Едмунд Берглер () е австро-американски психоаналитик.

Биография Роден е на 20 юли 1899 година във Виена, Австрия, в еврейско семейство. При идването на нацистите през 1937 – 1938 напуска Австрия и се установява в Ню Йорк.Terry, Jennifer, An American Obsession: Science, Medicine and the Place of Homosexuality in Modern Society, Chicago University Press, 1999, стр. 308 – 314Melvyn L. Iscove, M.D., in his Introduction to The Talent for Stupidity:The Psychology of the Bungler, the Incompetent, and the Ineffectual. International Universities Press, Inc. Madison, CT. 1998. p. xii. (This book was first published 36 years after Bergler's death, through the Edmund and Marianne Bergler Psychiatric Foundation. Берглер написва 25 психологически книги и 273 статии публикувани във водещи професионални журнали.Selected Papers of Edmund Bergler. Grune and Stratton, New York and London, 1969. p. 953 – 966. Негови недовършени ръкописи на дузина или повече заглавия са притежавани от психиатричната фондация „Едмунд и Мариане Берглер“.Bergler, The Talent for Stupidity. p. xv

Той се смята за „един от най-оригиналните умове сред последователите на Фройд“.Review of The Battle of the Conscience, in The Nervous Child, 1948, 7(4):449. Делос Смит, научен редактор на Юнайтед прес интернешънъл, казва че Берглер е „сред най-профилираните фройдистки теоретици след самия Фройд“.In a December, 1964 review of Parents Not Guilty of Their Children's Neuroses.

Берглер е най-важния теоретик в областта на хомосексуалността през 50-те години на 20 век. Той е и водещ теоретик на несъзнаваното и поведението на самозащита и самонараняване. Според Кенет Люъс „...Берглер често се дистанцира от централната, психоаналитична традиция, докато в същото време претендира за важна позиция вътре в нея. Той се възприема за революционер, който би трансформирал движението.“

Към края на своя живот Берглер става пречка за много други аналитици: „Неговите възгледи на конференции и симпозиуми са докладвани без да се забелязват или са омекотени или тяхната острота е изтъпена.“

Умира на 6 февруари 1962 година в Ню Йорк на 62-годишна възраст.

Влияние Книгата на Берглер „Хомосексуалността: болест или начин на живот“ (1956) е цитирана в труда на Ървинг Бийбър и др. в „Хомосексуалността: психоаналитично изследване“ (1962). Там Берглер е споменат накратко, като е отбелязано, че той, подобно на Мелани Клайн, счита оралната фаза за най-критична по отношение етиологията на хомосексуалността.Irving Bieber, Homosexuality: A Psychoanalytic Study of Male Homosexuals, Basic Books Inc, 1962

В книгата си „Мазохизъм“ (1967), Жил Дельоз пише: „...чувстваме, че основната теза на Берглер е напълно логична: специфичния елемент на мазохизма е оралната майка, идеалът за студенина, грижовност и смърт, между утробната и едиповата майка“.Gilles Deleuze, Masochism: Coldness and Cruelty, Zone Books, 1991

Критика Критикът на Фройд, Макс Шарнберг, дава работите на Берглер като пример за това, което той определя като очевидна абсурдност на голяма част от психоаналитичната работа.Max Scharnberg, The Non-Authentic Nature of Freud's Observations, Vol. I: The Seduction Theory, Upppsala, 1993

В книгата си „Психоаналитичната теория за мъжката хомосексуалност“ (1988) авторът Кенет Люъс, който е хомосексуален, прави критичен анализ на психоаналитичните идеи за хомосексуалността от Фройд до 80-те години на 20 век. Той оценява критично работата на Берглер по темата, определяйки я като предубедена и антихомосексуална (Bergler 1944, 1951, 1956, 1958), но не предоставя клиничен материал, който да опровергава откритията му. Напротив, аналитици като Чарлз Сокаридис и Мелание Клайн също откриват, че предедипалният период е определящ за развитието на хомосексуална ориентация. Джерард ван ден Ардуиг подкрепя идеята на Берглер, че хомосексуалната невроза се базира отчасти на мазохизъм. Люъс отбелязва още, че гинофобските (женомразни) и хомофобски нагласи са намерили място в много психоаналитични трудове след Втората световна война.

