Жан-Франсоа Лиотар (, френско произношение: [ʒɑ̃ fʀɑ̃swa ljɔˈtaʀ]; 10 август 1924 – 21 април 1998) е френски философ и литературен теоретик. Той е известен преди всичко с артикулирането на постмодернизма от края на 70-те години на 20 век и анализа на влиянието на постмодерността върху човешката ситуация.
Биография
Критика
Някои твърдят, че теориите на Лиотар могат да изглеждат вътрешно-противоречиви, понеже Постмодерната ситуация изглежда, че предлага свой собствен наратив в историята за западането на метанаративите.
Библиография La Phénoménologie, Paris, Presses universitaires de France, (coll. Que sais-je?), 1954. Discours, Figure, Klincksieck, 1971. (Thèse de Doctorat d'État, sous la direction de Mikel Dufrenne.) Dérive à partir de Marx et de Freud, Paris, 10/18, 1973; nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994. Des dispositifs pulsionnels, Paris, 10/18, 1973, nouvelle éd., Paris, Galilée, 1994. Économie libidinale, Paris, Minuit, 1974. Rudiments païens, Paris, Christian Bourgois, 1977. Les Transformateurs Duchamp, Paris, Galilée, 1977. La Condition postmoderne: rapport sur le savoir, Paris, Minuit, 1979. Au juste (avec Jean-Loup Thébaud), Paris, Christian Bourgois, 1979. La pittura del segreto nell’epoca post-moderna: Baruchello, Milan, Feltrinelli, 1982. Le Différend, Paris, Minuit, 1983. Tombeau de l'intellectuel et autres papiers, 1984. Que peindre ? Adami, Arakawa, Buren (1987), rééd. préfacée et postfacée, Paris, Hermann, 2008. Le Postmoderne expliqué aux enfants: Correspondance 1982-1985, Paris, Galilée, 1988. L'Inhumain: Causeries sur le temps, Paris, Galilée, 1988. Heidegger et les Juifs, Paris, Galilée, 1988. La Faculté de juger (avec J. Derrida, V. Descombes, G. Kortian…), Paris, Minuit, 1989. Leçons sur l'analytique du sublime, Paris, Galilée, 1991. Signé Malraux, Paris, Grasset, 1996. Questions au judaïsme, Paris, DDB, 1996. La Confession d'Augustin, Paris, Galilée, 1998. Misère de la philosophie, Paris, Galilée, 2000. Pourquoi philosopher ?, Paris, PUF, 2012 Logique de Levinas, textes rassemblés, établis et présentés par Paul Audi, postface de Gérald Sfez, Lagrasse, Verdier, 2015
Издания на български Постмодерното обяснено за деца, София: Критика и хуманизъм, 1993. „Да разсъждаваме върху различието“, сб. Способността за съдене, София: Аргес, 1995, с.219-270. Постмодерната ситуация, София: Наука и изкуство, 1996. Нечовешкото, София: Сонм, 1999. Постмодерни поуки, София: Критика и хуманизъм, 2002. Феноменологията, София: Сонм, 2021.
Външни препратки Творби на Лиотар , включително Постмодерната ситуация в електронно списание Литературен клуб „Бернар Блистен в разговор с Жан-Франсоа Лиотар“, електронно списание Nota bene, № 23 (2012) Антоанета Колева, „Жан-Франсоа Лиотар (1924 - април 1998)“, некролог във в. „Култура“, бр. 21 (2030), 29 май 1998 г. Силвия Е. Борисова, „Лиотар, възвишеното и авангардът“, електронно списание LiterNet, 03.05.2010, № 5 (126) Библиография на Лиотар на сайта провелия се през 2007 г. международен колоквиум Les Transformateurs Lyotard Коста Бенчев, „Смъртта на постмодернизма“ (Глобалистичен манифест), Електронно списание LiterNet, 7 юли 2005, № 7 (68)
Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Социална философия Категория:Постмодернизъм Категория:Деконструкция Категория:Версайци Категория:Починали в Париж Категория:Починали от рак