Аржентѝна (, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (, , произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка,www.britannica.com с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.
Простира се на площ от 2 777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай и Атлантическия океан на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.
Страната е едни от най-големите производители и износители на пшеница и други зърнени култури. Отглеждат се слънчоглед, захарна тръстика, лен, памук и други.
Етимология Името Аржентина идва от латински: argentum (сребро, плата на испански език). Туземците дават сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис, което дава повод за възникването на легендата за Сребърните планини, широко разпространена сред първите европейски изследователи на Рио де ла Плата (Сребърната река). По асоциация се образува и наименованието на страната – Аржентина.
География
Аржентина е разположена в югоизточната част на Южна Америка. На полуостров Валдес се намира най-ниската точка на континента – 35 m н.в.) Аржентина владее малки острови и източната част на остров Огнена земя. Релефът на страната е предимно равнинен, зает от обширната Лаплатска низина, която включва Гран Чако, Ентрериос и Пампата. Хълмистата равнина Гран Чако е покрита с редки гори, обширни пасища, блата и мочурища. Ентрериос (исп. „междуречие“) е плодородната низина между реките Парагвай и Уругвай. Пампата заема южната част на Лаплатската низина. Тук е и столицата Буенос Айрес. На юг е разположено полупустинното плато Патагония. Западните части на Аржентина до границата с Чили са заети от планинските вериги на Андите с най-висока точка връх Аконкагуа (6960 m), който е втори по височина континентален връх след Еверест.
Природни региони
Патагония Ветровитото Патагонско плато очертава низинния характер на Аржентина. Патагония се простира от Атлантическия океан на изток до предпланинските райони на Андите на запад. Характерни са дълбоки каньони и периодично разпръснати безлесни местности редуващи се с платовидни хълмове. Каменистите плата се издигат от ниското скално крайбрежие на Атлантическия океан до 1500 m надморска височина в основата на Андите. Богатата морска фауна е характерна с колониалния тип животни по скалистото атлантическо крайбрежие. На север Патагония свършва с езерен регион. Река Колорадо образува естествена граница между Патагония и северните две трети от Аржентина.
Патагония пада във валежната сянка на Андите, така че получава малко влага. Затова основно се използва за пасища за овце, въпреки че някои зърнени култури се отглеждат в малки ферми в долини с изкуствено напояване. Също така в Патагония има няколко големи нефтени полета. В южния край на платото се намира голям планински остров, поделен от Аржентина и Чили.
Анди Андите, най-голямата планинска система в Южна Америка, се издига от нагънати блокови морфоструктури по дължината на западната граница на Аржентина. В Патагония те образуват естествена граница между Аржентина и Чили. На север Андите са най-високи и обширни, където много върхове се издигат над 6400 m.
Аконкагуа (6960 m), най-високият от тези върхове, е най-високият връх в западното полукълбо. Други забележителни върхове са Охос де Саладо (6880 m) и Тупунгато (6800 m) на границата между Аржентина и Чили, и Мерседарио (6770 m). Районът на езерата в Аржентина се намира в Южните Анди. Курортният град Барилоче до езерото Нахуел Хуапи е туристическият център на езерния район. Въпреки малката си надморска височина, Южните Анди са силно скалисти и назъбени.
Много успоредни вериги и разклонения на Андите се врязват дълбоко в северозападна Аржентина. Там реки, извиращи от заснежените върхове са прорязали дълбоки долини по източните склонове на планината. Солени езера заемат голяма част от долините между планинските ридове. Единствената друга значителна планина в страната е Сиера де Кордоба в централна Аржентина, с най-висок връх Серо Чампаки (2880 m).
Пампаси Пампасите (известни като пампа) представляват обширни плодородни прерии южно от Чако. Те се простират западно от Буенос Айрес в голям полукръг на стотици километри. Равнинната им и нискохълмиста повърхнина е нарушена единствено на юг от верига хълмисти планини, издигащи се до 1200 m надморска височина.
Климат В по-голямата част от Аржентина преобладават умерени температурни условия, с изключение на малки тропически райони на североизток и субтропичния Чако на север. В Буенос Айрес температурите варират между 20 и 30 °С през януари и от 8 до 15 °С през юли. В Мендоса, в предпланинските райони на Андите на запад средната температура варира между 16 и 32 °С през януари и от 2 до 15 °С през юли. Значително по-високи температури преобладават около Тропика на Козирога на север, където достигат до 45 °С. По високите части на Андите, Патагония и Тиера дел Фуего обикновено е студено. В западната част на Патагония температурите през зимата са средно около 0 °С. В повечето области по атлантическото крайбрежие обаче океанът оказва смекчаващо въздействие върху температурите.
Валежите в Аржентина са характерни с големите си регионални различия. Повече от 1520 mm дъждове падат годишно в най-северните части на страната, но климатът постепенно става по-сух на юг и запад. В района на Буенос Айрес годишните валежи са около 950 mm. В района на Мендоса показателите са 170 mm.
