Климатичната класификация на Алисов е система за класифициране на климата, която се основава на глобалното движение на въздушните маси. Предложена е от съветския климатолог Борис Павлович Алисов през 1936 г. и детайлно доработена през 1950-те години. Прилага се в Русия и в териториите на бившия СССР. В останалия свят широко е разпространена класификацията на климатите, предложена от немско-руския учен Владимир Кьопен (1846 – 1940). В основата ѝ лежат температурният режим и валежите.
При класификацията на Алисов Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на климата според географската ширина, независимо от голямото разнообразие на климата в отделните части на земята. Климатичните пояси са най-голямата таксономична единица в климатичното райониране по Алисов.
От екватора към всеки от двата полюса се очертават седем различни по ширина ивици със специфичен климат. Това са климатичните пояси на земята, а именно: един екваториален пояс и по два за съответните полукълба – субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен климатичен пояс.
Основните климатични пояси са екваториалният, тропичният, умереният и полярният, а между тях се различават преходни климатични пояси: субекваториален, субтропичен и субполярен.«Обща физическа география, С., 1977 г.» – Климатични пояси и области, стр. 117 – 126
Полярни пояси Заемат областите около двата полюса. Това са най-студените места на земята с постоянна отрицателна температура през цялата година, която достига понякога до −55, −60 °C. Средногодишните температури са отрицателни, а през летните месеци са близки до нулата. Валежите са малко и изключително от сняг.
Значителна част от арктическите острови и гори в пределите на континенталната част на Арктика са покрити с дебели ледници, общата площ на които надхвърля 2 млн. km2. По-голямата част от водната повърхност зад Полярните кръгове през цялата година са покрити с лед, около 11 млн. km2 през зимата и около 8 млн. km2 през лятото. Средната дебелина на сезонния лед е около 1 – 2 m, а на многогодишния достига 3 – 4 m. Ледените могили достигат височина от 3 – 5 m до 10 – 15 m в редки случаи. Само в полярните области се срещат айсберги и ледени острови откъснати от шелфовите ледници.
Температурният баланс в южните райони на Арктика е положителен, приблизително 420 – 630 MJ/m² за година (10 – 15 kcal/cm² за година), което е 2 – 3 пъти по-малко, в сравнение с умерените ширини. В Арктическия басейн балансът е отрицателен, като загубата на топлина е 85 – 125 MJ/m² за година (2 – 3 kcal/cm2 за година). Тази загуба се компенсира от притока на топлина от водните и въздушни маси.
Типове ландшафти в полярните пояси«Физико-географический атлас мира, М., 1964 г.» – Типы природных ландшафтов суши земного шара (по зональным особенностям), стр. 75 Полярна пустиня: в Северното полукълбо – северните острови на Канадския арктичен архипелаг, ледения купол на Гренландия, архипелазите Шпицберген, Земя на Франц Йосиф, Северна земя, Северния остров на Нова земя, Новосибирските острови и остров Врангел; в Южното полукълбо – цялата територия на Антарктида, без най-северните части на Антарктическия полуостров. Планинска полярна пустиня: в Северното полукълбо – планинските части на островите Елсмиър, Бафинова земя, Гренландия, Шпицберген, планината Биранга на полуостров Таймир; в Южното полукълбо – Трансантарктическите планини в Антарктида. Полярна тундра: в Северното полукълбо – южните острови на Канадския арктичен архипелаг, Южния остров на Нова земя, северните брегове на Азия; в Южното полукълбо – най-северните части на Антарктическия полуостров, Южните Шетлъндски, Южните Сандвичеви и Южните Оркнейски острови.
