Елизабет Рудинеско () е френски историк и психоаналитик, професор по история в Университета Париж-VII: Дени Дидро. Трудовете ѝ са преведени на повече от тридесет езика.

Биография Родена е на 10 септември 1944 година в Париж, Франция. Майка ѝ, Жени Вайс, е педиатър и психоаналитик, а баща ѝ, Александре Рудинеско, е лекар. Завършва средното си образование в колежа „Севине“ в Париж, след което записва хуманитарни науки, специалност лингвистика в Сорбоната. Ръководител на магистърската ѝ дипломна работа в Университета Париж VIII е Цветан Тодоров. По-късно защитава докторска дисертация със заглавие „Inscription du désir et roman du sujet“ под ръководството на Жан Льовайан и Мишел Фуко в същия университет.

От 1969 до 1981 г. е член на Парижката фройдистка школа, основана от Жак Лакан, където получава психоаналитична школовка. Междувременно е член и на редакторския борд на „Revue Poétique“ (1969 – 1979). Пише за френските национални ежедневници „Либерасион“ (1986 – 1996) и „Монд“ (от 1996 г.)

Позиция за брачно равенство От 1997 г. Рудинеско заема активна позиция в подкрепа на правото на еднополови двойки да осиновяват деца. По време на обществения дебат във Франция за въвеждане на брачно равенство между еднополови и разнополови двойки, тя се изказва твърдо в подкрепа на отварянето на брачната институция за еднополови двойки. За Рудинеско дискурсът на противниците на брачното равенство е „от патологичен характер“.Élisabeth Roudinesco, „Les homos sont des névrosés ordinaires“, Les Inrocks, 26 януари 2013.

Източници

Библиография На български език Елизабет Рудинеско и Мишел Плон, Речник на психоанализата, изд. Лик

На френски език Initiation à la linguistique générale, Paris, L'Expansion scientifique française, 1967. Un Discours au réel: théorie de l'inconscient et politique de la psychanalyse, Tours, Mame, 1973. L'Inconscient et ses lettres, Tours, Mame, 1975. Pour une politique de la psychanalyse, Paris, La Découverte, 1977. La Psychanalyse mère et chienne, avec H.Deluy, Paris, Union Générale d'Editions, 1979. Théroigne de Méricourt. Une femme mélancolique sous la Révolution, Paris, Le Seuil, 1989. Jacques Lacan. Esquisse d'une vie, histoire d'un système de pensée, Paris, Fayard, 1993. Histoire de la psychanalyse en France, vol.1, Paris, Fayard, 1994. Histoire de la psychanalyse en France, vol.2, Paris, Fayard, 1994. Généalogies, Paris, Fayard, 1994. Dictionnaire de la psychanalyse, в съавторство с Мишел Плон, Paris, Fayard, 1997. Pourquoi la psychanalyse?, Paris, Fayard, 1999. Au-delà du conscient: histoire illustrée de la psychiatrie et de la psychanalyse, avec J.P. Bourgeron et P.Morel, 2000, Paris, Hazan. L'Analyse, l'archive, Paris, Bibliothèque Nationale de France, 2001. La Famille en désordre, Paris, Fayard, 2002. Le Patient, le thérapeute et l'État, Paris, Fayard, 2004. Philosophes dans la tourmente, Paris, Fayard, 2005. La part obscure de nous-mêmes – Une histoire des pervers, Albin Michel, Paris, 2007.

На английски език Jacques Lacan & Co.: a history of psychoanalysis in France, 1925 – 1985, Chicago, Chicago University Press, 1990. Madness and Revolution: The Lives and Legends of Theroigne De Mericourt, Verso, 1993. Jacques Lacan, New York, Columbia University Press, 1999. Why Psychoanalysis?, New York, Columbia University Press (European Perspectives: A Series in Social Thought and Cultural Criticism), 2003. The Mirror stage: an oblitarated archive in The Cambridge Companion to Lacan, Jean-Michel Rabaté dir., Cambridge, Cambridge University Press, 2003. For What Tomorrow...: A Dialogue в съавторство с Жак Дерида, Palo Alto, Stanford University Press, 2004. „Psychoanalysis“ в The Columbia History of Twentieth-Century French Thought, Lawrence D. Kriztman dir., New York, Columbia University Press, 2006. Philosophy in Turbulent Times: Canguilhem, Sartre, Foucault, Althusser, Deleuze, Derrida, New York, Columbia University Press, 2008. „Lacan, The Plague“, Psychoanalysis and History, ed. John Forrester, Teddington, Artesian Books, 2008.

На испански език Diccionario de Psicoanalisis, con Michel Plon, 1998, Ediciones Paidos. Pensar La Locura, Ensayos sobre Michel Foucault, con J.Postel y G. Canguilhem, 1999, Paidos Argentina. Por Que El Psicoanalisis? 2000, Paidos Argentina. Lacan – Esbozo de una vida, Historia de un sistema de pensamiento, 2000, Fondo De Cultura Economica USA. La Familia en Desorden, 2003, Fondo De Cultura Economica USA. El Paciente, El Terapeuta y El Estado, 2005, Siglo XXI. Nuestro lado oscuro – oskuro, Anagrama cheto.

На немски език Die Geschichte der Psychoanalyse in Frankreich. Band I, 1994 Die Geschichte der Psychoanalyse in Frankreich. Band II, 1998 Jacques Lacan. Bericht über ein Leben. Geschichte eines Denksystems, 1996, Kiepenheuer & Witsch. Wozu Psychoanalyse?, 2002, Klett-Cotta. Wörterbuch der Psychoanalyse, 2004, Wien, Springer. Woraus wird Morgen gemacht sein? Ein Dialog, J.Derrida, 2006, Klett-Cotta.

Вижте също Анри Еленбергер

Външни препратки Биография на Елизабет Рудинеско в Psychoanalytikerinnen. Biografisches Lexikon

Категория:Родени на 10 септември Категория:Френски психоаналитици Категория:Парижки университет Категория:Родени в Париж