Битката при Херсек е епизод от Народния кръстоносен поход от 1095 – 1096 г., първи етап от Първия кръстоносен поход.
Сражението е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради което не е подробно разглеждано и цитирано от медиевистите, но представлява реалния край на независимия Народен кръстоносен поход.
Предистория Към края на лятото на 1096 г. походът на Пиер ОтшелникаНаричан от византийците Качулатия Петър. и Готие ГолтакаПсевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски „безпаричен“) достига не без произшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на кралствата от Западна Европа и притеснен от близостта на неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, Алексий I Комнин все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на бароните. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка през август 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия, въпреки несъгласието на Пиер, и ги разквартирува в замъка Кивотос, недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния враг, разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на селджукските селища. Френските и германските кръстоносци обаче вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци – лангобарди и алемани, в т.ч. 200 конни рицари под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд (Рено) провеждат серия грабителски атаки на турска територия. При една от тях е обсаден и завладян замъкът Ксеригордон, като турските отряди са разбити без усилие. Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на Кълъч Арслан I и Румския султанат. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на Тюбинген, но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа, са принудени да я поведат, молейки се за победа.
Сражение При Херсек, селище на 3 км южно от Никея, настъпващите в безпорядък и безгрижие кръстоносци са бързо атакувани от серия конни засади. Нападение така далеч от стените на прицелния град изненадва лошо въоръжената и без бойна подготовка християнска тълпа. Конните атаки съвсем объркват липсващия боен ред и масираната атака на селджуките смазва едва хилядата рицари, заедно с останалите над 20 000 души „поддържащи войски“ от пътни разбойници, освободени каторжници, монаси, селяни и жените им. Християните отстъпват в паника към Кивитот, където са обсадени. Според Ана Комнина и Алексиада в победата си селджуките са водени от генерал Елханес.Разбира се, става дума за титлата илхан, а не лично име.
Алексий I Комнин научава за разгрома и бързо изпраща боен флот и войска под командването на стратега Евфорвений КатакалонNikephoros Euphorbenos Katakalon, по-късно втори съпруг на втората дъщеря на императора Мария Комнина, която не трябва да се бърка с нейната праплеменница Мария Асенина Комнина, които пробиват обсадата и отвеждат трите хиляди оцелели от Народния кръстоносен поход. Те дочакват и се включват в Похода на бароните през следващата 1097 г.
Сред тях не са загиналият в битката при Херсек Готие Санз-Авоар и загубилият по-рано авторитет и вече приютен в Константинопол Пиер Амиенски-Отшелника.
Източници
Използвана литература
Вижте също Обсада на Ксеригордон Обсада на Никея
Херсек Категория:Първи кръстоносен поход Категория:1096 година в Азия