Любовта – отговор на проблема за човешкото съществуване.

Любовта това не е абстракция Карл Маркс критикува грешността на превръщането на предиката (тоест Абстракцията) в субект. В резултат на такова действие любовта се превръща в Молох.К. Маркс и Ф. Энгельс. „Святое семейство, или критика критической критики. Против Бруно Бауэра и компании“. „Глава четвёртая. Критическая критика как спокойствие познавания, или критическая критика в лице г-на Эдгара“. Подзаголовок „3) Любовь“. Ерих Фром обръща внимание на това, че любовта е абстракция и "в действителност съществува само, акта на обичанетоЭрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „Может ли человек…“: В българския оригинал „Да имаш или да бъдеш“, изд. Захари Стоянов, стр. 80 – 81.

Любов, това не е предмет, а процес, действие, акт Идиоматичните изменения произхождащи от езиците правят любовта предмет: „в мен има голяма любов към теб“. Такова изразяване е безсмислено.Эрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „Приведу еще один пример:…“: В оригинала стр.47.

Може да се говори за любещия човек, за любовта на човека, но не и за човек на любовта. "Съществителното „любов“, което е само абстракция на дейността да обичаш някого, се превръща в субект на действието. Любовта се става богиня, идол, върху който човек проектира своите чувства; в този процес на отчуждаване той престава да изпитва любов, като способността му да обича преминава в поклонение пред богинята Любов. Така човекът престава да бъде активен, чувстващ индивид и се превръща в отчужден идолопоклонник."Эрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „В ответ Маркс и Энгельс…“: В оригинала стр. 45.

„Някои съществителни имена имат същата функция: например любовта, гордостта, омразата и радостта създават усещането за устойчиви, неразрушими субстанции, но зад тях не стои нищо реално; те само ни пречат да разберем, че става въпрос за процеси, протичащи в човешкото съзнание.“Эрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „Важным фактором…“: В оригинала стр. 133 – 134.

Любовта, това не е само чувство Еротична любов – „Да обичаш някого, не е само силно чувство – това е решение, преценка, обещание. Ако любовта бе само чувство, обещаниието за вечна любов би било безпочвено. Едно чувство идва и може да си отиде. Как да отсъдя, че то ще остане завинаги, след като моя акт не съдържа преценка и решение?“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Эротическая любовь…“:В оригинала на български език Ерих Фром „Изкуството да обичаш“, изд. Захари Стоянов, стр. 64.

Две противоположни форми на любов Ерих Фром сравнява две противоположни форми на любов: любов в модуса да бъдеш или продуктивна любов, и любов в модуса да имаш или непродуктивна любов. Ако първата „предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота в живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване“Эрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „Может ли человек…“, то втората означава лишаване на обекта на „любовта“ от свобода и задържането му под контрол. „Такава любов не вдъхва живот, а ограничава, умъртвява, задушава, убива.“Эрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „Если человек испытывает…“.

Любовта в модуса да бъдеш или продуктивната любов Такива световни религии като Будизъм, Юдаизъм, Християнство и ред други религии и учения се посвещават на културата на продуктивната любовЭрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „Эта способность творческого…“.

Но продуктивната любов се явява по-скоро изключение, отколкото правило.Эрих Фромм. Иметь или быть Абзац: „Когда люди говорят о любви…“, и това наблюдение резонира с библейското „защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“ (Матей 7:14).

За разбиране на природата на любовта е необходимо да се разбере природата на човека: „Човекът може да се приспособи към робството, но този процес ще бъде съпроводен от понижаване на неговите интелектуални и нравствени качества. Той може да се приспособи към общество, пропито от взаимна подозрителност и враждебност, но в този процес той става слаб и опустошен. Човекът може и да се приспособи към условия, които изискват от него да потисне сексуалните си стремежи, но за да осъществи това потискане, както показа Фройд, той развива невротични симптоми. Той може да се приспособи почти към всеки културен модел, но щом този модел влиза в противоречие с неговата природа, вътре в човека възникват душевни и емоционални разстройства, които в края на краищата го принуждават да промени тези условия, тъй като той не може да промени природата си.“Эрих Фромм. Человек для себя . Абзац: „Человек может адаптироваться…“ В оригинала стр. 38 – 39. Важно място в учението за природата на човека заема раздела за екзистенциалните и исторически дихотомии на човекаЭрих Фромм. Человек для себя . От абзаца: „В одном индивиде представлен…“ до абзаца „Самой поразительной особенностью…“ и далее., за водещата етика.

Само ако човек „разбере своето действително положение, само ако разбере дихотомиите, присъщи за неговото съществуване, и осъзнае своята способност да разкрие всичките си сили, той ще бъде в състояние да разреши собствената си задача: да бъде самият себе си и да постигне щастие чрез пълното осъществяване на онези качества, които са специфично човешки – разум, любов и продуктивен труд“Эрих Фромм. Человек для себя. Абзац: „Человек может реагировать…“. В българския оригинал Ерих Фром, „Човекът за самия себе си“, изд. Захари Стоянов, 2005, стр. 63.

Любов в модуса да имаш или непродуктивна любов

Любовта, това е изкуство Болшинството хора изхождат от предпоставката, че "любовта е приятно усещане, чието преживяване е въпрос на шанс – нещо, в което „хлътваш“, ако имаш щастие"Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Является ли любовь…“. В оригиналът на Български език стр. 13, въпреки това проведено изследване на природата на любовта от Ерих Фром показва, че „любовта е изкуство, също като живота“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Первый шаг, который …“. В оригиналът стр.16 и това изкуство изисква „знания и усилия“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Является ли любовь…“. В оригиналът стр. 13.

