Историята на Исландия започва с норвежците – първите народи, които заселват острова през 9 век. През 930 г. е създаден първият парламент (Алтинг), който е най-старият управляващ орган в света, съществуващ и до днес. През 14 век тези земи попадат под датска власт, от която се освобождават през 1918 г., но за парична единица все още се използва датската крона. Републиката е провъзгласена през 1944 г. По времето на Втората световна война държавата е окупирана от САЩ и Великобритания и воюва на страната на Съюзниците. Между 1972 и 1976 г. избухва „рибарска война“ между Исландия и Великобритания, причината за която е разширението на исландската акватория.
Ранна история
В геологическо отношение Исландия е много млад остров. Той е започнал да се оформя преди около 20 милиона години чрез серия от вулканични изригвания по Средноатлантическия подводен хребет. Исландската вулканична дейност също спомага отчасти за създаването на острова.
Исландия за дълго време остава един от малкото по-големи острова, ненаселени от хора. Има теории, че земята, наречена Тул от гръцкия търговец Питей, е всъщност Исландия, макар че е малко възможно с оглед описанието на земята като земеделска страна с много мляко, мед и плодове. Точната дата, когато човешки крак стъпва за пръв път на остров Исландия, и до днес остава неясна. Древноримски монети, датиращи от 3 век, са открити в Исландия, но не се знае дали са донесени на острова по това време или са дошли с викингските заселници, след като монетите са парична единица векове наред.
Съществуват писмени доказателства, че ирландски монаси са се заселили в Исландия преди пристигането на норвежцитеИрландски монах и географ от 9 век Дикуил описва Исландия в своята творба Liber de Mensura Orbis Terrae. Но от страна на археологията няма никакви подкрепящи доказателства за тази теза. Ученият от XII в. Ари Торгилсон пише в своята Книга за исландците, че малки звънци, подобни на тези, използвани от ирландските монаси, са намерени от заселниците. Такива артефакти не са открити от археолозите. Някои исландци твърдят, че са наследници на ирландския крал Кървал мак Дунлънге (за тях Кярвал Ираконунг), когато се създава известната Книга за заселването на Исландия, описваща подробно заселването.
Заселване (874 – 930)
Откриване Според Книга за заселването на Исландия страната е открита от Надод, един от първите заселници на Фарьорските острови, който плава от Норвегия до въпросните острови, но се загубва и достига до източните брегове на Исландия. Надод кръщава земята Snæland (Снежна земя). Шведският моряк Гардар Сваварсон също случайно достига до брега на Исландия. Той открива, че тя е остров и го кръщава Garðarshólmi (буквално островчето на Гардар), оставайки в местността, където сега се намира град Хусавик, за през зимата. Първият скандинавец, който умишлено плава до Garðarshólmi е Флоуки Вилгердарсон, познат още като Хафна-Флоуки (Флоуки Гарвана). Флоуки прекарва зимата в областта Бардастрьонд. Времето е сурово и студено, така че когато Флоуки забелязва парчета откъснати ледове да плават измежду фиордите, той дава сегашното име на острова, а именно Ísland (Исландия – Ледена земя).
Първият заселник
Традиционно се смята, че първият заселник на остров Исландия е скандинавският вожд Ингоулвур Артнаршон. Според историята той хвърлил два резбовани дървени дънера през борда и се заклел да се засели там, където дънерите спрат. Корабът му пътувал по бреговете, докато двете резбовани дървета не били открити на югозападния полуостров, днес познат като Рейянескаги. Там се заселва със семейството си ок. 874 г. на място, наречено Рейкявик (Залив на пушека) заради геотермичните пари, издигащи се от земята. Това място впоследствие става столица и най-голям град на днешна Исландия. Ала има теории, че Ингоулвур Артнаршон може да не е първият човек, заселил се за постоянно на острова. Възможно е един роб на Гардар Сваварсон на име Натфари да е останал в Исландия, след като господарят му отплавал обратно към Скандинавия.