+ Средна годишна температура, годишна амплитуда, годишна сума на валежите Станция Средна годишна температура (°С) Годишна амплитуда (°С) Годишна сума на валежите (mm) Нижнеколимск (Азия) -13,2 49,4 172 Бароу (Северна Америка) -12,1 33,7 136
Субполярни пояси Разположени са около северните и около южните полярни окръжности. За граница на субполярните пояси към умерените пояси служи зимното положение на арктичния (антарктичния) фронт, а към полюсите – лятното положение на същите фронтове. През лятото преобладава въздухът на умерените ширини, а през зимата – арктичен (антарктичен) въздух. Тази смяна настъпва между 65 и 70° с.ш. Субполярния климат в Северното полукълбо (субарктичен климат) се дели на морски (със засилено океанско влияние) и на континентален (със засилено континентално влияние). За развитието и характера на времето главна роля играят фронталните смущения. Средната годишна температура при морския субарктичен климат е около -3 °С, а годишната амплитуда – около 20 °С. При континенталния субарктичен климат средната годишна температура е още по-ниска (-16 °С), а годишната амплитуда е 44 – 63 °С. При все това, лятото е относително топло (средната юлска температура е над 10 °С), а валежите са малки (100 – 300 mm).
Типове ландшафти в субполярните пояси Мъхово-тревиста тундра с океански климат: в Северното полукълбо – Исландия, остров Ян Майен, долините на реките Пенжина и Анадир; в Южното полукълбо – остров Южна Джорджия, архипелазите Кергелен и Крозе. Мъхово-лишейна (типична) тундра с умереноконтинентален климат – Северна Аляска, северните континентални части на Канада, северното крайбрежие на Европа, южните части на полуостровите Ямал и Гидански. Планинска тундрово-полярна пустиня – най-северните части на Скандинавските планини, Полярен и Приполярен Урал, планините в Исландия. Храстовидна и храстова тундра с континентален климат – южната част на полуостров Таймир, южния бряг на море Лаптеви, северните райони на Якутия. Тъмни иглолистни редки гори с умереноконтинентален климат – големи части от Аляска и Северна Канада, средните части на Колския полуостров, Печорската низина. Планинска тундра и редки гори – северните части на Кордилерите в Аляска и Канада, северната част на Средносибирското плато. Светли иглолистни редки гори с континентален климат – големи части от Северен и Североизточен Сибир. Планинска тундра, пасища и редки гори – планините в Североизточен Сибир.
Умерени пояси Към екватора поясите с умерен климат се ограничават от лятното положение на бореалния фронт, а към полюсите – от зимното положение на арктичния (съответно на антарктичния) фронт. В тези пояси (в Южното полукълбо поясът на умерения климат е представен съвсем слабо) става формирането на въздуха на умерените ширини, наричан още бореален въздух. Характерна за умерения климат е интензивната антициклонална дейност и добре представените преходни сезони (пролет и есен). освен това през зимата нахлуват често арктични въздушни маси, а през лятното полугодие – тропични въздушни маси. Понякога тропичен въздух може да нахлуе и през зимата, но това са по-редки случаи. Умереният климат в Южното полукълбо е представен слабо само в най-южните части на Южна Америка и Южния остров на Нова Зеландия. Валежите са най-обилни по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка и значително по-оскъдни по атлантическото крайбрежие (Патагония).
Поясите на умерения климат се дели на четири подобласти: подобласт с морски (океански) климат, подобласт с преходноконтинентален климат, подобласт с континентален климат и подобласт с мусонен климат.
Умерен океански (морски) климат Умереният океански (морски) климат се наблюдава в Западна Европа, западното крайбрежие на Северна Америка, югозападинете части на Южна Америка и Южния остров на Нова Зеландия. Климатът там е влажен, с голяма облачност и чести валежи. Зимата е мека и почти безснежна, а лятото прохладно. Средната годишна температура е между 7 и 10 °С, но годишната амплитуда е малка и се колебае между 6 и 14 °С. Голямо влияние върху образуването на климата в тези райони имат океанските течения.
