Светофор е железопътен термин, който означава светлинен семафор и на практика е наследник на жп семафор. Подвижна част е единствено капачето откъм нечелната/задна част от светофора (в гнездо защитени от вода са електрическа волфрамова нажежаема спирала капсулована в прозрачно стъкло, двойноизпъкнала леща, стъклен цветен филтър). Първоначално семафорите в България били изцяло механически, но след появата на електромеханическите централизации в някои от гарите, се появили и светофорите. Те приличат на светофар и служат за организация на движението, подобно на автомобилните, но дават доста повече показания от „червено, жълто и зелено“. След разпространението на релейните централизации в България, крилните семафори биват почти изцяло заменени със светофори. Към момента цялата железопътна мрежа на Република България, с изключение на теснолинейката Септември – Добринище, се обслужва от светофори. Подобно на семафорите, в България светофорите също биват входни, изходни, маневрени и дистанционни, но съществуват още проходни, прелезни и др.
Предимствата на светофорите са, че дават еднозначни и еднакви показания както денем, така и нощем, а освен това за сменянето на показанието не се изисква човешка сила, както при семафорите. Светофорите също се оказват по-лесни за експлоатация през зимата понеже нямат подвижни части (с изключение на подвижното капаче зад гнездото на всяка ел. сигнална лампа ползвано за проверката/смяната ѝ).
Историческа справка Първите известни светофори били в Парижкото метро, тъй като в тунелите няма как да се виждат формите и положенията на семафорите. Въпреки това, в този ранен етап от развитието на железниците, парижките светофори били не с електрически крушки, а с газови фенери, като сменянето на показанието се осъществявало от подвижни цветни стъкла, на принципа на семафорите. С появата и разпространението на електричеството, били разработени осигурителни устройства, които работели на електромеханически принцип със светофори с електрически крушки, вместо газови фенери. Оптиката също намерила широко приложение, тъй като светлината трябвало да се насочи към идващия влак и да бъде видима от спирачно разстояние.
Светофорите в България Въпреки че електромеханическите централизации (ЕМЦ) в България се появили още през 1932 г., двете гари – Своге и Костенец Баня, които били съоръжени с тях, работели със семафори, регулирани от електромотор. Две години по-късно, през 1934 г. БДЖ поръчва от Сименс 20 бр. ЕМЦ със светофори – първите по нашите земи. Двадесетте инсталации били монтирани на гари по линията Драгоман – Пловдив. Започват доставки от Унгария и Германия, като следващата масова е между 1941 и 1944 г. Инсталациите от нея се монтират по линията от Пловдив до Свиленград. До 1944 г. гарите с ЕМЦ били 32 на брой, 30 от които със светофори. След влизането в експлоатация и на доставените до 1944 г. немски ЕМЦ по линията до Свиленград, отделът по поддържане започва усвояване на производството на ЕМЦ и резервни части. През 1952 г. е монтирана първата българска електромеханическа централизация в гара Пловдив. В България светофорите навлизат сравнително късно и то предимно в южната част на железопътната мрежа, поради причината, че там е електроцентралата „Въча“, а в северните и по-отдалечени части на България по това време не е имало електричество в гарите. След разширяването на електрическата мрежа, през 1958 г. е инсталирана първата релейна централизация, внос от ГДР, в гара Илиянци, като по този начин се поставя началото на масово подменяне на механическите семафори със светофори. Започва и българско производство на релейни централизации. В гарите между Карлово и Илиянци, както и в по-големите гари са инсталирани руски релейни централизации. Производството на светофори се състои предимно в България до внасянето на руски и чешки конструкции. Въпреки това, производството на български светофори продължава, като се усвоява и чешкият тип конструкция. Последната гара, действала с механическа централизация е гара Радомир. От 2002 г. тя също е съоръжена с българска релейна централизация и светофори. С крилни семафори до момента са единствено част от гарите по теснолинейката: Варвара, Долене, Костандово, Цветино, Аврамово, Якоруда, Белица и Разлог. Всички останали гари от железопътната мрежа на Република България са съоръжени със светофори. Въпреки различните видове светофори, за всички важат 2 правила: Всеки неясен или съмнителен сигнал се счита за заповед за спиране, а основното положение на всички светофори е такова, че да означава преустановяване на движението.
Видове светофори в България Светофори по обикновената сигнализация Обикновената сигнализация е първата сигнализация със светофори, която се появява в България. Тя е базирана основно на нощните показания на крилните семафори, като изключение прави единствено предупредителният светофор. Обикновената сигнализация е опростена и дава информация за това дали влакът ще премине по главния коловоз, или по отклонението.
