Агрометеорологията изучава метеорологичните, климатичните, хидрологичните и почвените условия в тяхното взаимодействие с обектите и процесите на селскостопанското производство. Т.е., тази наука се намира във взаимодействие с редица други науки – географията, метеорологията, климатологията, агрономическите и животновъдните науки, биологията, почвознанието, физиологията на растенията и животните, математиката и статистиката и др.

Основни познания Изучаването на науката Агрометеорология предполага получаването на информация по следните основни теми: Климат, в т.ч. Климатични пояси Климатични области в България Методи за агрометеорологични проучвания Метеорологични станции Основни метеорологични фактори, в т.ч. Слънчева радиация Температура на почвата Температура на въздуха Валежи, вкл. Облаци Влажност на въздуха Вятър Микроклиматът като фактор за земеделското производство; Значението на метеорологичните условия за останалите екологични за земеделието фактори, каквито са: Почвата Биотичните фактори: плевели, болести по растенията, неприятели по растенията Контрол върху метеорологичните фактори в земеделието Сезонни явления при земеделските култури Неблагоприятни за земеделието метеорологични условия Агроклиматични оценки, в т.ч. Агроклиматична оценка на топлообезпечеността Агроклиматична оценка на влагообезпечеността Агроклиматично райониране на земеделските култури въз основа на: Агроклиматични изисквания на земеделските култури Климатични коефициенти при бонитация

Задачи на агрометеорологията Най-важните задачи на агрометеорологията са: Изучаване и описание на закономерностите при формиране на метеорологичните и климатичните условия за аграрното производство в пространството и времето; Разработка на методи за количествена оценка на влиянието на метеорологичните фактори върху състоянието на почвата, развитието, растежа и продуктивността на културите, развитието и разпространението на болестите и неприятелите; Разработка на методи за агрометеорологични прогнози; Агроклиматично райониране на нови култури, сортове и хибриди; обосновка на рационалното използване на климата за повичаване на добивите от културите; Агроклиматична обосновка на технологиите на производство, в т.ч. по време и място на всички аграрни практики; Разработка на методи и опрогнози за растителна защита; Отчитане на екологичните въздействия на аграрното производство и методи за опазване на околната среда и др. Агрометеорологично обслужване – обслужване на селскостопанско производство с метеорологични, хидрологични и агрометеорологични данни, информация и прогнози.

Агрометеорологична информация Агрометеорологични наблюдения се извършват в районите на метеорологични станции, представителни за разпространените в България почвени разновидности, като се отчитат и географско разположение, релефни особености, както и разпространените полски, зеленчукови и фуражни култури, а също и трайните горски и земеделски насаждения. Борави се с методи на други науки, както и със собствени методи.

Агрометеорологичната информация съдържа данни за: средните декадни и месечни температури на въздуха (обработена от наблюдения в метеорологичните станции); средните декадни и месечни стойности за влажността на въздуха (от метеорологични данни); декадни и месечни суми на валежите (от метеорологични данни); характеристики на снежната покривка; съдържание на влага в почвата – за две дати в месеца и в различни посеви; радиационна, минимална и среднодневна температура на почвата; агрометеорологичен анализ на зимния и вегетационния сезони; баланс на атмосферното овлажняване; фенологични данни за земеделските култури; анализ на презимуването на зимните култури; анализ на състоянието на земеделските култури през вегетационните месеци; анализ на условията за провеждане на агротехнически мероприятия.

Хидрометеорологичната информация се ползва на три нива: За предприемане на оперативни стопански решения; За разработка на планови решения в средносрочен аспект; За избор на дългосрочни програми за развитие на земеделието.

Методи за агрометеорологични проучвания

Агрометеорологията използва редица методи на науките, с които тя се намира във взаимодействие. Нейните специфични методи са следните:

Метод на паралелните наблюдения за състоянието, растежа и развитието на земеделските култури. Тези наблюдения се извършват в географска мрежа а също и в лабораторни условия. Съпоставянето на данните от различни райони помежду си дава информация за изискванията на културите при различно съчетание на абиотичните фактори на средата. Същият метод понякога се използва и при сравнителни проучвания с идентичен посевен материал в няколко климатични зони, няколко страни, различни континенти и т.н. от различните световни центрове по групи култури (напр. ICARDA – световен център по изследвания на зърнено-бобови култури, намиращ се в Сирия залага чрез свои съртудници опити с различни сор-тове леща по единна методика и с набиране на агрометеорологична информация в целия свят). Метод на сроковете на сеитба. Съгласно този метод в малко на брой пунктове се залагат опити със срок на сеитба от началото до края на сезона през равен брой дни (напр.през 10 – 15 дни), при което растежа и развитието на културите става в типични и нетипични агрометеорологични условия. Набраната информация за растежа и развитието позволява да се предвиждат влиянията на различни по климат географски райони върху земеделските култури. Метод на контролирания режим на метеорологичните фактори. За прилагането на този метод са необходими стационарни и подвижни камери, в които се контролират нивата на температурата и влажността на въздуха, продължителността и интензивността на осветяването и др. Наблюденията могат да бъдат сравнявани с опити извършвани на открито. Метод на дистанционните наблюдения. За прилагането му се използва различна летателна техника, вкл. космически спътници. Резултатите са представителни за по-големи участъци от планетата. Метод на математическата статистика. Този метод се използва най-широко в агрометеорологията за обобщаване на резултатите от изследванията, установяване на връзките между факторите, биологичните обекти, почвата и технологичните практики. Метод на прогнозата. През последните години намира широко приложение както краткосрочната, така и дългосрочната прогноза. В раз-витите в това отношение страни (САЩ, Израел, Швеция, Русия) се разроботват и прилагат в производството модели на системата „посев-време“.

Използваните в агрометеорологични методи се базират на откритите няколко основни закона на природата, а именно: Закона за равнозначността (незаменимостта) на основните фактори на живота – светлината, топлината, влагата, въздуха и хранителния субстрат; Закон за неравнозначността на факторите на средата на обитаване. По своето влияние върху растенията факторите на средата се делят на основни и второстепенни. Към вторите спадат вятъра, облачността, ориентацията на склоновете (за горите) и др.; Закон за лимитиращия фактор (минимума). Състоянието на растенията, тяхната окончателна продуктивност се определят от фактора, който се намира в минимум за определен район. В различните географски райони това може да бъде топлината (субполярен климатичен пояс), светлината (също там), влагата (пустинните райони и другаде) и т.н.; Закон за оптимума (за съвкупното действие на факторите). Максимална реализация на продуктивния потенциал се реализира при оптимално количествено съчетание на основните и второстепенните фактори по време на критичните периоди от живота на растенията; Закон за критичните периоди. На базата на този закон се установяват количествените изисквания на растенията към различните фактори на средата в различните фази от тяхното развитие.

Вижте също Списък на земеделски теми Аграрни науки

Източници