Годишни температури + Средни температури за Буенос Айрес (субтропичен климат) температура яну фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек минимална 21 °C 20 °C 19 °C 15 °C 12 °C 9 °C 8 °C 10 °C 11 °C 14 °C 17 °C 20 °C максимална 28 °C 27 °C 25 °C 21 °C 18 °C 15 °C 14 °C 16 °C 17 °C 21 °C 23 °C 26 °C
Води Повечето от реките в Аржентина се вливат в Атлантическия океан. Трите реки – Парана, Парагвай и Уругвай текат главно на юг, като формират основната речна система в Южна Америка. Река Парагвай се влива в р. Парана северно от гр. Кориентес в Аржентина. След това р. Парана продължава течението си на юг и изток до Буенос Айрес, където с влива в р. Уругвай, формирайки голямата река Рио де ла Плата. Този естуар, който носи водите на тези реки до Атлантическия океан, образува част от аржентинската граница с Уругвай.
Рио Саладо в Чако, Северна Аржентина и Рио Негро в Патагония. В района между Рио Саладо и Рио Колорадо и в Чако някои големи реки изчезват погълнати от тресавища и блата.
На юг аржентинският езерен район се простира от Андите до Патагонското плато. Този популярен курортен район е известен с многото езера, гъсти вечнозелени гори, които се простират на фона на заснежените планини и ледници. Едно от най-големите езера е Науел Уапи в Северна Патагония. Езерото и околната територия формират националния парк Науел Уапи. Други езера в района са езерото Буенос Айрес, което е на границата между Аржентина и Чили и езерата Виедма и Лаго Архентино, които се захранват с вода от топящи се глетчери. Езерният район привлича посетители както през лятото, така и през зимата за зимни спортове.
Полезни изкопаеми Традиционното богатство на Аржентина се намира в обширните пампаси, които се използват за екстензивни пасища и отглеждане на едногодишни и зърнени култури. Освен това аржентинските дървесни запаси и минерални ресурси, особено морските залежи от нефт и природен газ придобиват все по-нарастващо значение. Полезните изкопаеми от икономическо значение са олово, цинк, калай, мед, желязна руда, магнезий, уран и сребро.
Растителност и животински свят Характерната за Аржентина растителност се променя с изменението на климата и географските региони в страната. За топлата и влажна североизточна част на страната са е характерна тропическата растителност, включително дървета като палми, палисандър, бакаутово дърво, почти всички видове люлякови храсти и някои ендемити. В пампасите растителните видове са предимно тревисти. Дърветата, с изключение на някои сухолюбиви разновидности на евкалиптовото дърво, сирийската смокиня и акацията, практически не виреят както в този район, така и в по-голямата част от Патагония. Основните растителни видове в Патагония са билки, храсти, треви и ниска полухрастовидна растителност. В предпланинските райони на Андите в Патагония и в части от Тиера дел Фуего открояващо се място във флората намират иглолистни видове, като ела, кипарис, бор и кедър. В сухите райони на Андите в северозападна Аржентина преобладават кактуси и други трънливи растения.
Животинският свят в Аржентина е по-богат и разнообразен в северната част на страната. Тук представители на бозайниците са множество видове маймуни, ягуари, пуми, оцелоти, мравояди, тапири, диви свине и миещи мечки. Характерни за района птици са фламинго, почти всички видове колибри и папагали. Пампасите са обитавани от броненосци, лисици, бялки, диви котки, зайци, американски щрауси (рии), ястреби, соколи, чапли, дъждосвирци и яребици. Някои от тези животни се срещат също и в Патагония. Студените райони на Андите са обитавани от лами, викуни, алпаки и кондори. Риба изобилства в крайбрежните води, езерата и реките.
Проблеми на околната среда Около 40% от населението на Аржентина е съсредоточено в мегаполиса на Буенос Айрес и околностите му, където силният автомобилен трафик предизвиква сериозно замърсяване на въздуха. В провинциалните райони достъпът до чиста вода и здрава канализация е силно ограничен. Отчита се все по-голямо замърсяване на реките, дължащо се на засилващата се употреба на пестициди.
Аржентина има значително комплексна политика на опазване на околната среда. Има 190 защитени местности, заемащи общо 4,4% от територията на страната под юрисдикцията на смесица от федерална, областна и общинска администрация. Университетите и частни лица също управляват някои фондове. Обаче само около 1,7% от земята получава значимо опазване и само около половината от познатите екосистеми в Аржентина се намират в тези защитени територии. Основните екологични проблеми са бракониерството и неправомерното изсичане на горите на север, прекомерният туризъм на юг, прекомерната паша във всички райони на страната, салинизацията (замърсяване със соли) на пасищата и обработваемата земя като последствие от построяването на язовири и напоителни комплекси.
История
До XX век В древността и до испанското нашествие земите на Аржентина са били населявани от индиански племена.
Испанските конкистадори ги завоюват в първата половина на 16 век. Едри земевладелци постепенно усвояват страната, използвайки робски труд.