Десет малки негърчета () е криминален роман, написан от Агата Кристи, публикуван във Великобритания на 6 ноември 1939. В него се разказва за десет души, извършили убийства, но измъкнали се от наказание по един или друг начин. Те биват изиграни и всички умират на малък остров. Въпреки че гостите мислят, че са единствените хора на острова, един по един биват мистериозно убити, следвайки текста на детска песничка. Това е най-продаваният роман на Агата Кристи с продадени над 100 милиона копия до днес, правейки го най-продавания криминален роман в света и седма най-популярна книга на всички времена. „Десет малки негърчета“ бива адаптиран в пиеси, филми и видео игра.
Сюжет
Осем души от различни социални класи биват поканени в имение, намиращо се на Негърския остров (базиран на съществуващия остров Бърг, намиращ се до брега на Девън), от мистър и мисис У. Н. Оуен. При пристигането си те разбират от прислужника и жена му, Томан и Етъл Роджърс, че техните домакини отсъстват. Всеки един от гостите открива в стаята си копие на детската песничка „Десет малки негърчета“, висящо на стената. „Десет малки негърчета похапваха добре, задави се едното, сега са девет те. Девет малки негърчета до късно поседяха, заспа едното непробудно и вече осем бяха. Осем малки негърчета пътуваха из Девън, едното там остана и върнаха се седем. Седем малки негърчета сякоха дърва, съсече се едното, остана без глава. Шест малки негърчета гощаваха се с мед, жилна го пчела едното – ето ти ги пет. Пет малки негърчета правото увлече, едното стана съдия и четири са вече. Четири малки негърчета поеха по море, заплесна се едно и три са само те. Три малки негърчета с животните играят, мечокът смачка там едно, та две са най-накрая. Две малки негърчета подскачат край водата, едно издъхна на брега – такава му била съдбата. Едно малко негърче останало само, обеси се и ето вече, че няма ни едно.“ По време на вечерята гостите забелязват десет фигурки на малки негърчета на масата в трапезарията. По-късно, докато вечерят, глас от грамофонна плоча съобщава на десетимата, че всеки един е виновен за убийство. Всички гости признават съзнаването и в някои случаи замесеността им в смъртта на споменатите хора, както и отричат каквато и да било умисъл или закононарушение.
Гостите осъзнават, че всички са били изиграни, за да пристигнат на острова, но и не могат да го напуснат, след като лодката, която редовно доставя припаси, не пристига. Те биват убити един по един, като всяка смърт е паралелна с куплет от детската песничка. По една от десетте фигурки на малки негърчета бива премахвана след всяко убийство.
Първи умира Антъни Марстън, който е отровен с калиев цианид (задави се едното, сега са девет те). Същата вечер Томас Роджърс забелязва, че една от фигурките на негърчета липсва. На следващата сутрин мисис Роджърс не се събужда вследствие на получена фатална доза сънотворно хлоралхидрат (заспа едното непробудно и вече осем бяха). На обед Макартър, който преди това предрича, че няма да напусне острова жив, е намерен мъртъв след удар в задната част на главата, когато доктор Армстронг го вика за обяд (едното там остана и върнаха се седем). Поради разрастващата се паника оцелелите претърсват острова за убиеца и възможни скривалища, но не откриват нищо. Съдия Уоргрейв се провъзгласява за лидер на групата; той твърди, че убиецът един от тях и играе садистична игра. Пример за изкривения хумор на убиеца е, че всички с изключение на Уоргрейв и Марстън биват поканени да дойдат на острова от мистър и мисис У. Н. Оуен (игра на думи от „Анонимен“).
Следващата сутрин Роджърс липсва и те забелязват, че още една фигурка на негърче отсъства. Роджърс скоро бива намерен мъртъв в малката пералня зад къщата. В главата му е забита брадва (съсече се едното, остана без глава). По-късно същия ден Емили Брент остава сама в трапезарията и умира от инжекция калиев цианид – белегът от инжекция на врата и е алюзия на ужилването от пчела (жилна го пчела едното – ето ти ги пет). Иглата от спринцовката е намерена изхвърлена през прозореца заедно със счупена фигурка на негърче. Петте оцелели – д-р Армстронг, съдия Уоргрейв, Филип Ломбард, Вера Клейторн и бившият инспектор Блор – са все по-изплашени.
