Певке (; ; ), известен още като Певка, Певки или Пюки, е изчезнал през Средновековието остров, който се е намирал в делтата на Дунав или в най-северната част на Малка Скития.
Наименованието му е произлязло от гръцкото име Πεύκη, което означава „бор“. Името е свързано с гъстите гори, с които е бил обрасъл островът.
Познат е на античните и ранносредновековни автори. Аполоний Родоски (III в. пр.н.е.) съобщава, че р. Дунав обгражда триъгълен остров на име Певка. Псевдо-Скимн (II век пр.н.е.) говори за 5 устия на Дунава и за о-в Певки, голям колкото о-в Родос. Плиний Стари (I в.) говори вече за 6 ръкава на Дунава, от които първият обгръщал о-в Певка. Клавдий Птолемей (II в.), определяйки географската дължина и ширина на о-в Певки, сочи, че се намира до свещеното устие на Дунава. Амиан Марцелин (IV в.) говори за 7 устия на Дунава, от които първото било Певка.Петър Петров, „Образуване на българската държава“, стр. 152, на сайта promacedonia.org Анания Ширакаци (VII в.) споменава в арменската география „Ашхарацуйц“, че Дунав има 6 разклонения на устието си и оформя остров Пюки, на който живее Аспарух.
Певки днес не съществува поради пресъхване на най-южния ръкав от делтата на Дунава. Той е бил със стръмни и пресечени брегове, най-голям и най-южен от островите в делтата. Хипотетичното местонахождение на острова и до днес е предмет на научни спорове и предположения. Някои автори допускат, че античният Певки е обхващал целия район от днешната делта до канала Дунав – Черно море в Румъния, но това е малко вероятно, тъй като големината му би надхвърлила значително тази на о-в Родос. Според друга хипотеза островът е бил разположен по-северно и е заемал платото Бабадаг между днешното устие и изчезнал ръкав на Дунава, започващ западно от гр. Исакча и вливащ се в лиманите Головица и Змейка.„Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Дял втори“, издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. София, 1918, стр. 200
Този остров е районът, където се е състояла битката при Онгъла (680) между хан Аспарух и император Константин IV Погонат.Васил Н. Златарски, „История на Първото българско Царство“. стр. 496 – 502 на сайта promacedonia.org През пролетта на 335 г. пр.н.е. там се проваля Александър Велики, който не успява, по време на Балканския му поход, да надделее над трибалите, водени от Сирм.Квинт Курций Руф, „История на Александър Велики Македонски, Книга втора“, стр. 16; на сайта promacedonia.org Певке е и родното място на Аларих I, крал на вестготите, превзел по-късно Рим.Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts: Entwurf einer historischen Ethnographie, Reihe „Frühe Völker“, Herwig Wolfram, C.H.Beck, 1990, ISBN 3-406-33733-3, s. 150
Част от бастарните, която се заселва на острова през II век, получава името певкини. Според гръцката митология на острова е живяла речна нимфа със същото име.Naiad nymph of Peuce in Scythia на сайта Theoi Project of Greek mythology. На митичния остров спират и аргонавтите при своето черноморско пътешествие.
Литература Георги Батлаков, Палеогеографската обстановка в Добруджа през VII в. с коментар върху френски военна карта 1704 г., Къде се е намирал заселеният от Аспарух остров Певки, СУ „Св. Кл. Охридски“ 2005 Христо Данов: Peuke. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 4, Stuttgart 1972, Sp. 678 Ion Bitoleanu, Adrian Rădulescu, Histoire de la Dobrogée, éd. Ex Ponto, Constanța, 1998 ISBN 973-9385-32-X
Източници
Външни препратки The Danube Delta in ancient writings Карта на делтата на Дунава с езерата Головица и Змейка Разговор с Васил Станилов за книгата му „Ние идваме от остров Певки“, bnt.bg, 10.09.2010, 09:11
* Категория:Бивши острови на Румъния Категория:Бивши острови в Дунав Категория:Острови в Черно море Категория:Дунавска делта