+ Средна годишна температура, годишна амплитуда, годишна сума на валежите Станция Средна годишна температура (°С) Годишна амплитуда (°С) Годишна сума на валежите (mm) Киларней (Европа) 10,1 9,3 1390 Еванхелистас (Южна Америка) 6,3 4,5 3028 Ситка (Северна Америка) 6,4 13,3 2161
Умерен преходноконтинентален климат Обхваща главно Централна Европа, Швеция, северозападната част на Европейска Русия и част от Балканския полуостров. Характеризира се с относително увеличение на лятната сума на валежите, но годишните валежи са по-малки от тези в местата с океански климат. През зимата голяма част от валежите са от сняг и на много места се образува трайна снежна покривка. Годишните колебания на температурата са около 20 °С, а средната годишна температура е около 9 °С.
Умерен континентален климат Умереният континентален климат се наблюдава на обширни територии във вътрешността на континентите Европа, централните части на Азия и Северна Америка. Тук се наблюдава известно отслабване на циклоналната дейност, намаление на относителната влажност на въздуха и постепенно отслабване на валежите с отдалечаване от брега и от океана. Средната годишна температура е ниска, като на много места е само 1 °С, а годишната амплитуда е много голяма и достига около 40 °С. Зимата е сурова и снежна, а лятото горещо.
+ Средна годишна температура, годишна амплитуда, годишна сума на валежите Станция Средна годишна температура (°С) Годишна амплитуда (°С) Годишна сума на валежите (mm) Сарапул (Европа) 2,3 35,4 433 Верхоянск (Азия) -16,1 65,2 128 Уинипег (Северна Америка) 1,6 38,7 514
Умерен мусонен климат Умереният мусонен климат обхваща източните крайбрежие на Азия и Северна Америка в обсега на умерените ширини. Това са предимно далекоизточните райони на Русия и атлантическото крайбрежие на Канада. През зимата там се формира студен континентален въздух. В резултат на това температурите са много ниски, а снеговалежите оскъдни. През лятото се развива активна циклонална дейност и падат обилни валежи. Средната годишна температура е от 0 до 2 °С, а годишната амплитуда е между 25 и 34 °С.
+ Средна годишна температура, годишна амплитуда, годишна сума на валежите Станция Средна годишна температура (°С) Годишна амплитуда (°С) Годишна сума на валежите (mm) Харбин (Азия) 2,9 42,6 491 Йорк Фактори (Северна Америка) -6,6 42 730 Пунта Аренас (Южна Америка) 6,7 13,5 492
Типове ландшафти в умерените пояси Приокеански пасища: в Северното полукълбо – Алеутски, Хебридски и Лофотенски острови, полуостров Аляска; в Южното полукълбо – Фолкландски острови, част от архипелага Огнена земя. Планински ливадно-тундров приокеански ландшафт – планините на полуостров Аляска. Западноприокеанска тайга – западно и северозападно крайбрежие на Скандинавския полуостров. Планински лесо-тундров приокеански ландшафт: в Северното полукълбо – плранините в Южна Аляска, западните крайбрежни планини на Канада, Скандинавските планини, планините на полуостров Камчатка и остров Хокайдо, Курилските острови; в Южното полукълбо – южните планински части на остров Огнена земя. Източноприокеанска тайга – южната част на полуостров Лабрадор, остров Нюфаундленд, полуостров Нова Скотия, Приамурие, северните и средни части на остров Сахалин, полуостров Камчатка, остров Хокайдо. Планински лесо-хвойнов приокеански ландшафт – планината Сихоте Алин, южните части на остров Сахалин. Тъмноиглолистна тайга с умереноконтинентален климат – провинции Онтарио и Уинипег в Канада, северната част на Европейска Русия, Финландия, Швеция. Планински лесо-тундров ландшафт с умереноконтинентален и континентален климат – Канадски Кордилери, планините в Далечния изток и Северна Манджурия. Тъмноиглолистна тайга с континентален климат – Северен Саскачеван в Канада, по-голямата част от Западносибирската равнина. Светлоиглолистна тайга с континентален и рязко континентален климат – Централен Сибир. Планински лесо-хвойново-тундров ландшафт с рязко континентален климат – планините в Южен Сибир.