Димитър Христов Матов е виден български езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.
Биография
Матов е роден в 1864 година в будния български македонски град Велес, тогава в Османската империя. Сестра му Мария (1862 – 1897) е женена за Тодор Мацанов. От 1878 година продължава образованието си в Русия, учи в Николаевската гимназия при Тодор Минков, в 1888 година завършва история, литература и фолклористика в университета в Харков. Слуша лекции по история на Марин Дринов и по лингвистика на Александър Потебня. Връща се в Македония и от 1888 до 1890 година е учител в българската гимназия в Солун. След това заминава за Виена, където специализира славянска филология при Ватрослав Ягич (1891) и в Лайпциг при Август Лескин (1892). В 1892 година се връща в България и става учител в София и извънреден преподавател във Висшето училище.
Преподава в Класическата гимназия в София.
От 1892 до 1895 година заедно с Иван Шишманов Матов е редактор на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“. В 1893 година Матов издава брошурата „Сръбско-българската етнографска препирня пред науката“, в която изобличава сръбските аспирации към Македония: „Цяла паплач писатели пускат из народа книжки, календарчета и учебници по география и история, дето се проповядва теорията на Милоевич и Среткович“.Сръбско-българската етнографска препирня пред науката. От Д. М. С., 1893, с. 5.
Пише в „Български преглед“ и е сред създателите на „Книжици за прочит“. С труда си Към българския речник, излязал в 1892 година, Матов поставя основите на българската етимология. Във фолклористичните си трудове следва миграционната теория и прави сравнения между българския фолклор и фолклора на балканските, славянските и други народи.
Матов е близък с Марин Дринов и поддържа кореспонденция с Александър Н. Веселовски, Васил Кънчов, Никола Начов, Милан Решетар, Николай Т. Сумцов, Кузман Шапкарев и други.
Матов е и виден деятел на македонската емиграция в България, като пише многобройни трудове по македонския въпрос, в които защитава българския етнически характер на областта. В 1895 година на ІІ македонски конгрес е избран за член на Върховния македонски комитет.
Матов умира в 1896 година на 32 години.Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 104.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 458.
Памет На Димитър Матов е наречена улица в квартал „Илинден“ в София ().
Трудове
Филологични За историята на новобългарската граматика (1889) Към критическото четене на дакословенските текстове (1891) Към българския речник (1892) Гръцко-български студии (1893) Мизонеизмът в правописната реформа (1894) Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896 Фолклористични Нави (1889) Приказката за правината и кривината (1893) Бележки върху българската словесност, 1. Песента за слънчовата женитба (1894) Невярна Груйовица. Баладен мотив за нашата народна поезия (1894) Верзиуоловото коло и навите (1895) Епосът ли е най-старият род поезия? (1895)
По македонския въпрос Кратка разправия по етнографията на Македония. Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 34 (с. 425 – 474) и кн. 35 (с. 675 – 717), 1890. Сръбско-българската етнографска препирня пред науката (1893) Гр. С. Пърличев. Книжовно биографически чертици. сп. „Български преглед“, Год. II, кн. 4-5, София (1895) „Стамболовщината в Македония и нейните представители“ (рецензия). сп. „Български преглед“, Год. II, кн. 4-5, с. 201-205, София (1895) Македония според най-новите книжовни вести (1895) Пътуването на Вайганда в югозападните балкански области(1896)
Литература Арнаудов, Михаил. Научното дело на Димитър Матов, в: Очерци по българския фолклор, том 1, София, 1969. Вакарелски, Христо. Етнография на България, София, 1972, стр. 62 – 64. Динеков, Петър. Български фолклор, София, 1972, стр. 130 – 131. Милетич, Любомир. Димитър Матов, в: Български преглед, №11, 1896. Шишманов, Иван. Д. Д. Матов, в: Български преглед, №9, 1896.
Вижте също Славейко Матов
Бележки
Категория:Български езиковеди Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български етнографи Категория:Български учени от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Българи в Дрезден Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Родени във Велес Категория:Починали в Дрезден Категория:Харковски университет Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“