Раса е остарялоKeita et al., 2004, Conceptualizing human variation, Nature, 36, S17 – S20 понятие, обозначаващо видът на хората според техните външни отличителни белези и черти, характерни и за някои места.
Традиционно като раси най-отчетливо се открояват белите населяващи Европа, Северна Америка и Австралия характеризиращи се със светлата си кожа и най-голямото разнообразие на гените, жълти намиращи се предимно в Азия с дръпнати очи, често с права тъмна коса и ниска височина и черни живеещи най-вече в Африка с тъмна кожа, тъмни очи, предимно с къдрави коси и високи на височина.
Първоначално терминът е използван за да обозначи обособени по техните физически характеристики популации, и датира от 17 – 18 век.Smedley, Audrey. Race in North America: Origin and Evolution of a Worldview. Boulder: Westview Press, 1999. Употребата му достига апогея си през периода 19 – 20 век, особено до Втората световна война, когато се използва за нуждите на научния расизъм.Tucker, William H. (2007). „The funding of Scientific Racism: Wickliffe Draper and the Pioneer Fund“. University of Illinois Press. ISBN 978-0-252-07463-9 През втората половина на 20 век, терминът често е използван за обозначаване на генетично диференцирани популации, дефинирани от техния фенотип. Вж. Lie (2004); Thompson (2005); AAA (1998); Palmie (2007); Mevorach (2007); Segal (1991); и Bindon (2005).
Докато някои биолози използват понятието раса, за да обозначат различни размити множества, други членове на научната общност настояват, че понятието твърде често се използва по наивен и прекалено опростен начин,. Точен цитат: We caution against making the naive leap to a genetic explanation for group differences in complex traits, especially for human behavioral traits such as IQ scores т.е. за човека понятието раса няма таксономичен смисъл и всички човешки същества принадлежат към един вид – хомо сапиенс. Учените разглеждат биологичния есенциализъм като отживелица, посочвайки че типичните генетични разлики в рамките на една група, традиционно определяна като „човешка раса“ са значително по-големи в рамките на изследваните групи, отколкото между отделните расови групи. Оттам, расови обяснения, както за физически, така и за поведенчески характеристики, са непрепоръчителни.
След като теориите на учените за човешките раси са използвани в рамките на различни идеологии, самата употреба на думата „раса“ през 21 век става проблематична. Въпреки че все още се използва в общ контекст, все повече се заменя с думи с по-малка емоционална натовареност, като популации, етнически групи, народи или общности, според контекста.
Средното генетично разстояние Fst между човешките популации е около 0,125. Левонтин аргументира, че това представлява малка расова вариация.The Apportionment of Human Diversity Харпендинг, от друга страна, аргументира, че такова разстояние подразбира сродство между индивидите от същата популация, еквивалентно на сродството между полубратята в случайно се смесваща популация, и че човек от определена популация е генетично по-близо до неродствения индивид от същата популация, отколкото до полубрат от смесена раса.Kinship and Population Subdivision
Произволност на дефиницията Понятието раса е социално и правно конструирано в миналото въпреки липсата на какъвто и да е обективен научен критерий за подобно разделениеSteven A. Ramirez What We Teach When We Teach About Race: The Problem of Law and Pseudo-Economics 54 Journal of Legal Education 365 (2004). От гледна точка на съвременната генетика и биология въобще, неясно дефинираните морфологични критерии, като цвета на кожата, са повърхностни и се дължат на несъществени, от гледна точка на генетиката, алели. Тези повърхностни генетични характеристики нямат връзка със съществени човешки характеристики, като интелигентност, талант или физическа силаSteve Olson, Mapping Human History: Discovering the Past Through Our Genes, Boston, 2002.
Когато в речта се използва думата раса се осъществява разделяне на хората и тяхна категоризация според индивидуалните представи на използващия този термин в речта си. В този смисъл, понятието раса е социална конструкция без биологически смисъл.Lee, Jayne Chong-Soon (1997). Review essay: Navigating the topology of race. In Gates, E. Nathaniel. Critical Race Theory: Essays on the Social Construction and Reproduction of Race. 4: The Judicial Isolation of the Racially Oppressed. New York: Garland Pub. pp. 393 – 426. ISBN 978-0-8153-2603-8.Smaje, Chris (1997). "Not just a social construct: Theorising race and ethnicity". Sociology. 31. (2): 307 – 327. Тази конструкция търпи промени с развитието на различните правни, икономически и социополитически контексти, в които съществува, и всъщност е по-скоро резултат от човешките отношения в рамките на социума, отколкото да е причина за тяхното налагане. Въпреки че мнозинството учени признават, че понятието е чиста социална конструкция, неоспорими са реалните последствия от тази социална конструкция в ежедневието на хората, които произтичат от институционализираните практики на дискриминация и преференции.
Различни социоикономически фактори, в съчетание с необосновани, но здраво вкоренени възгледи за това какво отличава представители на една „раса“ от друга, донасят значително страдание на групите в неравностойно социално положение.Winfield, AG (2007). Eugenics and education in America: Institutionalized racism and the implications of history, ideology, and memory. New York: Peter Lang Publishing, Inc. pp. 45 – 46. Расовата дискриминация често е на основа на расистки възгледи и се състои в това индивиди от една група и разпространявани идеологии твърдят, че индивиди от друга група са от различна раса и са морално по-низши. Като резултат от това, индивиди от расови групи с малко властови позиции са потискани и отхвърляни.Sivanandan, A (2000). Apropos the idea of 'race' ... again. In L Black. Theories of Race and Racism. London: Routledge. pp. 125 – 143.
