Киви (Apteryx) е единственият род от семейство Безкрили (Apterygidae) на разред Кивиподобни (Apterygiformes). Разпространен само на територията на островчето в океания родът включва пет ендемични вида, всички застрашителни за човека.

Киви е уникална птица, една от най-древните в света. Тя еволюира в среда без бозайници, но е развила някои характерни за тях белези. Телесната ѝ температура например е 110C – с 2 до 4 °C по-висока от температурата на повечето птици, но не е в рамките на нормалното за много бозайници. Киви е единствената птица в света, която има птицекрак. В хода на еволюцията е загубила своите крила, но не и способността си да лети. Адаптирана е към наземен начин на живот, като се активизира предимно нощем. Има най-усъвършенствано зрение сред птиците, и е развила изключително силно обоняние. Нетипично за останалите пернати, ноздрите на киви са разположени не в основата, а близо до върха на клюна.

Интересно, е че кивито е единствената птица живяла някога с паякообразни яйца. Обикновено се излюпват приблизително между 2 до 3 хиляди малки кивита. Малките на кивито не чупят яйцето с човка като другите птици, а майката киви чупи с нейния клюн. Майката кърми нейните чеда чрез козината си като птицечовката.

За разлика от повечето птици, при женското киви функционира не само левият, но и десният яйчник. В сравнение с размера на тялото, киви има и най-голямото яйце в птичия клас. То е шест пъти по-голямо от кокошото яйце, а теглото му съставлява 1/4 от теглото на възрастната птица. Яйцето има най-голям процент жълтък в сравнение с яйцата на всички съвременни птици. За да се излюпи малкото пиленце, инкубирането му отнема най-много време – три месеца.

Киви е национален символ на Нова Зеландия. Името е широко разпространено и се използва за именуване на различни стоки и предмети, включително на плода киви. Терминът „киви“ е етноним за населението на Нова Зеландия.

Етимология Родът киви е описан за пръв път през 1813 г. от английския ботаник и зоолог Джордж Шоу. Наименованието което той му дава – Apteryx означава „без крило“ и има старогръцки произход (α – без или не, πτέρυξ – крило). Самата дума „киви“ (, с произношение: ˈkiːwiː) идва от името на птицата в езика на маорите: kiwi. Тя има полинезийски корен, отнасящ се до вид прелетен скорец (Numenius tahitiensis), летуващ сред тропическите острови на Полинезия. Първите заселници на Нова Зеландия повторно използват тази дума за местните кафяви птици. Думата съдържа ономатопоетичните елементи „ki'“ и „wi“, с който маорите имитират песента на птицата. Някои видове киви имат конкретни имена на маорски: малкото петнисто киви (Apteryx owenii) е известно като „пукупуку“ (pukupuku), голямото петнисто киви (Apteryx haastii) е „ророа“ (roroa) или „роа“ (roa), „рови“ (Apteryx rowi) вече е приетото наименование на кафявото киви от Окарито, а „токоека“ (tokoeka) е официалното наименование за кафявото киви (Apteryx australis) от областта Фиордланд и остров Стюарт.

Произход Дълго време учените приемат, че най-близък родственик на киви е друг новозеландски вид безкрила птица – изчезналата гигантска моа. По последни данни получени при анализ на ДНК, британските учени към Оксфордския университет установяват, че генетично по-близко до киви стоят емуто и казуарът, а по-далече се намират моата, щраусът и нандуто. Генетичното сходство с австралийските птици от разред Щраусоподобни води до извода, че предците на съвременното киви са дошли от континента Австралия много по-късно от птицата моа, преди около 60 милиона години.

