Ботсвана е държава в Южна Африка, без излаз на море, разположена от двете страни на Южния тропик. На изток Ботсвана граничи със Зимбабве (дължина на границата – 780 km), на юг – с РЮА (1550 km), на запад и север – с Намибия (1360 km) и на север – със Замбия (1 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 3691 km. Дължината на страната от север на юг е 1100 km, а ширината от запад на изток 960 km. В тези си граници Ботсвана заема площ от 581 730 km². Населението към 1.1.2022 г. възлиза на 2 350 000 души. Столица е град Габороне. «Большая Советская Энциклопедия» – Ботсвана, раздел (Природа) т. 3, стр. 602

Територията на Ботсвана се простира между 17°47′ и 26°54′ ю.ш. и между 20°00′ и 29°22′ и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – , на десния бряг на река Куандо, на границата с Намибия. крайна южна точка – , на границата с РЮА. крайна западна точка – 20°00'00" и.д., дължина на участъка 310 km от 22°00′ до 24°45′ ю.ш., на границата с Намибия. крайна източна точка – , на левия бряг на река Лимпопо, при устието на река Шаши, на границите с РЮА и Зимбабве. Физикогеографска карта на Ботсвана

Геоложки строеж, релеф, полезни изкопаеми Територията на Ботсвана заема обширната, полегата и безотточна падина Калахари, заградена от юг, изток и запад от т.нар. Голям откос, а от север – от платото Лунда. В геоложко отношение полупустинната падина Калахари е относително млада тектонска депресия на Африканската платформа. Докамбрийският фундамент заляга на плитко и на места излиза на повърхността, образувайки възвишения, разделящи падината на отделни понижения. Именно в такива понижения на север са разположени езерото Нгами и вътрешната делта на река Окаванго. Седиментният чехъл, покриващ древните кристалинни скали е изграден от специфични континентални, а в основата от песъчливи наслаги от горната креда и кайнозоя, получили названието система „Калахари“. На повърхността, особено в по-сухите южни райони са разпространени червени и бели пясъци. В Калахари често се срещат повърхностни кварцити, или т.н. силкрети – циментирани силициеви зърна от първичните скали – пясък, чакъл и др.

Като цяло релефът на страната е равнинен и само на изток слабохълмист. Плоската като баница изгорена от слънцето равнина е най-разпространеният ландшафт в Ботсвана. Почти цялата територия на страната се намира на височина 800 – 1000 m, като отчетливи вододели почти липсват. На север и запад границите на страната преминават през пустинни, почти необитаеми земи и са условно обозначени на картата. На запад близо до границата с Намибия височината се увеличава до 1200 m. Източните райони са разположени между долините на реките Замбези на север и Лимпопо на юг и са с по-ясно изразени форми на релефа. Тук се срещат отделни остатъчни възвишения, често изградени от гранити. Тук се намира и максималната точка на страната 1340 m н.в. В коритото на река Лимпопо, при устието на река Шаши, на границите с РЮА и Зимбабве се намира най-ниската точка (509 m) на страната.

В Ботсвана се разработват находища на каменни въглища (в източната част), манганова руда и асбест (на югоизток, в района на Селби-Пикве). Открити са също значителни залежи на медно-никелови руди, калиеви соли и природна сода, а в района на Орапа – находища на диаманти и въглища.

Климат Климатът на Ботсвана е тропичен, с рязко изразен континентален характер. Ясно се обособяват два сезона – влажно лято и суха зима. Средната януарска (лятото) температура е от 21 до 27°С, а средната юлска (зимата) – 16°С. Много по значителни са денонощните амплитуди достигащи до 22°С. През зимата, особено на юг, през нощта се наблюдават отрицателни температури, а понякога пада и сняг. Абсолютна минимална температура -8°С (1953 г.). Сухотата на климата се обяснява с голямата отдалеченост (от 500 до 1000 km) от Атлантическия и Индийския океани и от това, че падината Калахари е обградена от възвишения, преграждащи пътя на влажните океански ветрове. През зимата над Калахари се установява област от високо налягане, продължителността на сухия сезон се колебае от 7 месеца на североизток до 10 – 11 месеца на юг, а има и места където няколко години подред не пада дъжд. Годишната сума на валежите е от 500 – 700 mm на североизток до 125 – 250 mm на запад и юг. Валежите са предимно под формата силни, но кратки порои. През сухия сезон вода се задържа само на отделни места по дъната на пресъхналите речни корита.

Води, почви, растителност Речната мрежа на страната рядка и е представена предимно от временни реки. Тя е най-добре развита в източните райони на Ботсвана, където текат левите притоци на река Лимпопо и техните долини са покрити с алувиални почви, върху които често са развити галерийни гори. Червено-кафявите почви покриващи ниските вододели са заети от типична савана. По-голямата част от Ботсвана попада в падината Калахари, която по природни различия може да се раздели на три части: северна, централна и южна. Значителна част от севера се заема от безотточния басейн на река Окаванго. Тази река, идваща от Ангола и Намибия се губи в пясъците на Калахари образувайки голяма вътрешноконтинентална делта. Многочислените ръкави на делтата завършват в плитки пясъчни понижения („пени“), обрасли с треви, тръстики и папируси. На юг от делтата е разположено езерото Нгами, което вследствие от засушаването на климата се е превърнало от времето на Дейвид Ливингстън (негов откривател) в типичен, пресъхващ през зимата „пен“. По река Ботети (Ботлетле, 1700 km) река Окаванго в многоводни години се свързва на югоизток с най-големия в Ботствана „пен“ Макгадикгади, дължината на който достига 160 km, а ширината 50 – 80 km. По цялата му територия пясъчните солончакови островчета се редуват с непроходими блата, тръстики и пресъхнали езерца. По-високите места са покрити са заети от савана с отделни акации и баобаби. Централните части на Калахари са заети от типичен полупустинен ландшафт, в който постоянни реки липсват, а водни източници могат да бъдат открити само в сухите речни корита и в падините изградени от варовици. Растителността е представена от ксерофитни треви и храсти, а в падините – от храстова савана с отделни дървета. Южната част на Калахари е типична пустиня, с дюни, с височина до 100 m и обширни участъци заети от незакрепени пясъци. На места се среща разредена ксерофитна растителност. Течащите по границата с Република Южна Африка река Молопо (970* km, десен приток на Оранжевата река) и нейният десен приток Нособ (740* km) през зимата замръзват.

Животински свят В Ботсвана се е съхранил богат животински свят. В слабонаселените и безлюдни пространства на страната пасат стада антилопи, зебри, южноафрикански газели. Те биват преследвани от лъвове, леопарди, чакали и хиени. На север се срещат слонове и жирафи. Има много гущери и змии (питон, кобра, отровна мамба), а редица райони на север са заразени с мухата цеце. В реките Окаванго и Лимпопо обитават крокодили и хипопотами.

Източници

Външни препратки