Фром своите работи отразява много аспекти на любовта: изкуство, самообновяване, самообогатяване, наслада и така нататък и при излагането на теорията на любовта той дава следното описание: „Любовта е действена загриженост, за живота и благото на онова, което обичаме“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Любовь – это активная…“. В оригиналът стр. 37.

Той също изследва мотивацията за дейност и показва, че активността бива два вида, творческата активност, отличаваща се от „пасивната“ активностЭрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Когда мы говорим…“..

Теория на любовта Любовта – отговор на проблема за човешкото съществуване Човекът е осъзнаващ себе си и поради, което е отчужден от природата, от другите хора. Ето защо най-дълбоката и същностно човешка потребност е желанието да се напусне затвора на самотата и стремежда да се намери единство с другите хора. „Историята на религията и философията е история на тези отговори, на тяхното разнообразие, а също и на тяхната ограниченост"Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Во все времена во всех культурах…“. В оригиналът на стр. 22.

И пълно единение е възможно само в „достигането на междуличностно единение, сливане с друго човешко същество в любовта“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Единение, достигаемое…“. В оригиналът стр. 29. Заедно с истинската, зряла форма на любовта съществуват и незрели нейни форми, които могат да бъдат наречени симбиотична привързаност. „Пасивната форма на симбиотично единение е подчинението или, ако използваме клиничния термин – мазохизмът“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Пассивная форма…“. В оригиналът стр. 30. „Активната форма на симбиотично единение е господството или, ако използваме психологичния термин, съответстващ на мазохизма – садизмът"Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Активная форма…“. В оригиналът стр. 31.

„За разлика от симбиотичното единение, зрялата любов е единение при условието на запазване целостта на личността, на индивидуалността. Любовта е действена сила в човека, сила, която срутва преградите между хората, съединява ги един с друг; любовта кара човека да превъзмогне чувството за изолираност и отделеност, позволявайки му да бъде самият той, да съхрани своята цялостност. В любовта е налице парадоксът, че две същества става едно цяло, обаче си остават две."Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „В противоположность…“. В оригиналът стр. 31 – 32. „Установено е, че фрустрацията на потребността за любов води до влошаване на физическото и психическо състояние.“Общая психология. Словарь. Любовь ..

Любов между родители и деца Новороденото възприема майката като източник на топлина и храна, то се намира в еуфорично състояние на удовлетвореност и безопасност, в нарцистично състояние. По-късно достига до преживяване на „гарантирана“ майчина любов „аз съм обичан, защото съм аз“. Ако майчината любов е това, то тя е „като благословия, ако я няма, сякаш цялата красота си е отишла от живота – и не мога да сторя нищо, за да я сътворя.“Эрих Фромм. Искусство любить. От абзаца: „Младенец в момент …“ до абзаца „Для большинства детей…“. В оригинала стр. 49. Времето минава и у детето се появява усещане за способността да предизвика любов чрез собствената си активност. „За първи път в живота на детето идеята за любовта се преобразува от това да те обичат в това ти да обичаш; да пораждаш любов“.

В родителската любов всеки възрастен човек притежава и майчинито и бащиното начало. Майчината любов (майчиното начало) е безусловна, а бащината любов (бащиното начало) е условна. "зрелият човек обича не само чрез майчинското, но също и чрез бащинското си съзнание, въпреки факта, че те привидно си противоречат. Ако запази само бащинското си съзнание, той би станал рязък и безчовечен. Ако запази само своето майчинско съзнание, би загубил способността си трезво да преценява, ставайки спънка за собственото си и на околните развитие. „…зрелый человек соединяет в своей любви материнское и отцовское чувства, несмотря на то, что они, казалось бы, противоположны друг другу. Если бы он обладал только отцовским чувством, то был бы злым и бесчеловечным. Если бы обладал лишь материнским, то был бы склонен к утрате здравомыслия, препятствуя себе и другим в развитии“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „В конечном счете…“. В оригинала стр. 53. Едното начало не е достатъчно за нормално развитие на личността.

Обекти на любовта Способността да се обича е тясно свързана с отношението на човек към света изобщо, а не само към един „обект“ на любовта. Ето защо любовта е нагласа, ориентация на характера. Въпреки това повечето хора са уверени, че любовта не зависи от собствената им способност да обичат, а от качествата на обекта на тяхната любов. "Нещо повече, те дори вярват, че когато обичат единствено „обичания“ човек, това е доказателство за силата на техните чувства."Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Любовь – это не обязательно…“. В оригинала стр. 55, разбира се това не е любов, а симбиотично единение.

По този начин любовта е ориентация, която е насочена към всичко, а не към едно нещо. Също така съществуват и различия между различните видове любов, в зависимост от обектите.

Братска любов

„Онзи основополагащ вид любов, върху който се опират всички останали нейни форми, е братската любов.“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Наиболее „фундаментальный“ вид любви…“. В оригинала стр. 55. Под нея се разбира отговорност, загриженост, "уважение към всяко друго човешко същество, желание да го познаваме и утвърждаваме. За този вид обич се отнася библейската повеля: „Обичай ближния си като себе си. „Братската обич може да бъде достояние на всички хора, характерно за нея е отсъствието на всякаква изключителност. Ако съм овладял изкуството да обичам, не мога да не обичам своите братя.“Эрих Фромм. Искусство любить. Абзац: „Наиболее „фундаментальный“ вид любви…“.В оригинала стр. 55 – 56.