Радко Василев Радков е български поет и драматург. Автор е на многобройни поеми (лирика и сатира), както и на повече от 20 исторически драми в стихове, поставяни в страната и в чужбина. Автор е и на сонети.

Биография Роден е във Велико Търново на 31 януари 1940 г. Отраснал е в Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7-годишна възраст. Завършва Духовната семинария край Черепиш през 1959 г. и „Класическа филология“ в Софийския държавен университет през 1967 г.

Работи като ре­дак­тор на от­де­ла за ста­рог­ръц­ка и латинска ли­те­ра­ту­ра в издателство „Народна култура“, София (1966 – 1969). Спе­ци­а­лист по раннох­рис­ти­ян­с­ка и византийс­ка литература в Ин­с­ти­ту­та за бал­ка­нис­ти­ка при БАН. Преподавател по класи­чес­ки ези­ци във Великотърновския университет „Св. св. Ки­рил и Ме­то­дий“. От 1973 до 1979 г. е за­веж­дащ на До­ма за литератур­но твор­чес­т­во към Ок­ръж­ния ко­ми­тет за култу­ра във Велико Тър­но­во.

Заедно с режисьора Александър Попов става ос­но­ва­тел и орга­ни­за­тор на Ста­рин­ния те­а­тър в Со­фия. Радко Радков е и редак­тор на антологията „Ан­тич­на поезия“. Лириката му възраж­да ста­рин­на­та фор­ма на цар­с­кия со­нет, чи­и­то образ­ци в Бъл­га­рия съз­да­ват Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев. През 1985 г. по случай 5-годишнината от провъзгласяването на светите братя Кирил и Методий за покровители на Обединена Европа в катедралата „Св. Петър“ във Ватикана пред папа Йоан-Павел II е представена част от неговата пиеса „Похвално слово за словото“.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г.

Умира на 1 септември 2009 г. във Велико Търново на 69-годишна възраст.

Награди и отличия Той е единственият творец в света, двукратен носител на Международната Наполеонова наг­ра­да „Со­лен­за­ра“ в Сорбона­та – за драмите в стихове в сти­хо­ве „Те­о­фа­но“ (1983) и „Всенародно бдение за Апостола“ (2005). Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985). Носител е на Кръста на Френската академия на науката за литература и изкуство (1985).

Ла­у­ре­ат на на­ци­о­нал­ни наг­ра­ди за дра­ми в стихо­ве, на църковния орден „Св. Софроний, епископ Врачански“ – I ст. Носител на наградата „Велико Търново“ на Община Велико Търново. Носител е на Евтимиева награда на Великотърновския университет (2005).

Удостоен е със званието почетен гражданин на Габрово (2006).598. Радко Василев Радков. Официален сайт на община Габрово. Посетен на 29 юли 2026 г.

Памет През 2012 г. във великотърновската „Алея на творците на България“ до художествената галерия „Борис Денев“ е открит паметен знак на Радко Радков, дело на скулптора Панайот Димитров – Понката.

В края на 2015 г. НОЛИ „Формула 6“ внася предложение за Статут на национална литературна награда „Радко Радков“ до Община Велико Търново.

Библиография Пиеси в стихове „Балдуин Фландърски“ – Издателство „Абагар“, 2002 „Хан Аспарух“ – Издателство „Абагар“, 2003 „Цар Петър Делян“ Народна трагедия в 5 действия – Издателство „Абагар“, 2001 „Битка за Преслав“ – създадена 1970 г. „Теофано̀“ трагедия в 5 действия – Издателство „Абагар“, 2003 „Маргарито̀“ – създадена 1973-74 г. „Св. Евтимий Патриарх Търновски“ Народна трагедия в 2 части, пролог и епилог, Издателство „Абагар“, 2001 „Константин и Фружин“ – създадена 1974-75 г. „Преславски събор“ Драматичен фрагмент – създаден 1992-93 г. „Цар Симеон Велики. Трагедията на Триумфатора“ Издателство „Кота“ – Стара Загора, 2005 „Похожденията на Атина“ – създадена 1997-98 г. „Всенародно бдение за Апостола“ – създадена 1986 г. – 1 част, 1997-98 г. – 2 част „Цар Севт Трети – Мистерия хероика“ – Издателство „Фабер“, 2006

Ритуални драми в стихове „Похвално слово за Словото“ – посветена на Светите братя Кирил и Методий – създадена 1978 г. „Йоан Кукузел, Ангелогласния“ – публ. 1981 г. „Тайната вечеря“ – посветена на Леонардо да Винчи, създадена 1978 г.

Стихосбирки „Оцелялото евангелие на цар Иван Александър“ – създадена 1977, неиздадена „Сонети“ – Издателство „Георги Бакалов“ – Варна, 1978 „Византийски запеви“ – 1-во издание – Издателство „Народна младеж“, 1978 „Византийски запеви“ 2-ро изд. – Издателство „Захари Стоянов“, 2001 „Слово за Търновград“ – Издателство „Егрегор“, 1991 и Издателство „Фабер“ „Апокалипсис сега“ – Издателство „Захари Стоянов“, 1995 „Царски сонети на Любовта“ – Издателство „Абагар“, 1996 „Багренородна звездопис“ – Издателство „Абагар“, 2004 „Сонети на Любовта“ – Издателство „Абагар“, 2006

Сатира „Български Сатирикон“ – Издателство „Христо Ботев“, 1996

Поезия за деца „Изворче“ – публ. 2002

Източници

Външни препратки Сайт в памет на Радко Радков , на бълг. и англ. Страница на Радко Радков в Литературен клуб Страница на Радко Радков на сайта Словото Дискусия около книгата на Светломира Бинева Моят Радко и приятели на сайта ХуЛите Дъщерята на Радко Радков пред Книги Нюз Текстове от и за Радко Радков в блога на Ружа Велчева Стихотворения на Радко Радков на български и френски на сайта Poetas del Mundo

Категория:Български поети Категория:Български драматурзи Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Преподаватели във Великотърновския университет Категория:Почетни граждани на Габрово Категория:Родени във Велико Търново Категория:Починали във Велико Търново