Второто правителство на Тодор Живков е седемдесет и четвърто правителство на България (десето на Народна република България), избрано от V народно събрание 12 март 1966 г.Назначено с Укази № 235 и № 237 от 12 март 1966 г. Обнародвани в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 21 от 15 март 1966 г. Приемник е на първото правителство на Тодор Живков. Управлява до 9 юли 1971 г., след което се преобразува в първото правителство на Станко Тодоров.

Политика В периода 1966 – 1985 г. БКП пристъпва към изграждане на „развито социалистическо общество“, концентрирайки цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ" на СССР и други „братски“ страни. Марксистката пропаганда става неделима част от ежедневието на българските граждани (преса, телевизия и образование). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и САЩ (поради т.нар. желязна завеса). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на политиката, науката и техниката (развитие на военната техника и космонавтиката)‚ установяване на народнодемократична власт в Куба, Либия, Камбоджа и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство.

През 1966 г. на IХ конгрес на БКП е поставена задачата да се извърши „поврат от екстензивно към интензивно развитие на икономиката“. Постигната е индустриализация на страната чрез средствата на централно планираната икономика. Изградени са огромен брой икономически обекти (с предимство в сферата на тежката промишленост)‚ които обаче не са винаги на високо технологично равнище. Относително затвореният (в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ) характер на икономиката, в резултат от глобалното противопоставяне между капиталистически и социалистически страни, предпазва от силна конкуренция, но и ограничава достъпа до най-нови технологии, което предопределя спада на българската икономика през следващите десетилетия.

През периода 1966 – 1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промишленост. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от Съветския съюз водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Крачка назад е направена в управлението на селското стопанство.

На 29 юни 1971 г. правителството постановява град Копривщица да бъде превърнат в национален исторически резерват и да започне да развива и международен туризъм. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на гореспоменатото решение, е този на Георги Бенковски.

Съставяне Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (Българска комунистическа партия и БЗНС (казионен).

Кабинет Сформира се от следните 27 министри, 6 зам.-председатели и един председател на Министерски съвет:Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 26, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 10 март 1966 г., относно състава на Министерския съвет и на ръководните органи на Народното събрание. 10 март 1966 г., с. 17 – 23.

Промени в кабинета от 28 юни 1966 Комитетът по химия и металургия се преименува в Министерство на химията и металургията.Преименува се с Указ № 538 от 28 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г. МХМ остава вакантно до 7 юли 1966 г.

от 30 юни 1966 Преобразуват се:Преименува се с Указ № 538 от 30 юни 1966 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 21 от 1966 г. Комитетът по машиностроене в Министерство на машиностроенето Комитетът по енергетиката и горивата в Министерство на енергетиката и горивата Комитетът по леката промишленост в Министерство на леката промишленост Комитетът по горите и горската промишленост в Министерство на горите и горската промишленост.

1: – встъпва в длъжност на 7 юли 1966 г.Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 12 юли 1966 г.

от 22 ноември 1966 Лъчезар Аврамов е освободен от поста министър без ресор и е назначен за зам.-председател на Министерския съвет на мястото на Станко Тодоров.Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 6444, Протокол № 333 от 22 ноември 1966 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за промени в Бюрото на Министерския съвет, с. 3.

от 14 юни 1967 Комитетът за култура и изкуство се преименува в Комитет за изкуство и култура.

от 8 февруари 1968 Създаден е Комитет за младежта и спорта.Обнародван в „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 12 от 13 февруари 1968 г.

от 27 декември 1968 Направени са следните промени:Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 453, Протокол № 453 от 24 декември 1968 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за структурни и кадрови промени в органите на ЦК на БКП и в МС, с. 3 – 6. Преобразуват се:Създаден с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 януари 1969. Министерството на строежите и Министерството на архитектурата и благоустройството в Министерство на строежите и архитектурата. Към него се присъединява Главно управление на трудовата повинност, което запазва своя характер и бюджетна самостоятелност. Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност. Министерството на земеделието и Министерството на хранителната промишленост в Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Министерството по труда и работната заплата в Министерство на труда и социалните грижи. Инспекция за надзор по безопасността на труда при Министерския съвет преминава към МТСГ. Централното статистическо управление в Държавно управление за информация. Създават се: Министерство на снабдяването и държавните резерви. Комитет за стопанска координация. Комитет за битови услуги без ранг на министерство. Комитет по цените чрез отделяне на Комисията по цените от Държавен комитет за планиране. Министерство на народното здраве чрез преименуване на Министерството на народното здраве и социалните грижи. Дирекция „Социални грижи“ се отделя от министерството. Министерство по труда и работната заплата чрез преименуване на Комитета по труда и работната заплата;

от 28 декември 1968 Комитетът за битови услуги получава ранг на министерство.

от 27 февруари 1969 Министерството на вътрешните работи и държавна сигурност се преименува в Министерство на вътрешните работи.Преименува се с Указ № 183 от 20 февруари 1969 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 8 от 28 февруари 1969 г.

от 6 октомври 1969 Досегашният министър на транспорт Марин Вачков е освободен от поста да премине на дипломатическа работа като посланик.Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 886, Протокол № 410 от 4 октомври 1969 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в ръководството на Министерство на транспорта, с. 2.

от 23 юли 1970 Създава се Комитет по качество, стандартизация и метрология с ранг на министерство.

от 13 март 1971

от 28 април 1971 Лъчезар Аврамов е освободен от постовете заместник-председател на Министерския съвет на България и министър на външната търговия.Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 2125, Протокол № 229 от 27 април 1971 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за кадрови промени в Министерство на външната търговия, с. 2.

Източници

Категория:Правителства на България Категория:Правителства на Народна република България Категория:Българска комунистическа партия Категория:Български земеделски народен съюз