Карл Велики (; ; ; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г. крал на Франкското кралство и от 25 декември 800 г. римски император до 814 г.
Той разширява франкските владения в Западна и Централна Европа, а на 25 декември 800 г., след като завладява Северна Италия, е коронован от папа Лъв III за пръв император на Свещената Римска империя.
Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената Франкска империя, управлението на Карл Велики се свързва и с възраждането на изкуствата, религията и културата, известно като Каролингски Ренесанс.
В днешни дни, Карл Велики е смятан не само за създател на френската и германската монархия, но и за Pater Europae („Баща на Европа“) – империята му обединява по-голямата част от Западна Европа за първи път от времето на римляните, а Каролингският Ренесанс насърчава формирането на обща европейска идентичност.Riché, Preface xviii, Пиер Ришѐ отбелязва: „Той се радва на изключителна съдба, и чрез продължителността на царуването си, завоеванията, законодателството и легендарния си ръст, бележи из основи историята на Западна Европа.“
Успехите на Карл Велики се основават предимно на забележителната му способност да печели лоялността на поданиците си, независимо от мястото им в обществото. Той разширява системата на васалитета, наследена от майордомите, като прави свои лични васали всички, които упражняват висша власт.Колектив. История на света. Т. VI. Походът на исляма. Издателство „Абагар холдинг“. 1996 г. стр. 79. ISBN 954-584-165-6 Според английския историк на изкуството Кенет Кларк: „Карл Велики е първият човек на действието, появил се от мрака на средновековието след падането на Римската империя“.Бакалов, Г.; Ангелов, П. „История на средните векове“. Издателство „Просвета“. София. 1991 г. стр. 79 ISBN 954-01-0475-0
Общи сведения Физическа характеристика
Макар че няма описание на Карл Велики от негово време, външният му вид е известен от доброто изложение на Айнхард, автор на биографията „Животът на Карл Велики“, писана след смъртта му. Айнхард описва в глава двадесет и втора:
Физическият портрет на императора, предоставен от Айнхард, се потвърждава и от изображения от негово време като монети и 20-сантиметрова бронзова статуя, съхранявана в Лувъра. През 1861 г., гробницата на Карл Велики е отворена от учени, които реконструират скелета и изчисляват ръста му на 190 сантиметра.Charlemagne By Alessandro Barbero, Allan Cameron P. 118 По-съвременно изследване, базирано на размерите на тибията, дава височина 1,84 м. Това го поставя сред най-високите хора на съвремието му, при положение че средната височина тогава е 1,69 м. Ширината на костта предполага, че в телосложение е бил строен, но не и як.Ruhli, F.J, Blumich B, Henneberg M. (2010). Charlemagne was very tall, but not robust. Economics and Human Biology 8 289 – 290.
За Карл е известно, че е бил русокос, висок и величествен, с непропорционално дебел врат. Римската традиция на реалистична портретна живопис е в пълно забвение по негово време и отделните черти са размити в иконни стереотипи – императорът, като идеален владетел, е трябвало да се изобразява по съответния начин. Образите на възкачването на престола на Карл Велики, Божия представител на Земята, са по-близки по величавостта си до иконите на Христос, отколкото до съвременните (или античните) представи за портретна живопис. Императорът, в по-късните му изображения (както в портрета на Албрехт Дюрер), често е рисуван с дълга руса коса, поради погрешното разбиране на Айнхард, който описва Карл Велики като имащ canitie pulchra („красива бяла коса“), което е било тълкувано в много преводи като „русокос“ или „светлокос“.
