Яна (, Кайнарджа) е село в Източна Тракия, Турция, околия Бунархисар, вилает Лозенград (Къркларели).

География Яна се намира в южното подножие на Странджа на пет километра северозападно от Бунархисар.

История В 19 век Яна е голямо смесено село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Яна (Yana) има 342 домакинства и 710 жители българи, 138 мюсюлмани и 856 гърци.

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на яничаните дядо Яно Стоянов Кехайов и синовете му Никола и Александър, както и на Стоян Пенков, основава в селото комитет на ВМОРО.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Яна живеят 160 български екзархийски семейства и 360 семейства гърци и гъркомани.

При избухването на Балканската война в 1912 година 42 души от Яна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Българското население на Яна се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 36 семейства (148 души) се заселват в Бургаска околия и 8 семейства са настанени в град Фере.

Личности Родени в Яна

Георги Иванов Пехливанов (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 12-а лозенградска дружина; на 14 март 1943 година като жител на Бургас подава молба за българска народна пенсия, която е е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Георги Тодоров Атанасов (1882 – след 1943), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец Димитър Янев (1887 – ?), български юрист, в 1917 година завършил право в Софийския университетГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 Никола Христов Арабаджиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 2 рота на 11 сярска дружина, ранен на 17 юни 1913 година, починал на 20 (30) юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен Никола Гандиев – Гандито, ръководител на местния революционен комитет на ВМОРО през 1902 година Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен Никола Георгиев (1873 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско Петър Хр. Григоров (1903 – ?), в 1927 година завършил естествена история в Софийския университетГодишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 Ст. Калъчев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Никола” и в село Колибите в църквата „Света Марин“а Ст. Милков, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев Ставри Полихронов (1878 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско Яни Събев (1823 – 1903), български революционер, четник на Лазар Маджаров, загинал на 80 години на 15 май 1903 година в сражението при Кукурдан на 15 май 1903 година

Бележки

Категория:Села в околия Бунархисар