Автократор (; от αὐτός – „сам“ + κρατέω – „управлявам, властвам“ – в буквален превод: самовластващ, самодържец) е титла на самостоятелен, независим, суверенен владетел, който притежава цялата власт и управлява без каквито и да било представителни органи.

Терминът е гръцки превод, еквивалентен на латинската титла император,The Palgrave Atlas of Byzantine History (Historical Atlas) by John Haldon, Palgrave Macmillan - 2005 ISBN 978-1-4039-1772-8, p.170 с която са се наричали владетелите на Римската империя, и е използван от някои владетелите на Византийската империя.

Автократорът може да осъществява властта съвместно с аристокрацията, т. е. тя може да се делегира по благоволението на всевластващия, като по всяко време, той може да си я върна обратно – всичко зависи изцяло върховно от самия него.

Днес терминът се използва като синоним на деспот, тиран и диктатор, въпреки че всяка една от тези думи първоначално е имала отделно и различно значение.

Византийската императорска титла е заимствана от повлияните от Византия народи като Царство Грузия и балканските държави – Първото и Второто българско царство, Сръбското царство, Царство Грузия, а по-късно и Руското царство. В славянските държави терминат е използван в преведена форма на съответния език. Български владетели са се наричали самодържец, сръбски – самодржац, а руски: самодержец.

България От Византийската империя терминът е заимстван в Първото и Второто българско царство.

В Първото българско царство, неговият последен владетел – Йоан Владислав (1015–1018 г.) – се нарича самодържец. Върху т. нар. Битолски надпис от XI век се пише на старобългарски езикАндреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х: През Второто българско царство, цар Иван Асен II се титулова Цар и самодържец на българите, видно на надпис върху Асеновата колона в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница: Самодържец се нарича и цар Иван-Александър (1301-1371 г.) в среднобългарски илюстрован ръкопис на евангелие, преписан в годините 1355–1356 г. за него. Царските портрети в началото на четвероевангелието са съпроводени от следните надписи: „Йоан Александър, в Христа Бога верен Цар и Самодръжец всем блъгаром и гръком“; „Теодора, в Христа Бога верная и новопросвещенная Царица и Самодръжица всем блъгаром и гръком“.

По-късно титлата е заимствана от владетелите на Влашкото княжество, Сръбското царство, а по-сетне и от великите князе на Московското велико княжество и царете на Руското царство и императорите на Руската империя.

Русия Едва през Новото време титлата самодържец започва да се използва и в Руското царство и в по-късната Руска империя.

Според някои източници, първият руски цар, който прибавил титлата самодържец към царската титла, е Михаил Фьодорович през 1625 г., докато други историци се съмняват в това.

В периода 1654-1655 г. при цар Алексей Михайлович неговата титла е допълнена с нова формулировка „...суверен, цар и велик княз на цялата Велика и Малка и Бяла Русия самодержец“ в резултат на войната с Полско-литовската държава и завладяването на редица нови територии.

Към края на монархическото управление в Руската империя (1917 г.) пълната титла на всеруските императори, съгласно член 59 от Кодекса на законите на Руската империя, е формулирана по следния начин:Сводъ Законовъ Россійской Имперіи. ГЛАВА ШЕСТАЯ. О титулѣ Его Императорскаго Величества и о Государственномъ гербѣ. ст. 59. [23 апрѣля 1906 г.] Санкт Петербург: Дѣятель. 1912. — Т. 1. — стр. 1—26.

Други държави

Сръбският крал Стефан Душан претендира за императорска титла (цар) през 1345-1346 г. Той използва титлата „василевс и автократор на Сърбия и Румъния“ на гръцки език и „цар на сърбите и гърците“ на сръбски език. Употребата на „Румъния“ (т. е. земята на ромеите, Византийската империя), а не на обичайната византийска формулировка „на ромеите“, означава, че макар да претендира за пряка приемственост от всички византийски императори от времето на Константин Велики, той не притежава Константинопол и Вселенската патриаршия, които единствено дават пълна легитимност. Една от титлите на грузинските царе от династията Багратиони е „автократор на целия изток и запад“ – титла, въведена по времето на Давид IV и носена до 1490 г. Османският султан Баязид II се титулува „по Божия милост василевс и автократор на двата континента Азия и Европа и други владения“.

Вижте също Автокрация (Самодържавие)

Източници

Категория:Византийска империя Категория:Втора българска държава Категория:Сръбско царство Категория:История на Русия

Категория:Първа българска държава Категория:Титли Категория:Български титли