Украйна () е независима държава, разположена в Източна Европа. С площ 603 549 km2. тя е втората по площ европейска страна след Русия. Нейните региони имат разнообразни географски характеристики и варират от планински области през равнини до низини, които имат разнообразен климат и хидрография. По-голямата част от страната е разположена в Източноевропейската равнина.

Ландшафтът на Украйна се състои предимно от плодородни степи и плата, пресечени от реки като Днепър, Сиверски Донец, Днестър и Южен Буг, които се вливат на юг в Черно море и по-малкото Азовско море. На югозапад делтата на река Дунав образува границата с Румъния. Единствените планини в страната са Карпатите, разположени на запад, с най-висок връх Говерла с височина 2061 m и Кримските планини, далеч на юг по крайбрежието.

Украйна има редица високопланински региони като Волинско-Подолската височина (на запад) и Близо-Днепърската височина (на десния бряг на Днепър). На изток има югозападни разклонения на Средноруското възвишение, по които минава границата с Русия. Близо до Азовско море се намират Донецкият хребет и Близоазовското възвишение. Стопеният сняг от планините захранва реките и техните водопади.

Значимите природни ресурси в Украйна включват литий, природен газ, каолин, дървесина, и изобилие от обработваема земя. Въпреки това страната е изправена пред редица големи екологични проблеми като недостатъчно снабдяване с питейна вода, замърсяване на въздуха и водата, обезлесяване и радиоактивно замърсяване на североизток от аварията през 1986 г. в Чернобил.

Столица е град Киев «Большая Советская Энциклопедия» – Украинская ССР, (раздел Природа) т. 26, стр. 535 – 537

Географско положение, граници Украйна е разположена в Източна Европа, в югозападната част на голямата Източноевропейска равнина в подзоната на смесените гори, лесостепната и степната зони, а също в пределите на Източните Карпати и Кримските планини. От запад на изток територията на Украйна се простира от Карпатите до Средноруските възвишения на повече от 1300 km, а от север на юг – от река Припят до бреговете на Черно и Азовско море на почти 900 km. На югозапад граничи с Молдова (дължина на границата 765 km) и Румъния (531 = 169 + 362 km), на запад – с Унгария (115 km), Словакия (126 km) и Полша (387 km), на север – с Беларус (826 km), на североизток и изток – с Русия (1385 km), а на юг се мие от водите на Азовско (623 km брегова линия) и Черно море (1442 km). Обща дължина на сухоземните граници 4135 km.

Територията на Украйна, се простира между 44°23′ и 52°23′ с.ш. и между 22°08′ и 40°13′ и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), Черниговска област, на границата с Русия. крайна южна точка – (), нос Николай, на брега на Черно море, при град Форос. крайна западна точка – (), Закарпатска област, на границата със Словакия. крайна източна точка – (), Луганска област, на границата с Русия.

Украйна има изключителна икономическа зона от 147 318 km2 в Черно море.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми Геоложки строеж Територията на Украйна заема югозападната част на Източноевропейската платформа и ограждащите я нагънати структури на Карпатите и Крим. В пределите на платформата се обособяват: Украински кристалинен масив (щит), Волино-Подолската плоча, Лвовската падина, Донецкия авлакоген, Днепровско-Донецката и Причерноморската падини. Най-големия структурен елемент – Украинския кристалинен щит заема централната част на страната и се състои от сложно дислоцирани архайски и протерозойски скали с възраст 3500 – 1200 млн. години. по посока на Карпатите тези скали плавно потъват надолу, преминаващи във Волино-Подолската плоча, изградена от рифейски, вендски и палеозойски породи.

Донецкият авлакоген (или Донецки въглищен басейн) в централната си част е изграден от мощни (до 15 km) въглищни наслаги и пермски соленоносни слоеве, излизащи на повърхността. В северозападните части на басейна се откриват триаски и юрски седименти, а по краищата му – кредни и палеоген-неогенови скали. Те са силно огънати, потъват на северозапад в Днепровско-Донецката падина, запълнена с дебели и дислоцирани соленоносни и въгленосни палеозойски образувания и слабо нарушени слоеве от мезозойски скали. На юг Украинският щит е ограничен от Причерноморската падина, запълнена с плитко залягащи кредни и палеоген-неогенни наслаги.

Планинските съоръжения са разположени в южната част на Украйна – Кримските планини и част от Източните Карпати, които влизат в състава на Алпийската геосинклинална (нагъната) област. Кримските планини представляват голяма антиклинална изпъкналост, изградена от триаско-юрски флишеви породи кредни и терциерни пясъчно-глинести и карбонатни скали. Украинските Карпати включват Предкарпатското краево пропадане, нагънатата област на същинските Карпати (флишева и вътрешно антиклинорна зона) и Закарпатското вътрешно пропадане. В нагъната област се разкриват докамбрийски и палеозойски скали, препокрити с мезозойски наслаги и флишови породи с кредна и палеогенска възраст. Неогеновите образувания са характерни за Предкарпатската и Задкарпатската падини.

