Маньо Стоянов Манев е български историк и книговед, изследовател на Българското възраждане.
Биография Роден е на 31 май 1903 г. Завършва Пловдивската духовна семинария (1925), богословие (с докторат) в Берн (1930) и философия (с докторат) във Фрибурския университет (1931). Работи като учител в Пловдивската семинария (1932-1937) и след 1945 г. – като уредник в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (1945-1948) и Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София (1948-1973). В последната завежда Отдела за ръкописни и старопечатни книги. Научната му работа е съсредоточена върху българската книжнина от XVII-XIX век, българо-гръцките културни връзки, историята на Българското възраждане и на град Пловдив. Умира на 5 ноември 1986 г.
Съчинения , Том 1 , Том 2
Стари гръцки книги в България
Източници Българска книга: енциклопедия (ред. Т. Янакиева, М. Капитанова). С., 2004, 418-419.
Външни препратки Владимир Янев, „За Маньо Стоянов и за тази книга“ (предговор към второто издание на „Когато Пловдив беше столица“)
Категория:Възпитаници на Фрибурския университет Категория:Български библиографи Категория:Български историци Категория:Български учители Категория:Родени в Душанци Категория:Починали в София