По какъв начин киви е достигнало днешното си местообитание остава загадка. Най-ранните датирани фосили са на 1 млн. години и не могат да разкажат цялата история на птицата. Учените са единодушни, че киви се е развило извън Нова Зеландия (след отделянето ѝ от Гондвана) и е мигрирало на островите по-късно, преди около 60 милиона години. За самата миграция съществуват три различни хипотези: Теория на древния прародител: Според нея предшественикът на киви вече населява Нова Зеландия, когато тя се отделя от Антарктида и Австралия. Това предполага също така, че киви се е развило по едно и също време с динозаврите. Теория на геологията: От геологична гледна точка Нова Зеландия е динамично място. Островите ѝ се издигат и потъват в морските води при движение на тектоничните плочи. През последните 50 милиона години между Нова Каледония и Северния остров изникват серия от вече несъществуващи острови, които може да са послужили на киви като временен път на миграция. Теория на летящото киви: Тази теория приема, че киви е долетяло до Нова Зеландия, след което е еволюирало в нелетяща птица. Счита се, че птиците от разред Щраусоподобни и разред Тинамуподобни са имали общ летящ предшественик. Днес само тинамуподобните от Южна Америка могат да летят, при това не много добре. Все пак тази теория има недостатък – предците на киви са били много по-едри от съвременните. Доказателство за това е голямото яйце, което хипотетично би следвало да принадлежи на птица два или три пъти по-едра и по-близка по размер до казуара. Птица с такова тегло не би могла да прелети над Тасманово море.

Местообитание и разпространение Местообитание Островите на Нова Зеландия са изолирани от континенталната суша в продължение на около 80 милиона години. Това, наред с липсата на сухоземни бозайници, е предпоставка за развитието на необичайно биоразнообразие, в голямата си част включващо ендемитни видове. Птиците са се адаптирали и са заели ниши, които навсякъде по света са заети от бозайници. Една от тези птици е киви.

Разпространение В периода преди пристигането на хората и съпровождащите ги хищни и домашни животни, киви населявали влажните вечнозелени гори на Северния и Южния остров, остров Стюарт, както и редица по-малки островчета, разположени край бреговете на Нова Зеландия. Агресивното поведение на хората и привнесените от тях видове принудили киви да се приспособят към различни местообитания. Понастоящем се срещат в откъслечни горски масиви, пасища, шубраци и планини с надморска височина до 1200 метра. Подходящият за тях ареал е с висока влажност и богата на хумус почва.

Днес всички представители на рода в по-малка или по-голяма степен са застрашени от изчезване. Разработват са програми за опазването и отглеждането им.

Физически белези Размери

Киви е най-малкият представител на разред Щраусоподобни и е най-дребната безкрила птица в света. Дължината на тялото при различните видове варира между 25 и 65 cm, с височина около 35 cm (до 45 cm при голямо петнисто киви). Обичайно теглото на възрастната птица достига 3 kg, при минимум 1 kg и максимум 9 kg.

Оперение Власинките в перата при повечето летящи и водоплаващи птици са свързани по между си с куки или контри. Те са захванати заедно в една комплексна структура, която създава подходящи за птицата условия да плува или да лети без да разходва излишно енергия. Тъй като киви не може да лети, перата са развили нова и уникална текстура, която съответства на наземния ѝ начин на живот. Перата са сиви или сиво-кафяви на цвят, меки, топли и рошави, подобни са на дебела вата или вълна, висят свободно от тялото и са много по-пухкави. В цветово отношение окраската на киви е камуфлажна и дава възможност на птицата да изчезне безследно в тъмнината. Този защитен механизъм е еволюирал в миналото, когато киви се е криела от вече изчезналия орел на Хааст. В зависимост от средата, която обитава и в съответствие със специфичните ѝ нужди, цветовете и шарките при киви са видимо различни. Именно по цвета на оперението хората първоначално разграничават отделните видове. Например, видът кафяво киви има кафяви пера, а перата при вида малко пъстро киви са изпъстрени с тъмни петънца.

Структура на тялото Киви е единствената птица в света без опашка. Тялото има крушовидна форма, главата е неголяма, прикрепена към масивен врат. Гръдната кост е малка по размер, килът на костта е закърнял, слабо развит е гръдният мускул. Очите са малки – до 8 mm в диаметър, като птицата притежава най-лошото зрение сред представителите на своя клас.