Входен светофор Входните светофори се поставят на определено разстояние пред входните стрелки на гарата, като така я ограждат. Те се състоят от продълговата черна, четири- или петфарова табела, заоблена в краищата, поставена на мачта или стълб. На табелата са разположени от горе надолу фаровете: зелен, червен, червен (ползва се в случай, че другият изгори) и жълт. Под табелата, отделно, има изнесен още един фар, който е с луннобяла светлина. Входният светофор дава следните показания: „Вход забранен“ – забранено е влакът да влиза в гарата. Показанието се подава с една червена светлина. „Вход разрешен за главния коловоз“ – Разрешава се влизане в гарата и преминаване през стрелките с максимално допустимата за участъка скорост. Влакът ще бъде приет на главния коловоз. Поради липсата на информация за показанието на изходния светофор – готовност за спиране в гарата. Това показание се подава със зелена светлина. „Вход разрешен за отклонителен коловоз“ – Разрешава се влизане в гарата и преминаване през стрелките със скорост до 40 км/ч. Влакът ще бъде приет на отклонителен коловоз. Готовност за спиране. Това показание се подава със зелена и жълта светлина. Вход забраненВход разрешен за главния коловозВход разрешен за отклонителен коловозПоказание:Ситуация:
Предупредителен светофор Предупредителният светофор се поставя на спирачно разстояние (около 1000 м за нормални и 400 м за теснопътни линии) преди входния. Преди предупредителния светофор се поставят три предсветофорни указателя, на 100 м един от друг. Този вид светофори предупреждават машиниста за положението на входния, за да може при нужда влакът да намали скоростта си или да спре своевременно. Предупредителните светофори се състоят от черна квадратна табела със скосен под ъгъл 45 градуса горен ляв ъгъл. Ръбовете ѝ са заоблени. В долната част на табелата, един до друг са разположени два жълти фара. Над левия жълт фар е разположен зелен, а на 45° от хоризонталната му ос е разположен втори зелен фар, който същевременно е над десния жълт. Предупредителният светофор дава следните показания: „Входният светофор е затворен.“ – Готовност за спиране. Това показание се подава с две жълти светлини, хоризонтално една до друга. „Входният светофор е отворен за главен коловоз“ – Това показание се подава с двете зелени светлини. „Входният светофор е отворен за отклонителен коловоз“ – Разрешено е движение с готовност скоростта да се намали до 40 км/ч. Това показание се подава от дясната жълта и лявата зелена светлина. Входният светофор е затворенВходният светофор е отворен за главен коловозВходният светофор е отворен за отклонителен коловозПоказание:Ситуация:
Изходен светофор Изходните светофори се поставят в края на коловозите в гарата и указват дали е разрешено заминаване на влак от гарата и при какви условия. Не е задължително дадена гара да има изходни сигнали. Съществуват и групови изходни, които важат за няколко или всички коловози. Те се поставят вдясно от групата коловози, за които важат. Изходният светофор по устройство прилича много на входния. Съществуват изходни светофори с два, три, четири и пет фара, като при някои има и добавен фар за поканителен сигнал под табелата. Не се разрешава заминаване на влак само по изходен сигнал, без заповед на дежурния ръководител, освен в определени гари, описани в специална ведомствена жп наредба. Изходните светофори дават следните показания: „Изход забранен“ – Забранено е преминаването на светофора. Подава се с една червена светлина. „Изход разрешен за главното направление“ – Разрешено е преминаването на светофора и стрелките с максимално допустимата за участъка скорост. Подава се с една зелена светлина. „Изход разрешен за първото отклонение от главното направление“ – Разрешено е преминаването на светофора. През стрелките влакът трябва да премине със скорост до 40 км/ч. Маршрутът е подготвен за първото отклонение от главната линия. Показанието се подава с две зелени светлини. „Изход разрешен за второто отклонение от главното направление“ – Разрешено е преминаването на светофора. През стрелките влакът трябва да премине със скорост до 40 км/ч. Маршрутът е подготвен за второто отклонение от главната линия. Показанието се подава с три зелени светлини. „Изход разрешен за третото отклонение от главното направление“ – Разрешено е преминаването на светофора. През стрелките влакът трябва да премине със скорост до 40 км/ч. Маршрутът е подготвен за третото отклонение от главната линия. Показанието се подава с четири зелени светлини. Изход забраненИзход разрешен за главното направлениеИзход разрешен за първото отклонениеИзход разрешен за второто отклонениеИзход разрешен за третото отклонение
Комбиниран входен светофор По обикновената сигнализация най-разпространените входни светофори са именно комбинираните. Те представляват обикновен входен светофор, под който е монтиран предупредителен, но за изходния. Така машинистът има указания и за показанието на изходния светофор. Гари с такива входни светофори са Червен бряг, Бов, Синдел, Комунари, Лозарево и пр. Изходният светофор е отворен за главното
направление.Изходният светофор е отворен за отклонението.Изходният светофор е затворен.Вход разрешен за главния коловоз.Вход разрешен за отклонителен коловоз.Спри! Забранено е
преминаването
на светофора.
Поканителен сигнал На входните светофори и на някои от изходните светофори (без значение дали са по скоростната, или по обикновената сигнализация) се поставя допълнителен фар с луннобяла светлина, който може да дава поканителен сигнал. Това показание се подава с мигаща луннобяла светлина и означава, че е разрешено влизането/излизането на влака със скорост не по-голяма от 25 км/ч за нормални и 10 км/ч за теснопътни линии. Понякога червеният фар свети едновременно с мигащия бял. Поканителен сигнал се подава в случай на неизправност в осигурителната инсталация и се изисква задействането на пломбиран бутон. Късането на пломба се разрешава само при заповед от диспечера.
Светофори по скоростната сигнализация