Един пасаж на Берглер от книгата му „Хомосексуалността: болест или начин на живот“ (1956) често бива сочен като пример за „хомофобските нагласи“, за които говори и Люъс:

В книгата си „Психоаналитичната терапия и гей мъжете“ (1998) психиатърът и психоаналитик Джак Дрешер, отново хомосексуален автор, от Нюйоркския университет и Нюйоркския колеж по медицина пише:

Библиография Bergler, Edmund. (1934). „Frigidity in Women“, with Edward Hitschmann (in German). New York (English version): Nervous and Mental Disease Mongraphs Bergler, Edmund. (1935). „Talleyrand-Napoleon-Stendhal-Grabbe“ (in German). Vienna: Internationale Psychoanalytische Verlag Bergler, Edmund. (1937). „Psychic Impotence in Men“ (in German). Berne: Hans Huber Verlag Bergler, Edmund. (1946). „Unhappy Marriage and Divorce“, with an Introduction by A.A. Brill. New York: International Universities Press Bergler, Edmund. (1948). „The Battle of the Conscience“. Washington, D.C.: Washington Institute of Medicine Bergler, Edmund. (1948). „Divorce Won't Help“. New York: Harper & Brothers Bergler, Edmund. (1949). „Conflict in Marriage“. New York: Harper & Brothers Bergler, Edmund. (1949). „The Basic Neurosis“. New York: Harper and Brothers Bergler, Edmund. (1949). „The Writer and Psychoanalysis“. Garden City: Doubleday and Co. Bergler, Edmund. (1951). „Money and Emotional Conflicts“. Doubleday and Co. Bergler, Edmund. (1951). „Neurotic Counterfeit-Sex“. New York: Grune & Stratton Bergler, Edmund. (1952). „The Superego“. New York: Grune & Stratton Bergler, Edmund. (1953). „Fashion and the Unconscious“. New York: Robert Brunner Bergler, Edmund, & Kroger, W. (1954). „Kinsey's Myth of Female Sexuality: The Medical Facts“. New York: Grune and Stratton Bergler, Edmund. (1954). „The Revolt of the Middle-Aged Man“. New York: A.A. Wyn Bergler, Edmund. (1956). „Homosexuality: Disease or Way of Life“. New York: Hill and Wang Bergler, Edmund. (1956). „Laughter and the Sense of Humor“. New York: Intercontinental Medical Book Corp. Bergler, Edmund. (1957). „Psychology of Gambling“. New York: Hill & Wang Bergler, Edmund. (1958). „Counterfeit-Sex: Homosexuality, Impotence and Frigidity“. New York: Grune and Stratton Bergler, Edmund. (1959). „Principles of Self-Damage“. New York: The Philosophical Library Bergler, Edmund. (1959). „One Thousand Homosexuals: Conspiracy of Silence, or Curing and Deglamorizing Homosexuals?“. Paterson, New Jersey: Pageant Books Bergler, Edmund. (1960). „Tensions Can be Reduced to Nuisances“. New York: Collier Books Bergler, Edmund. (1961). „Curable and Incurable Neurotics“. New York: Liveright Pub. Co. Bergler, Edmund. (1963). „Justice and Injustice“, with J.A.M. Meerloo. New York: Grune and Stratton Bergler, Edmund. (1964). „Parents Not Guilty“. New York: Liveright Pub. Co. Bergler, Edmund. (1969). „Selected Papers: 1933 – 1961“. New York: Grune and Stratton Bergler, Edmund. (1998). „The Talent for Stupidity: The Psychology of the Bungler, the Incompetent, and the Ineffectual“. Madison, CT: International Universities Press

Източници

Категория:Американски психоаналитици Категория:Австрийски психоаналитици Категория:Евреи в САЩ Категория:Родени във Виена Категория:Починали в Ню Йорк