Език Родният език на Карл Велики безспорно е под формата на германски диалект, но спецификата му все още е въпрос на спорове. Това вероятно е диалект на рипуарските франки, но мненията на лингвистите се разминават относно идентичността и хронологията му. Някои дори твърдят, че той не е говорил на старофранкски. Старофранкският език преминава в своя наследник, долнофранконския, който по-късно ще доведе до появата на нидерландския език и на съвременните германски диалекти в Северен Райнланд, в днешно време наречени рипуарски. Друг важен източник са заемките в старофренския. Като цяло лингвистите имат твърде малко информация за старофранкския език, тъй като са известни предимно фрази и думи от сборниците закони на основните франкски племена (салическите и рипуарските франки), които са написани на латински, примесен с германски елементи.Original text of the Salic law. Франконският език е заменен с форма на старогорнонемския в района, включващ днешните Южен Райнланд, Палатинат Южен Хесен и северните части на провинции Баден-Вюртемберг и Бавария. Настоящата нидерландска езикова област, заедно със съвременните рипуарски райони в Северен Рейн, са запазили езикова форма на франконския, наречена стародолнофранконски или старонидерландски език.
Месторождението на Карл Велики не улеснява определянето на родния му език. Повечето историци изразяват съгласие, че е роден около Лиеж като баща си, но някои смятат, че е роден във или около Аахен, на 50 км оттам. По негово време това е район със значително езиково разнообразие – към 750 г. в самия Лиеж се говори на староизточно долнофранконски (както и в северните и северозападните околности), на изток и в Аахен – на близкия до него рипуарски старофранконски, и на юг и югозапад от града – на галоромански (предшественик на валонския диалект на старофренския).
Имената, които Карл дава на децата си, биха могли да бъдат индикатор за езика, на който е говорил, тъй като всичките му дъщери получават имена на старогорнонемски.
Императорът също говори латински „и се изразява на него като на роден език“Маслев, Ст., Гавраилов, Г., Шапкарев, Ив. „Христоматия по история на средните векове“. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 17 и разбира малко гръцки: Grecam melius Vero intellegere quam poterat pronuntiare („Можеше повече да разбира, отколкото да говори“). Според ирландски източник от 15 век, Карл говори и арабски. В Gabhaltais Shearluis Mhoir („Завоевания на Карл Велики“) пише:
Облекло Карл обикновено носи традиционно, ненабиващо се на очи франкско облекло, описано от Айнхард по следния начин:
Все пак Айнхард отбелязва, че Карл Велики на два пъти е обличал пищни чуждестранни одежди, и на двата пъти в Рим. Първият – когато е сложил римска туника, хламида и обувки по искане на папа Адриан I, вторият – за да удовлетвори Лъв III, наследника на Адриан.
На големи празници, той слага извезано облекло със скъпоценни камъни, каквито има и по и обувките. За такива случаи носи златна катарама на мантията си и се появява с голямата си корона, но обичайно се облича като обикновените франки.
Биография Произход и ранни години
Карл Велики е първият син на Пипин Къси и съпругата му Бертрада от Лаон. Пипин Къси е първият представител на династията на Каролингите, обявил се за крал на Франкското кралство, след като хора от рода от няколко поколения управляват страната като майордоми на меровингските крале. Бертрада е франкска благородничка, дъщеря на графа на Лан.
Историческите източници сочат като братя и сестри на Карл само неговия бъдещ съвладетел – Карломан, Гизела, която по-късно е монахиня, и починалия като дете Пипин. В някои предания Редбурга, полулегендарната съпруга на крал Егбърт Уесекски, е сочена за негова сестра (или за негова балдъза или племенница). Според други легенди негова сестра е Берта, майка на Роланд.
Традиционно се приема, че Карл Велики е роден на 2 април 742 година. Тази дата е получена чрез преизчисление от датата на смъртта му и за нея няма потвърждение от първични източници. Според хрониката „Annales Petaviani“ датата на раждане е 2 април 747 година, но това сведение е съмнително, тъй като тази дата се пада на Великден, а подобно съвпадение би предизвикало повече коментари на съвременници. Днес за най-вероятни дати се смятат 1 април 747 година, 15 април 747 година и 1 април 748 година.