Киви има дълъг, тънък и чувствителен клюн, който у мъжкия достига дължина 95 – 105 mm, а у женската – 110 – 120 mm Клюнът прилича на пинцета и е много сходен с този на горския бекас. Обичайно дължината му е равна на 1/3 от тялото на птицата. Езикът е рудиментирал. Няма друга позната съвременна птица, на която ноздрите да се намират на върха на клюна, а не в неговата основа. Самите ноздри са видимо изпъкнали. В основата на клюна се намират развити осезателни вибриси (подобни на мустаците на котките), съставени от космовидни видоизменени перца. На върха му са разположени сензорни ямки, които позволяват на киви да усети движението на своята жертва под земята, посредством вибрациите, които тя създава. След кондора киви има най-развитото обоняние сред птиците.

В рода се наблюдава характерно изразен полов диморфизъм, като женските са средно с 10 – 20% по-тежки от мъжките и имат до 30% по-голям клюн. Докато при всички останали птици се развива единствено левият яйчник, при женското киви функционират и двата яйчника., като овулацията настъпва последователно във всеки яйчник.

Придвижване Киви не може да лети. Закърнелите ѝ крила достигат едва 5 cm дължина, завършват с малък нокът и остават напълно скрити под дългите космовидни пера на птицата. Въпреки че на практика не ги използва, тя е съхранила инстинкт при почивка да прибира клюн под крилото си.

За разлика от летящите птици, чиито кости са кухи, тези на киви са плътни и тежки. С изгубване на летателната способност е отпаднала необходимостта от леки кости. За сметка на това са се развили къси, здрави и силни крака, съставляващи около една трета от общата телесна маса на птицата. Вместо с въздух, костите ѝ са изпълнени с костен мозък.

Киви има четири пръста, три обърнати напред и един с много по-малък размер – назад. Отдолу стъпалото има меки кожести възглавнички, които помагат на птицата да се движи безшумно. Пръстите завършват с остри нокти. Бяга бързо, като е способна да надбяга и човек.

Начин на живот Киви принадлежи към много древна група птици. Със своя външен вид и поведение тя е толкова различна от другите пернати, че зоологът д-р Уилям Калдер я нарича „почетен бозайник“. Еволюирала в среда без сухоземни бозайници (с изключение на три вида прилепи), птицата е заела ниша сходна с тази на млекопитаещите от други части на света, като например язовци и таралежи. Въпреки че е нощно животно, при съвременни наблюдения над киви населяващи защитените територии на остров Стюарт се забелязва активност и в светлите часове на деня. Денем птицата се крие в изкопани дупки, в хралупи или под корените на дърветата. При голямото петнисто киви дупките представляват истински лабиринт с много изходи, докато при останалите видове те са опростени, с един изход. На своята територия птицата може да има до 50 убежища, (при голямото петнисто киви до 100), които сменя периодично. Израсналите треви и мъхове скриват широкия 15 cm вход, но ако прецени, че това не е достатъчно, киви поставя допълнително листа и клонки. След входа следва дълъг около 2 m тунел, който води до достатъчно голяма за нуждите на обитателя си кухина.

Птицата киви спи изправена. Подобно на другите пернати и тя държи главата си обърната назад, долепена успоредно до тялото и покрита с крило. В тази си поза представлява интересна гледка. За разлика от роднините си с големи крила и малки човки, киви покрива 20-сантиметровия си клюн с малко атрофирало 5 cm крилце.

Нормалната телесна температура при киви е 38 °C, което е с два до четири градуса по-ниска от тази на други птици и е по-близка до температурата на тялото при бозайниците.

Към момента не е определена точната продължителност на живот при киви. Най-вероятно е до 30 години в плен и до 40 години в дивата природа. Според други източници тя достига до 50 – 60 години.

Хранене