Никола Николов Герасимов е български учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Герасимов е роден в 1868 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София. Работи като учител в гимназията в Пазарджик (1893 – 1903).
Активен деец е на Македоно-одринската организация. Делегат е от Татарпазарджишкото македонско дружество на ОсмияБилярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260 (4 – 7 април 1901) и Деветия македоно-одрински конгрес (29 юли – 5 август 1901).
През пролетта на 1903 година влиза в охридско-кичевската чета на Върховния комитет, като секретар на войводата ѝ Александър Протогеров. С нея участва в сражението при село Селище на 14 – 15 април и в Илинденско-Преображенското въстание.
След въстанието от 1904 година отново става учител, този път в Ески Джумая, където работи до 1912 година, като от 1907 година е директор на гимназията в града.Първо СОУ „Свети Седмочисленици“, Търговище
При избухването на Балканската война в 1912 година Герасимов оглавява партизанска чета № 43 на Македоно-одринското опълчение, с численост 19 четници. Заедно с четите на Дончо Златков, Лазар Делев и Тане Николов напредва по долината на река Струма. Сражава при селата Осеново, Сърбиново и Сенокос.
Чета на №43 МОО с командир Никола Герасимов Номер Име Години Околия Селище Бележки Андрей Дионисиев 22 Ениджевардарско Енидже Вардар Анто Колев 45 (47) Софийско Драгалевци орден „За храброст“ IV степен Божин (Божил) Спасов 35 Охридско Мраморец Дешо Андонов 50 Софийско Симеоново Иван Битраков 35 Охридско Охрид Кольо Сапунджиев 25 Костурско Осничани Панайот Бобарев 23 Софийско София Петър Бъндев 39 Охридско Охрид Стоян Андреев 21 Охридско Мраморец Христо Анитукиев 50 Стружко Струга
След Междусъюзническата война в 1913 година се връща в Ески Джумая, където е учител до 1915 година. При освобождението на Вардарска Македония през Първата световна война в 1916 година става учител в Гевгели, където остава до 1918 година.
След злополучния за България край на войната се връща в Ески Джумая. От 1923 година при разделянето на гимназията и прогимназията в града Герасимов става директор на гимназията.Първо основно училище „Христо Ботев“, Търговище През 1924 година е избран за председател на Ескиджумайското македонско благотворително братство. От септември 1927 година е директор и учител в гимназията в Орхание, но умира няколко месеца по-късно.
Носител е на кръст „За храброст“ III степен.
Бележки
Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български революционери от Македония Категория:Български подофицери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български историци от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Директори на училища в България Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Шести випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български имигранти от Македония в Търговище Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Починали в София Категория:Родени в Охрид