Уоргрейв решава, че всичко на острова, което може да бъде използвано като оръжие, трябва да бъде заключено, включително неговите приспивателни хапчета и медицинското оборудване на Армстронг; Ломбард потвърждава, че е донесъл револвер на острова и че липсва. Те решават да седнат в големия салон, като само един има право да напуска стаята, а другите четирима го чакат да се върне. Теоретично те би трябвало да се в безопасност по този начин. Вера се качва в стаята си и открива висяща от тавана сплитка морски водорасли; писъците й привличат Блор, Ломбард и Армстронг, които се втурват да окажат помощ. Когато се връщат в големия салон, те откриват Уоргрейв, загърнат с червена мантия и носещ съдийска перука на главата (едното стана съдия и четири са вече); Армстронг потвърждава смъртта му.
Същата вечер, Блор чува някой да се промъква в къщата. Той и Ломбард претърсват останалите стаи и откриват, че Армстронг липсва. Те решават, че той е убиецът. Вера, Блор и Ломбард, чийто револвер му бива върнат, решават, че е най-добре да излязат навън до заранта. Когато гладът на Блор го кара да отиде в къщата, той не се завръща; Вера и Филип започват да го търсят и впоследствие го откриват мъртъв върху каменната настилка на източната тераса, с размазан череп, обезобразен от голям часовник, който преди това е бил монтиран в мраморна фигура на мечка (мечокът смачка там едно, та две са най-накрая). Те предполагат, че Армстронг е извършил убийството, и продължават да ходят заедно по брега. Вера и Филип намират тялото на Армстронг заклещено между скалите, изхвърлено от прилива (заплесна се едно и три са само те). Тогава те осъзнават, че са единствените двама, останали на острова. Въпреки че нито един от тях не би могъл да убие инспектора, тяхното взаимно подозрение ги довежда до разрив и всеки един от тях предполага, че другият е убиецът. Когато изваждат тялото на Армстронг от водата, Вера отмъква револвера на Ломбард и го убива на брега (едно издъхна на брега – такава му била съдбата). Вера се връща в стаята си (моментално помисляйки, че последния куплет от песента е „Обеси се и ето вече, че няма ни едно“ заради нуждата й от Хуго), откривайки въже с примка и стол под него. Полудявайки (или под „хипнотичното въздействие на обстановката“) от изживяното, Вера надява примката, рита стола и се обесва, завършвайки последния куплет от песничката (обеси се и ето вече, че няма ни едно).
Епилогът се състои от разговор между инспектор Мейн, водещ разследването на случая, и помощник-комисар в Скотланд Ярд. Човекът, извършил необходимите приготовления за У. Н. Оуен (вкл. купуването на Негърския остров), е Айзък Морис, съмнителен посредник, познат с това, че ефикасно прикрива следите си, когато прави бизнес. Той не успява да каже нищо на полицията: умира от свръхдоза един ден преди групата да отплава. По време на убийствата и веднага след това никой не е пристигал на или напускал острова заради лошото време, така че може би мистър Оуен е неидентифициран човек, който е причинил убийствата и е останал незабелязан от гостите.
Полицията заключава чрез медицинските доказателства и дневниците на загиналите, че Блор, Армстронг, Ломбард и Вера определено са последните, които са умрели. Блор не би могъл да умре последен, тъй като часовникът е пуснат върху него отгоре и той не би могъл да причини сам смъртта си по този начин. Армстронг също не би могъл да бъде последен, защото тялото му е влачено от някого. Ломбард също отпада от подозрение, тъй като бива застрелян на брега, а револверът е намерен в коридора до стаята на Уоргрейв. Остава Вера, чиито отпечатъци са намерени на пистолета, и от чиято стая е бутнат часовникът върху Блор; въпреки това столът, който тя рита настрани, когато си поставя примката на врата, е намерен изправен до стената, вън от обсега и.
