Максимилиан II (* 31 юли 1527, Виена, † 12 октомври 1576, Регенсбург) е крал на Бохемия, крал на Унгария, Хърватия и император на Свещената Римска империя (1564 – 1576) от династията на Хабсбургите.

Произход и младежки години Максимилиан II е роден на 31 юли 1527 г. във Виена. Той е първороден син на по-късния император Фердинанд I и на чешко-унгарската кралица Анна Ягелонина. Образованието си получава предимно в Испания, където придобива опит във военното изкуство по време на военните кампании на чичо си Карл V срещу Франция през 1544 г.

Максимилиан прекарва детството си в Инсбрук. Тук той научава тиролски диалект (южнобаварски), който също говори по-късно като император и който също силно повлиява на неговия понякога много идиосинкратичен немски правопис. Максимилиан е възпитаван с брат си Фердинанд и получава отлично образование. Сред неговите учители са хуманистите Каспар Урсинус Велий и Георг Танстетер. Той е силно повлиян от своя учител – лутеранският принц Волфганг Шифер, преди учителят да бъде уволнен през 1538 г. Максимилиан влиза в контакт с протестантския курфюрст Август Саксонски още през 1543 го., което се наблюдава с подозрение от семейството.Brigitte Vacha (Hrsg.): Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Wien 1992, S. 158 Максимилиан владее шест чужди езика – френски, испански, латински, италиански, чешки и унгарски.

Император Карл V го довежда в обкръжението си на 17-годишна възраст и Максимилиан придружава чичо си в Брюксел и в Шмалкаденската война. Неговите симпатии към членовете на новото учение се проявяват за първи път в тази война, където той се бие на страната на императора в битката при Мюлберг. Там, след победата на Карл V, той категорично се застъпва за освобождаването на двамата глави на лигата, курфюрст Йохан Фридрих Саксонски и ландграф Филип от Хесен.

На 13 септември 1548 г. чичо му Карл V го жени за дъщеря си Мария Испанска, първа братовчедка на Максимилиан – така той става официален представител на Свещената империя в Испания. Тази сватба послужва за укрепване на сплотеността между австрийската и испанската линия на династията на Хабсбургите.

През 1549 г. Максимилиан е посочен за бъдещ крал на Бохемия като възможен наследник на баща си. По време на отсъствието на императора Максимилиан управлява със съпругата си като управител в Испания. Идеята за това е да противодейства на протестантските му тенденции чрез „испанизация“. Противно на това, което се надява, той не получава губернаторство в Нидерландия.Volker Press: Maximilian II. In: Neue Deutsche Biographie 16 (1990), S. 471.Manfred Rudersdorf: Maximilian II. In: Die Kaiser der Neuzeit. München 1990, S. 81Въпреки че съпругата му е твърда католичка и се чувства, че е испанка до смъртта си, двойката има много щастлив брак. Конфликтите в семейството не променят това. Бракът с Мария води до общо 15 деца.Brigitte Vacha (Hrsg.): Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Wien 1992, S. 158

Отношенията с Карл V се влошават при обявяването на неговия испански план за наследяване. След смъртта на Карл достойнството на императора трябва да премине към брат му Фердинанд, но след смъртта му трябва да го наследи не синът на Фердинанд, Максимилиан, а синът на Карл, инфантът Филип Испански. Тези планове срещат малко одобрение в империята. Максимилиан оказва съпротива на чичо си, обвинява баща си в отстъпление и осъществява контакт с германските принцове като Албрехт V от Бавария, но също така и с водещи фигури от протестантския лагер, особено Мориц Саксонски, Август Саксонски или Кристоф фон Вюртемберг. Те остават важни за Максимилиан и в по-късни времена. С това показано антииспанско отношение той се възприема като германски принц. Volker Press: Maximilian II. In: Neue Deutsche Biographie 16 (1990), S. 471Manfred Rudersdorf: Maximilian II. In: Die Kaiser der Neuzeit. München 1990, S. 81 – 82

