Маврѐйново или Мавреново, Маврейково (, Мавро, катаревуса: Μαύρον, Маврон, до 1926 година Μαύριανη, Мавряни) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Въртокоп, област Централна Македония.
География Развалините на селото са разположени на надморска височина от 80 m в Солунското поле, непосредствено северно от Мандалево (Мандало).
История В Османската империя В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от вилаета Водане за 1619-1620 година селото е отбелязано като Мавроян, с 85 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 270 (превод Стефан Андреев).
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Маврейново (Μαβρένοβον) има 5 семейства християни.Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
В началото на XX век Маврейново е изцяло българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврейново има 56 жители българи. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мавреново (Mavrenovo) има 80 българи екзархисти. Към 1906-1907 година енорийски свещеник в селото е Димитри Георгиев.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 356 (Регистър на венчилата в с. Маврейново, Ениджевардарска каза, Воденска епархия, Солунски вилает; енорийски свещеник Димитри Георгиев.)
В 1910 година в селото (Μαυρένοβον) има 55 жители екзархисти.Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
В Гърция По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1913 година в селото има 41 мъже и 31 жени.Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мавреново има 11 къщи славяни християни.
В 1924 година по официален път 30 българи се изселват в България. Изплатен е 1 имот на жители, които са се изселили в България.Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911) В селото са заселени 95 души гърци бежанци. В 1926 името на селото е сменено на Мавро, в превод черно. В 1927 година селото е смесено местно-бежанско.
Селото е слято с Мандалево.
Бележки
Категория:Исторически села в дем Въртокоп