Накрая инспекторите са объркани: въпреки че един от гостите трябва да е убиецът, нито един от тях не би могъл да извърши убийствата. Странно, не е обърнато никакво внимание на ритмичната улика, която се намира в спалнята на всеки един гост.
Капитанът на риболовния кораб „Ема Джейн“ намира бутилка с писмо. Изпраща го на Скотланд Ярд, които го разпознават като самопризнание на загиналия съдия Уоргрейв. В разказа си Уоргрейв разкрива, че е страдал от садистични наклонности от дете, когато си е правил опити с оси и други градински насекоми. Въпреки това у него се развива силен стремеж към справедливост. Той става съдия и издава смъртни присъди във всички случаи, в които вярва, че обвиняемият е виновен. Също така той споделя, че му доставя изключително удоволствие да наблюдава окаяните престъпници, които се гърчат на подсъдимата скамейка. Незадоволен, Уоргрейв чувства дълбоко желание да извърши убийство със собствените си ръце. След като открива, че е неизлечимо болен, решава да извърши точно това, като наема „Негърският остров“ и примами девет души: всеки един от тях причинител на смърт и избягал от правосъдието. Тогава ги убива един по един, разкривайки душевното изтезание, което всеки един оцелял изпитва при мисълта за наближаващата го съдба. В писмото Уоргрейв твърди, че опитът му като съдия го е направил способен да разпознава виновниците по техните реакции.
Убивайки първите петима гости по начина описан по-горе, Уоргрейв си намира помощник – Армстронг. Съдията убеждава доктора да имитират смъртта му под претекст, че това ще обърка истинския убиец. По-късно, след срещата им, Уоргрейв избутва Армстронг от скалата в морето, осигурявайки си възможност да оркестрира останалите убийства без подозрение. Последната жертва, Вера, се обесва докато Уоргрейв я гледа скрит в гардероба в спалнята ѝ, след което поставя стола до стената. След това пише самопризнанието си, слага го в бутилка и я хвърля в морето.
Уоргрейв завършва самопризнанието си, като заявява, че планира да се застреля, но жадува посмъртно признание на брилянтния си план. Той отбелязва, че дори писмото да не бъде открито, има три улики, които водят до убиеца: на полицията е известно, че Едуард Ситън (човекът, за чието убийство е обвинен Уоргрейв в грамофонната плоча) наистина е виновен (фактът е обявен по време на разследването) - това колкото и парадоксално води до това, че Уоргрейв единствен от гостите не е убиец.
Второто указание се съдържа в седмия стих на песничката, която подсказва, че Армстронг е убит благодарение на своята разсеяност и несъобразителност. Уоргрейв е единственият от останалите гости, на когото Армстронг би имал доверие.
Когато двамата с Армстронг фалшифицират смъртта му, Уоргрейв рисува малък червен знак на челото си, за да изглежда като застрелян. Знакът прилича на белега на Каин.
Тогава Уоргрейв описва начина, по който ще се застреля: с увити в носна кърпа пръсти ще натисне спусъка. Изтеглен от ластика, револверът ще отскочи към вратата; като се блъсне в дръжката, ще се изхлузи от ластика и ще падне. Освободеният ластик ще се върне и ще увисне най-невинно на очилата. Една кърпичка на пода не би трябвало да привлече ничие внимание.
Уоргрейв ще бъде намерен прострелян в главата, което няма да противоречи на записките, направени от жертвите. Когато бъдат открити телата на гостите, ще е невъзможно да се установи точният час на смъртта. Хората, пристигнали на Негърския остров, ще намерят убити десет души и една неразрешима загадка.
Герои Следващите детайли са за героите от оригиналния роман. Филмовите и театрални адаптации често променят имената и историите на героите, например съдия Уоргрейв бива преименуван на Кенън и Ломбард бива обвинен за смъртта на бременната си приятелка.
„Десетте малки негърчета“ Антъни Марстън е добре изглеждащ мъж с пропорционално тяло, чуплива коса и сини очи, открояващи се на загорялото лице. Той е роден в заможно семейство. Блъска и убива две деца, не чувствайки никаква отговорност.