За да участва в семейните разговори за наследяването в империята, Максимилиан тръгва на пътешествие от Испания до Виена през 1550 г. През 1551 г. той присъства на Трентския събор. Максимилиан прави пътуването си атрактивно като го придружава слонът Сюлейман. Дипломатическото пътуване завършва през 1552 г. с триумфално влизане във Виена (дори днес по маршрута има многобройни ханове с името „Zum Elefanten“).Brigitte Vacha (Hrsg.): Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Wien 1992, S. 158 – 159Hans Heiss: Der Weg des „Elephanten“. Geschichte eines großen Gasthofs seit 1551. Bozen-Wien 2002

Недоверието му към Карл V е толкова голямо, че той подозира атака с отрова през 1552 г. при леко заболяване. Максимилиан гледа на въстанието на курфюрста срещу императора, в което Мориц Саксонски играе водеща роля, с известна степен на съчувствие. Той се опитва да посредничи, но тъй като е заподозрян в протестантизъм, той не може да играе роля в преговорите по Договора от Пасау и не участва в Аугсбургския райхстаг, довел до Аугсбургския религиозен мир. Volker Press: Maximilian II. In: Neue Deutsche Biographie 16 (1990), S. 471

През 1552 г. Максимилиан получава управление на австрийските наследствени земи. В резултат на това възниква напрежение с доминирания испански двор на съпругата му. Връзката с бащата му също се влошава. Баща му Фердинад е враждебен към протестантските наклонности на Максимилиан. Обратно, Максимилиан негодува срещу баща си, че предпочита брат му Фердинанд, както се вижда от назначаването му за губернатор на Бохемия.Volker Press: Maximilian II. In: Neue Deutsche Biographie 16 (1990), S. 472

Дворцов живот и виенски хуманизъм

Има лични и интелектуални взаимоотношения между двора и Виенския университет. По това време във Виена живеят учени не само от Райха, но и от Нидерландия, Испания и Италия. Така той влиза в тесен контакт с неденоминационния хуманизъм във Виена по това време. Той обича да се обгражда с учени като ботаника Карол Клюзий или дипломата и възпитател Ангерий Гислайн де Бусбек. От името на Максимилиан те събират екзотични животни и растения и ги записват научно. Като библиофил той събира книги и ръкописи. Каспар фон Нидбрук му помага в това. Колекцията му е каталогизирана от Уго Блотиус. Впоследствие от нея възниква Австрийската национална библиотека. Наред с науката той има и окултни интереси.

Музиката играе важна роля в двора му. Докато първоначално нидерландците доминират, Максимилиан предпочита да подкрепя италианските художници. Той се опитва например да спечели Джовани Пиерлуиджи да Палестрина като директор на своя придворен оркестър. Това се проваля поради финансови проблеми.

Между 1558 и 1565 г. Максимилиан построява Stallburg като резиденция във Виена. След като наследява баща си, той пребивава в Хофбург. В Stallburg по-късно се помещава училище за езда. Той също така иска новата сграда да бъде издигната като дворец на удоволствието в ренесансов стил.

Бидейки ботаник, той по време на управлението си построява близо до Виена градина за фазани. По-късно, през 17 и 18 век, там е построен дворецът Шьонбрун. Той също така разширява резиденцията в ПрагаVolker Press: Maximilian II. In: Neue Deutsche Biographie 16 (1990), S. 471 – 472.Brigitte Vacha (Hrsg.): Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Wien 1992, S. 170 – 171Manfred Rudersdorf: Maximilian II. In: Die Kaiser der Neuzeit. München 1990, S. 82 и представя втория си слон там като страхотно зрелище през 1570 година, която той пренася във Виена от Испания през 1563 г., след като Сюлейман, първият императорски слон, почива през 1553 г.