Расизмът довежда до множество общочовешки трагедии, включително робства и геноциди.Owens, K.; King, MC (1999). "Genomic Views of Human History". Science 286 (5439): 451 – 453.
В някои държави, полицейските органи използват расов критерий за профилиране на заподозрени лица. Тази употреба на расови категории е често критикувана, като отражение на остарели разбирания за човешката природа и затвърждаващи съществуващите стереотипи. Понеже в някои общества, расовите разлики съвпадат с разлики в материалното положение на социалните групи, за изследователите от различните обществени науки, принадлежността към дадена расова група може да дава важна информация за социалното неравенство. Като социологичен фактор, принадлежността към една или друга расова група може да е плод на нечия субективна преценка, самоопределяне или да е определено от една или друга социална институция.King, Desmond (2007). „Making people work: Democratic consequences of workfare“. In Beem, Christopher; Mead, Lawrence M.. Welfare Reform and Political Theory. New York: Russell Sage Foundation Publications. pp. 65 – 81. ISBN 0-87154-588-8. Цитат: „the association of blacks with poverty and welfare ... is due, not to race per se, but to the link that race has with poverty and its associated disadvantages“–p.75.Schaefer, Richard T. (ed.) (2008). Encyclopedia of Race, Ethnicity and Society. Sage. p. 1096. ISBN 978-1-4129-2694-2. Цитат: „In many parts of Latin America, racial groupings are based less on the biological physical features and more on an intersection between physical features and social features such as economic class, dress, education, and context. Thus, a more fluid treatment allows for the construction of race as an achieved status rather than an ascribed status as is the case in the United States“
Предмет на спорове в научната общност е до каква степен реалността на масовите представи за раси трябва да бъде призната, с цел да бъде по-добре разбран и да бъде даден по-адекватен отговор на расизма.В Lee (1997) (виж по-горе) четем: „The very naturalness of 'reality' is itself the effect of a particular set of discursive constructions. In this way, discourse does not simply reflect reality, but actually participates in its construction“
Изследователите от полетата на различните социални науки изследват последствията от съществуването на понятието раса като социална конструкция се проявяват във всекидневния живот, чрез образите, идеите и предразсъдъците в него. Съществен брой изследвания са наблюдавали връзката между историческата, обществена идея за раса в обществената и по-специално правораздавателната терминология и засиления полицейски контрол и по-високите нива на задържане в затворите на някои групи.
Исторически произход Най-вероятно винаги е имало групи хора, които са се смятали за „различни“ от други групи хора и са опитвали да обосноват това с биологически критерии. Аргументите за съществуване на такива класификации, когато тези аргументи са били известни, са лесно оборими., цитат от стр. 28: „The precise composition of these ostensibly natural categories, or what they represent, is rarely made explicit; and where it is, this assertion is easily refutable“ Подобни критерии обаче продължават да бъдат използвани и днес в обичайната употреба на думата раса.
В по-далечното минало, думата „раса“ е използвана равносмислено с етническа група. Например, през 13 век, Марко Поло говори за „Персийската раса“ в своя пътепис „Милионът“В Глава 21. (Chapter 21: Of the Country travelled over upon leaving Ormus). Днешната представа за раса, като определена предимно от цвета на кожата, датира от 17 век.
Раса и колониализъм Европоцентричната дефиниция за човешка раса, заедно с мнозинството от сега съществуващите конотации, възниква през 17 век и е свързано с ранните етапи от развитието на естествознанието и най-вече с европейския империализъм и колонизацията, при които се създават политически връзки между европейските народи и народи с различни културни и политически традиции.Smedley, A (1999). Race in North America: origin and evolution of a worldview (2nd ed.). Boulder: Westview Press. ISBN 0-8133-3448-9. Така европейците срещат различни народи и започват различни спекулации за физическите, социални и културни различия на тези народи с европейските. Възходът на трансатлантическата търговия на роби, която представлява най-голяма част от търговията с роби в продължение на три века, дава допълнителна подбуда за класифицирането на хората с цел да се оправдае заробването на хората, населяващи Африка.Meltzer, M (1993). Slavery: a world history (revised ed.). Cambridge, MA: DaCapo Press. ISBN 0-306-80536-7. Така европейците започват да разделят хората на групи, на основа на техните външни белези и да приписват на индивиди, принадлежащи на една или друга група, поведенчески модели и способности, които те твърдят, че са природно вкоренени в хора от едната или другата група. Множество масови вярвания започват да приписват определени морални, интелектуални и поведенчески характеристики на една или друга така дефинирана група.Banton, Michael (1977) (paperback). The idea of race. Boulder: Westview Press. ISBN 0-89158-719-5. Подобни вярвания са характерни не само за европейската цивилизация: в Китай съществува понятие, често превеждано като раса, като по дефиниция принадлежност към тази група принадлежат само тези, на които се приписва да са потомци на Жълтия император.
През цялата досегашна история на човечеството, жестоки етнически конфликти противопоставят етнически групи по целия свят.Race, Ethnicity, and Genetics Working Group (October 2005). "The use of racial, ethnic, and ancestral categories in human genetics research". American Journal of Human Genetics 77 (4): 519 – 32
Ранни таксономични модели