост на интересите“, а не да се стига до прекалености, които уронват българския престиж и възразява срещу официалното отричане на българския характер на Македония. Според него правилната формула е право на самоопределение, но в рамките на южнославянска федерация, изградена на равни начала между Югославия и България.Лалков, Милчо. От надежда към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944 – 1948), ИК „Век 22“, София, стр. 235.

Павел Генадиев е женен за Невена Генадиева от стария копривщенски род Кесякови. Дъщеря му Василка Генадиева е видна художничка. Синът му Асен Генадиев е инженер-химик.

Колегата му от „Българска независимост“ Петър Карчев пише за него:

Памет На Павел Генадиев е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София ().

Личният архив на Павел Генадиев се съхранява във фонд 140К в Централен държавен архив. Той се състои от 660 архивни единици от периода 1879 – 1959 г.

Родословно дърво

Външни препратки От и за Павел Генадиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Вестник „Македоно-одрински куриер“, издаван от Павел Генадиев през пролетта на 1903 година „Ужасите в Солун. Да живее революцията!“, публикувано във в-к „Македоно-одрински куриер“, год. I, бр. 8, София, 22 април 1903 година „Как се роди, живе и умре „Балканска зора“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, год. XVI, бр. 124, София, 2 юни 1940 година „Ангел Д. Винички“, възпоменателна статия на Павел Генадиев за Ангел Винички Баба-Божанин, публикувана във вестник „Македоно-одрински куриер“, брой 23, София, 1903 година „Отворено писмо до почитателите и последователите на покойния ми брат Никола Генадиев и членовете на партията Народно Единство“, София, 1931 година "Тодор Саев", публикувано във в-к "Македоно-Одрински куриер", год. I, бр. 3, 15 април 1903 година

Бележки

Категория:Български общественици от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български политици от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български издатели на списания Категория:Български имигранти от Македония в Пловдив Категория:Родени в Битоля Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив