Константин Балшич (сръбски:Константин Балшић) е средновековен владетел на град Круя в днешна северна Албания през 1394 – 1402 година.
Произход Константин Балшич е син на Джурадж I Балшич, владетел на Зета от династията Балшичи, и Теодора Драгаш, дъщеря на велбъждския деспот Деян от династията Драгаши. По линия на майка си той е племенник на Константин Драгаш, владетел на Велбъжд. Чрез тази връзка той е първи братовчед на децата на Константин Драгаш - византийската императрица Елена Драгаш, майка на последните византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог) и Яков Драгаш (приел исляма като Якуб). Сестрата на Константин - Евдокия Балшич, е омъжена за Исав де Бунделмонти, флорентински авантюрист и деспот на Янина. От първия брак на майка си Константин има полубрат – Мъркша Жаркович, който става владетел на Валонското княжество чрез съпругата си Ружица Балшич, дъщеря на Балша II. Константин поддържа много близки отношения с Мръкша, често отсяда в неговия двор във Валона и дори му помага да осигури признание за брака си от Цариградския патриарх, който преди това е бил смятан за невалиден поради близкото роднинство на двойката.
Османски васал След смъртта на баща му Джурадж I Балшич (1378 г.) и чичо му Балша II (1385 г.), владенията на Балшичи остават в ръцете на Джурадж II, докато за Константин остава само малка територия между река Бояна и река Дрим. Търсейки изход от тази изолация и начин да се противопостави на братовчед си, през 1391 година Константин предприема решаваща стъпка: с подкрепата на майка си Теодора той отива лично в османския двор и се признава за васал на султан Баязид I. Този статут бързо му носи материални дивиденти — през 1394 година османците го поставят за управител на град Круя, след като той се жени за Елена Топия. Въпреки това, васалитета има и своята тежка цена: само година по-късно, през 1395 г., той е принуден да участва на страната на султана в битката при Ровине срещу силите на влашкия воевода Мирчо Стари, редом с други балкански владетели. В битката загиват Марко Мърнявчевич и чичо му Константин Драгаш, но Константин Балшич успява да оцелее и продължава участието си в политическия живот в региона до битката при Анкара.
Смърт Разгромът на султан Баязид I в битката при Анкара, значително отслабва позициите на Османската империя на Балканите и дава отличен шанс на Венецианската република да разшири влиянието си в Албания. Възползвайки се от ситуацията, венецианските власти арестуват Константин Балшич заради дългогодишното му активно сътрудничество и съюз с османците. Той е осъден на смърт и екзекутиран в Драч. След смъртта му Круя е превзета от Никита Топия. Вдовицата на Константин, Елена Топия, и техният син Стефан Балшич са изпратени в изгнание във Венеция, за да се елиминира всяка възможност за последваща съпротива. По-късно те намират убежище в Апулия, при братовчедката на Елена – Мария Топия, която е омъжена за Филип Марамонте, барон на Ботруньо. По тази причина Стефан Балшич е наричан Стефан Марамонте от венецианците.
Семейство Константин Балшич е женен за Елена Топия, дъщеря на Карло Топия и Войслава Балшич, дъщеря на Балша I. От брака си със нея има един син - Стефан Балшич, известен още и като Стефан ди Марамонте.Христо Матанов, „Югозападните български земи през XIV век“
Библиография
Категория:История на Албания Категория:Балшичи Категория:Круя Категория:Починали в Драч