Протестантски наклонности По това време във виенския двор има благоприятен за протестантите климат, насърчаван отчасти от благородничеството.Manfred Rudersdorf: Maximilian II. In: Die Kaiser der Neuzeit. München 1990, S. 82 В годините след Аугсбургския райхстаг протестантските наклонности, които първоначално все още са латентни, се засилват, по-специално от влиянието на придворния проповедник на Максимилиан Йохан Себастиан Пфаузер: Максимилиан изоставя чисто католическите обичаи, чете протестантска литература и отхвърля да приеме Господнята вечеря според католическия обред. Веднъж казва на баща си, че почитането на светци е безсмислено и идолопоклонническо.Brigitte Vacha (Hrsg.): Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Wien 1992, S. 159

Има много дискусии за характера на религиозните вярвания на Максимилиан. То е интерпретирано като „компромисен католицизъм“ или като хуманистично християнство по стъпките на Еразъм Ротердамски. Някои от неговите изказвания предполагат, че той поставя възгледа си над деноминациите. „Не папски, не евангелски, а християнски.“ С това той не е много далеч от позициите на баща си, който също е повлиян от Еразъм Ротердамски. Максимилиан не прави ясен разрив с католицизма.Horst Rabe: Reich und Glaubensspaltung. Deutschland 1500 – 1600. München 1989, S. 319 – 320

Ако някога има опасност/шанс Максимилиан да се обърне към протестантството, това е в края на 50-те години. Преобръщане обаче не се състои по две причини: от една страна, Хабсбургите се чувстват все по-отблъснати от догматичните спорове между протестантите, а от друга страна, той е подложен на нарастващ обществен натиск. И баща му, император Фердинанд I, и Курията, и испанските му роднини се опитват да му повлияят. През 1555 г. бащата добавя специално допълнение към завещанието си, което отразява загрижеността му за протестантските наклонности на сина му:

Папата дори заплашва да откаже на Фердинанд I да признае неговата империя. Ситуацията ескалира, когато Пфаузер е изгонен от виенския двор през 1560 г. В тази ситуация Максимилиан изпраща молби за помощ до своите протестантски приятели, но всички те са отхвърлени. Не му остава нищо друго, освен да се поклони на семейната политика. В началото на 1562 г. той дава клетва за лоялност към баща си да остане в лоното на католическата църква. Папата лично дава на Максимилиан мирския потир при строги условия. Германските избори и унгарската коронация, както и надеждата за испанския престол (вместо Дон Карлос) изиграват основна роля в отдадеността на католицизма.Volker Press: Maximilian II. In: Neue Deutsche Biographie 16 (1990), S. 472

Наследяване на Фердинанд През 1558 г. Карл V разделя владенията си между брат си Фердинанд I и сина си Филип. Престолът на Свещената Римска империя получава бащата на Максимилиан.

През 1563 г. Максимилиан е коронован за крал на Унгария, а на следващата година, след смъртта на Фердинанд, наследява цялата Свещена Римска империя, включително и двете кралства Чехия и Унгария.Жан-Пол Блед. История на Виена.изд. Рива 2009 година, стр.23 – 24, 38 – 39 Новият император дава религиозни свободи на аристократите и рицарите-лутерани в Австрия и отказва да публикува решенията на Трентския събор. Максимилиан подновява войната срещу турците, опитвайки се да защити владенията си в Унгария от техните набези. Той обаче не постига сериозни успехи в това отношение и през 1568 г. сключва примирие със султана, задължавайки се да му плаща ежегоден трибут.

През 1575 г. Максимилиан II е избран за крал на Полша, но не успява да се наложи над привържениците на другия претендент Стефан IV Батори и е принуден да се оттегли от Полша.

Управление

С външното приспособяване към религиозните и политическите условия пътят за наследника на Фердинанд е свободен. Едва сега Филип II окончателно се отказва от плана си за имперската кандидатура. Бохемия вече му се поклоня като крал на 20 септември 1562 г. (той е признат за негов наследник на 14 февруари 1549 г., преди да замине за Испания). След трудни преговори на 24 ноември 1562 г., събранието на електорите го избира за римско-германски крал, коронацията следва два дни по-късно. Едно нововъведение е, че коронясването вече не е в Аахен, а се състои във Франкфурт на Майн. Това се дължи на факта, че новият архиепископ на Кьолн все още не е получил епископската хиротония, но това означава постоянно отклонение от церемонията по коронацията в Аахен.