Карл най-вероятно е роден в Ерстал, днешна Белгия, владение на баща му в долината на Маас, откъдето произлиза Каролингската династия. След 7-годишна възраст той живее във вилата на баща си в Жюпий сюр Мьоз, днес част от град Лиеж, като селището е смятано за едно от възможните места на неговото раждане. Други често споменавани възможности са Прюм, Дюрен, Гаутинг и Аахен.
Карл Велики е кръстен на своя дядо Карл Мартел, управлявал като майордом през 717 – 741 година. Името има германски произход (от karlaz – „свободен човек“), но е цитирано в тогавашните източници с латинската форма Carolus или Karolus. По-късно от името на императора произлиза думата крал в българския език и в много други езици в Източна Европа (; ; ; ; ; ; ; ; ).
Сведенията за първите години от живота на Карл Велики са оскъдни. Основният източник на сведения за неговия живот, „Vita Caroli Magni“ на Айнхард умишлено премълчава този период, като не особено значим, както и поради липсата на надеждни източници по времето, когато е писана тази първа биография.
При смъртта на Пипин Къси през 768 година, съгласно франкската традиция кралството е разделено между Карл Велики и брат му Карломан. Карл поема управлението на западните части на държавата, близки до морето (Неустрия, Западна Аквитания, Северна Австразия), а Карломан – на разположените във вътрешността (Южна Австразия, Септимания, Източна Аквитания, Бургундия, Прованс, Швабия, териториите по границата с Италия).
Родословното дърво на Карл Велики Пипин Ерсталски(* 635; † 714), франкски майордомАлпаида(† пр. 714), наложница т.нар. FriedeleheЛиутвин(† 717 в Реймс), епископ на Трир, Реймс и ЛаонNNМартин,(* 660; † 680), граф на ЛаонБертрада Стара,(* 660; † сл. 721)NNNNКарл Мартел(* 689; † 741), франкски майордомРотруда от Трир(* 690; † 724)Хериберт, (* 680; † 747) граф на ЛаонГизела АквитанскаПипин Млади(* 714; † 768), крал на франкитеБертрада Млада(* 725; † 783)Карл Велики (* 747; † 814), римски император
Самостоятелно управление Карломан умира на 4 декември 771 г., оставяйки Карл Велики начело на отново обединеното Франкско кралство. През цялото си управление Карл Велики води непрестанни войни. Той завладява Саксония през VIII век, осъществявайки несбъднатата мечта на Октавиан Август. Той насилствено налага християнството в завладяната страна. Карл Велики иска да завладее и Испания, но не постига голям успех в това начинание.
Италиански походи Завладяването на Ломбардия
При възкачването си на папския престол през 772 г., папа Адриан I иска връщането на някои градове в бившия Равенски екзархат, в съответствие с обещанието на краля на лангобардите Дезидерий. Дезидерий вместо това овладява някои папски градове и нахлува в адриатическия Пентаполис, напредвайки към Рим. През есента Адриан изпраща пратеници до Карл, настоявайки той да приложи със сила политиката на баща си Пипин. Дезидерий също изпраща свое посланичество, което отрича обвиненията на папата. Пратениците на двете страни се срещат в Тионвил и Карл заема страната на папата. Той незабавно подкрепя искането на Адриан I, а Дезидерий се заклева никога да не го изпълни. Карл Велики и чичо му Бернар преминават Алпите през 773 г. и изтласкват лангобардите обратно към Павия, която след това обсаждат. Карл временно оставя обсадата, за да се справи с Аделхис (син на Дезидерий), който събира армия във Верона. Младият лангобардски принц е преследван до адриатическото крайбрежие и принуден да избяга в Константинопол, където моли за помощ византийския император Константин V.
Обсадата продължава до пролетта на 774 г., когато Карл Велики посещава папата в Рим. Там той потвърждава предоставените от баща му земи, като някои по-късни хроники невярно твърдят, че също така ги разширява, предоставяйки Тоскана, Емилия, Венеция и Корсика. Папата му дава титлата патриций. Карл се завръща в Павия, където лангобардите са напът да капитулират.