Христо Стефанов Кабакчиев е виден деец на българското и международното комунистическо движение, журналист и публицист, д-р на историческите науки. Народен представител.
Биография Христо Кабакчиев е роден на 2 януари 1878 г. в гр. Галац, Румъния. Завършва гимназия във Варна, където баща му Стефан Кабакчиев е член на Градския съвет.Нова България седмичен вестник за политика и книжевност / Димитър Георгиев - Варна; печ. Хр. Н. Войников / бр. 19, 12 март 1888, стр.2 По време на обучението си, Христо Кабакчиев е приет за член на БРСДП. Заминава да следва медицина във Франция, но се прехвърля да учи право в Женева. Поради заболяване се завръща в България и завършва образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От 1904 г. работи като адвокат в столицата. От 1905 до 1923 г. без прекъсване е член на ЦК на БРСДП (т. с.),Веселин Иванов, История на разградската окръжна организация на БКП, 1891 – 1979, Партиздат, 1981, 68 стр. от 1910 г. е и редактор на партийния в. „Работнически вестник“.Промишлено-комунални вести - дигитално копие - 28/12/1963, No. 20, 2 стр. В множество публикации дава оценка на обстановката в страната, разяснява програмата и дейността на партията, критикува управляващите среди,Веселин Иванов, История на разградската окръжна организация на БКП, 1891 – 1979, Партиздат, 1981, 58 стр. популяризира призивите на международното комунистическо движение за мир и Балканска федеративна република. Изпратен е като делегат на БРСДП (т. с.) на Копенхагенския (1910) и Базелския (1912) конгрес на II Интернационал, като за втория напуска България нелегално през Варна с моторна рибарска лодка заедно с Георги Димитров и Васил Коларов. Заловени са от военоморските сили на Кралство Румъния, но след намеса на СССР са освободени. Варна - дигитално копие - 01/07/1960, No. 7, 31 стр.
От 1914 до 1923 г. без прекъсване е избиран за народен представител.Варненски работник - дигитално копие / 30/05/1921, No. 5, 2 стр. През 1915 година издава брошурата си „Империализмът на Балканите“, в която защитава тезата за необходимостта от създаване на Балканска федеративна република, която би разрешила Македонския въпрос, би дала възможност за независимост на малките балкански страни от големите капиталистически държави, което на практика облекчава съдбата на бедните и малоимотни класи.Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914 – 1948), Известия на центъра за военна история, Том 56, 1994, с. 239 – 240.
Взема участие в работата на I конгрес на БКП (т. с.), на който е приета разработената от него програмна декларация на партията. Представител на БКП (т. с.) на II конгрес на Коминтерна (1920), където е избран за член на комисиите по национално-колониалния въпрос, по устава и по аграрния въпрос. Заема позиция за въоръжена борба на комунистическата общност срещу буржоазията и капитализма.The toiler - Cleveland, Ohio, May 21, 1921 / page 2 - Препечатано от протоколите на заседанието на Третия интернационал от 4 август 1920, пуликувани във вестник "Правда" През същата година присъства на конгреса на Независимата социалистическа партия в Германия, а след това – и на конгреса на Италианската социалистическа партия. На IV конгрес на Третия интернационал (1922) изнася доклад за програмата на БКП,Работническа искра - дигитално копие - 15/02/1923, No. 3, 1 стр. а на V конгрес (1924) е избран за член на Контролната комисия на Интернационала.
Като политически секретар на БКП участва активно в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г.Северна поща - дигитално копие - 17/09/1923, No. 80, 1 стр. Арестуван преди избухването му, Кабакчиев остава в затвора 2 г. и половина. На 22 юни 1925 г. отново е изправен пред съда по процеса срещу ЦК на БКП.Варненски новини - дигитално копие - 23/06/1925, No. 319,2 стр.Варненски новини- дигитално копие - 20/06/1925, No. 316, 1 стр. Осъден е на 12 и половина години затвор, но малко по-късно е освободен.
Емигрира във Виена, а след това в СССР. Там преподава история на БКП и марксизъм-ленинизъм в Международната ленинска школа и в Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. През 1928 г. става член на ВКП (б). През 1935 започва работа като сътрудник в Института по история на АН на СССР. Ръководи творчески колектив, който подготвя и издава „Българска работническа партия (комунисти) в резолюции и решения 1891 – 1923“. Публикува „Спомени“ и „Димитър Благоев и партията на тесните социалисти“.
През 1938 година, по време на Голямата чистка, Кабакчиев е арестуван от съветската политическа полиция. Освободен е месеци по-късно, благодарение на застъпничеството на генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров, но с тежки физически и психически травми. През 1939 г. сътрудничи на Николай Державин за изготвянето на история на българския народ от древни времена до началото на XIX век.Черноморец - дигитално копие - 10/12/1939, No. 11, 2 стр.
Христо Кабакчиев умира на 6 октомври 1940 година, малко след освобождаването си от затвора.
Негов син е Август Кабакчиев.
Външни препратки Данни за дейността на Христо Кабакчиев във варненската преса - 1904-1963 гг. Литература "Непосрeдствени и класови интереси." - стaтия на Христо Кабакчиев, отпечатана във вестник "Работнишко дело", No. 1 от 01/01/1904 / стр.26-31 Империализмът на Балканите, София, 1915 Избрани произведения, София, 1953 Спомени, София, 1955.
За него Колева Т., Христо Кабакчиев. Биобиблиография, София, 1958. М. А. Бирман.
Бележки
Източници Khristo Kabakchiev, The Reaction in Bulgaria
Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година Категория:Членове на КПСС Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български журналисти Категория:Български публицисти Категория:Съветски историци Категория:Български историци Категория:Съветски комунисти Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Участници в Септемврийското въстание Категория:Затворници Категория:Българи в СССР Категория:Родени в Галац Категория:Починали в Москва Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив