Първото правителство на Тодор Живков е седемдесет и трето правителство на Народна република България, назначено с Укази № 516 и № 529 от 27 ноември 1962 г.ИПНС. Укази № 516 и № 529 от 27 ноември 1962 г. Обнародвани в „ИПНС“, бр. 96 от 30 ноември 1962 г.. Управлява страната до 12 март 1966 г., след което е наследено от второто правителство на Тодор Живков.
Политика Вътрешна политика
Правителството идва на власт след преизбирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП на 5 – 14 ноември 1962 г., а няколко дни по-късно – и за председател на Министерския съвет. Опитите на опозицията в БКП да го свали от власт (заговорът на Иван Горуня, Цоло Кръстев и ген. Цвятко Анев) са твърде анемични и довеждат само до поредната чистка в армията и в партията. През март 1966 г. Живков отново е избран за председател на МС. Близките му отношения с новия съветски лидер Леонид Брежнев и изгодните за България икономически договори със СССР и Иран през 60-те години „бетонират“ едноличната му власт за следващите десетилетия.
В края на 1958 г. кооперирането на земята в България достига заключителния си етап (кооперирани са 92% от обработваемата площ). С цел по-лесно механизиране на селското стопанство започва окрупняване на ТКЗС – броят им е намален от 3457 на 972. От СССР е внесено огромно количество селскостопанска техника и оборудване. В страната и в СССР се обучават за агрономи, зоотехници и ветеринарни лекари няколко хиляди български младежи. Изградени са голям брой язовири и напоителни системи, както и първите заводи за изкуствени торове и химическа защита.
Разрастването на градовете предизвиква редица проблеми – жилищна криза. Въпреки тези негативни явления, на VIII конгрес на БКП Живков обявява „Практическа програма за завършване строителството на социализма и постепенно преминаване на България към комунизма“. През следващите години утопичната идея е заменена от нова „задача“ – изграждане на развито социалистическо общество.
Външна политика Във външната политика продължава обвързаването на България със Съветския съюз и с другите държави от СИВ. На 4 декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП е взето решение за включване на страната като република в СССР. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов отклонява предложението.
Участието на България във Варшавския договор и стратегическото ѝ географско местоположение я ангажират с многобройна (над 120 000 военнослужещи) и добре въоръжена армия. От начачлото на 60-те години разходите за МНО ежегодно се увеличават и се превръщат в основна тежест за националния бюджет. До голяма степен те са компенсирани от изгодни за България търговски договори със СССР, свързани с доставки на ниски цени на стратегически суровини (нефт, земен газ, стомана и дървесина) и с лицензи за производство на военна продукция.
Съставяне Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП, БЗНС и Отечествения фронт.
Кабинет Сформира се от следните 27 министри и един председател:
Промени в кабинета от 25 май 1963 Министерството на просветата и културата се преобразува в Министерство на народната просвета и Комитет за култура и изкуство (с Указ № 396 от 25 май 1963 г.).
от 23 април 1964 Георги Трайков е освободен от поста председател на Съвета за селско стопанство.
от 22 юли 1965 Министерството на вътрешните работи се разделя на Министерство на вътрешните работи и Комитет за държавна сигурност (без ранг на министерство).
Литература
Бележки
Категория:Правителства на Народна република България Категория:Българска комунистическа партия Категория:Български земеделски народен съюз