Полезни изкопаеми На територията на Украйна се намират големи рудни и въглищни басейни: Криворожки железноруден басейн, Керченски желедноруден басейн, Никополски басейн на манганова руда, Донецки въглищен басейн и Лвовско-Волински въглищен басейн, а също многочислени находища на кафяви въглища. Находищата на природен газ и нефт са свързани предимно с палеозойските наслаги в Днепровско-Донецката падина (Сумска, Полтавска, Харковска и Черниговска области) и с палеоген-неогеновите наслаги в Предкарпатската падина (Борислав, Дашава), като най-големите находища са Западно-Крестишченското и Шебелинското (Харковска област). В Донецкия басейн се намира Никотовското находище на живак. В страната има находища на титанови руди (Иршанско, Стремигородско), боксити (Смелянско, Високополско), алунити (Береговско, Беганско), каолин (Глуховецко, Турбовско), находища на каменна сол в пермските наслаги в Донбас (Артьомовск) и в неогеновите седименти на Закарпатската падина (Солотвина), находища на калиеви соли в Предкарпатите (Калуш, Стебник), многочислени находища на нерудни полезни изкопаеми – гранит, габро, лабрадорит (главно в Житомирска област), флюсови варовици (Еленовск), динасови кварцити, мрамор, графит, креда, стъклени и формовъчни пясъци и др.

Украйна е богата на източници на минерални води. Някои от минералните източници имат световна слава (Трускавец – хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води). Широко са известни сероводородните източници във Велики Любен и Немиров (Лвовска област); въглекиселите източници са разпространени в Закарпатието (Поляна, Квасова, Лужана, Плоское); радиоактивните – в Хмелник (Виницка област), в района на мироновка (Киевска област) и др. Езерата и лиманите по крайбрежието на Черно и Азовско морета сабогати на лечебна кал.

Природа Голямата територия на Украйна определя разнообразието на природа на страната. Тя е разположена в югозападната част на Източноевропейската равнина (около 95% от територията ѝ) в подзоната на смесените гори, лесостепната и степната зони, а също в пределите на Украинските Карпати и Кримските планини (останалите 5%). От запад на изток Украйна се простира на повече от 1300 km, а от север на юг – от река Припят до бреговете на Черно и Азовско морета почти на 900 km.

Брегове Бреговете на Черно море са предимно ниски и разчленени от заливи (Тендровски, Джарългачки, Каркинитски, Каламитски и др.) и лимани (Днестровски, Хаджибейски, Куялницки, Тилигулски, Бугски, Днепровски и др.). Бреговете на Кримския полуостров са стръмни и планински. Северните брегове на Азовско море са плоски и се отличават с наличието на дълги пясъчни коси (Обиточна, Бердянска и др.), на запад се простира дългата Арабатска стрелка, отделяща от морето соления залив Сиваш.

Релеф Около 95% от територията на Украйна попада в югозападната част на Източноевропейската равнина и има равнинен и хълмист релеф и само на юг се издигат Кримските планини, а на запад – Украинските Карпати. Източноевропейската равнина в пределите на страната се състои от възвишени и ниски участъци, съвпадащи съответно с издигнатите и понижените участъци на кристалинния фундамент на Източноевропейската геоложка платформа. Най-значителните възвишения са Волинското и Подолското, простиращи се от северозапад на югоизток от горното течение на река Западен Буг и горните леви притоци на Днестър по долината на река Южен Буг (максимална височина връх Камула 471 m). На изток от тях, между реките Южен Буг и Днепър се намира Приднепровското възвишение (височина до 323 m), а покрай левия бряг на Днепър, в югоизточната част на страната, като тясна ивица се простира Приазовското възвишение (Могила Белмак 324 m). На североизток от него е разположено Донецкото възвишение (Могила Мечетная 367 m), на територията на което се срещат терикони, кариери и други антропогенни форми на релефа. На североизток в пределите на Украйна навлизат крайните югозападни разклонения на Средноруското възвишение. За всичките възвишения е характерно дълбокото и гъсто разчленение на повърхността им от речни долини, оврази и суходолия.

Северната част на Украйна се заема от Полеската низина с височина 150 – 200 m. Нейната равна повърхност е образувана от древни флувиоглациални и алувиални наслаги, на места усложнени от моренно-хълмисти, еолови и карстови форми на релефа.

На югоизток Полесието постепенно преминава в Приднепровската низина, простираща се покрай левия бряг на Днепър, в неговото средно течение. В западната част на низината са добре развити заливната и надзаливните тераси на реката, а източната част представлява обширна равнина, дълбоко разчленена от оврази, суходолия и асиметричните долини на левите притоци на Днепър.

Южната част на Украйна е заета от Причерноморската низина, леко наклонена на юг равнина с широки долини и плоски вододели, с голямо количество изолирани понижения и степни блюдца, образували се в резултат на пропадания в льосовите наслаги.

Ниските пространства в северната част на Кримския полуостров се явяват продължение на Причерноморската низина, с изключение на Керченския полуостров, отличаващ се с хълмист релеф и наличие на кални вулкани. Южната част на полуострова е заета от Кримските планини, като най-висока е Южната, или Главна Кримска верига с връх Роман Кош 1545 m. За релефа на Кримските планини са характерни обширните заравнени пространства (яйли) с широко развитие на карстовите форми на релефа.

В западната част на Украйна са разположени най-високите планини в страната – Украинските Карпати, представляващи стеснената (до 60 – 100 km) и понижена част на Източните Карпати. Те се състоят от редица паралелни хребети, простиращи се от северозапад на югоизток на протежение от 270 km с максимална височина връх Говерла 2061 m. Югозападно от Украинските Карпати е разположена алувиалната Закарпатска низина с височина 100 – 120 m.

Климат