По-голямата част от информацията за този период на заселване идва от Книга за заселването на Исландия, писана приблизително три века след времето на първия заселник. Археологическите открития в Рейкявик потвърждават датата, дадена в книгата – ок. 870 г. на остров Исландия вече има заселници.
Последвалото заселване Ингоулвур е последван от много други скандинавски вождове, техните семейства и роби, които се заселват трайно по всички територии на острова през следващите десетилетия. Тези хора са основно от норвежки, ирландски и шотландски произход като повечето от тях са роби на скандинавските вождове според исландските саги, „Книга за заселването на Исландия“ и други документи. Едно обяснение за това преселване е бягството от суровото управление на Харал Прекраснокосия, който по това време обединява някои части от днешна Норвегия. Според друго обяснение западните фиорди на Норвегия са били просто пренаселени по това време. Според Книга за исландците на Ари Торгилсон, която е написана по-късно и е по-непълна от Книга за заселването на Исландия, целият остров е населен за около 60 години, което вероятно означава, че всяка територия е под властта на някоя група от заселници.
Създаване на държава (930 – 1262)
През 930 г. управляващите вождове създават събрание, наречено Алтинг (Alþingi). Тази ранна форма на парламент се свиква всяко лято в Тингветлир, където представителните вождове (Goðorðsmenn или Goðar) променят и поправят закони, решават спорове и назначават съдии. Законите не се записват, а вместо това са запаметявани от избран говорител (lögsögumaður – льогсьогумадюр). Алтингът се смята за най-стария парламент в света. Важно е да се спомене, че няма централизирана изпълнителна власт, тоест законите са прилагани само от самите хора. Това води до кървави отмъщения, които дават предостатъчно материал за създателите на исландските саги.
По време на тези мирни години Исландия се радва на непрекъснат растеж и укрепване. Колонии от този период са открити по югоизточните брегове на Гренландия и Източна Канада, а сагите като Айрикс и Гренлендинга говорят за приключенските изследователски пътешествия на заселниците.
Покръстване Заселниците на Исландия в по-голямата си част са езичници, които се кланят на нордическите богове от скандинавската митология като например Один, Тор, Балдур, Фриг, Фрейя и др. Ала през X век започва политическо напрежение от страна на континенталната част на Европа, която изисква Исландия да бъде покръстена. В края на хилядолетието много знатни исландци преминават към новата вяра. През 1000 г., когато гражданска война между религиозните групи изглежда неминуема, Алтингът избира един от вождовете – Торкейр Льоусветнинкакоди, да разреши религиозния проблем чрез арбитраж. Той решава, че е правилно цялата страна да бъде покръстена, но на езичниците да се разреши да изповядват своята вяра тайно.
Първият исландски епископ е Ислейвур, който е ръкоположен от епископ Адалберт от Бремен през 1056 г.
Гражданска война и край на държавата
През XI и XII век централизирането на властта успява да се пребори с институциите на държавата, като предишните сравнително независими местни фермери и вождове предават управлението в ръцете на няколко аристократични семейства и техните водачи. Периодът от около 1200 до 1262 е познат като Sturlungaöld – Епохата на Стурлунките. Името идва от Стурла Тордарсон и неговите синове Тордюр, Сигхватюр и Снуре Стурлусон, които са от един от двата клана, борещи се за власт над Исландия. Техните междуособици създават опустошения в страната, съставена почти изцяло от фермери, които не могат да си позволят да пътуват далече от своите земи, за да се бият на страната на водачите си. През 1220 Снуре Стурлусон става васал на Хокон IV; племенникът му Стурла Тордарсон също става васал през 1235 г. Стурла използва силата и влиянието на семейство Стурлункар, за да започне война срещу другите кланове в Исландия. След десетилетия на конфликти исландските вождове се съгласяват да признаят върховната власт на Норвегия и подписват Старата Спогодба (Gamli sáttmáli), създавайки съюз с норвежката монархия.
Малък ледников период
Приблизително когато Исландия става васална държава на Норвегия, се случва промяна в климата – феномен, днес наречен Малък Ледников период. Зимите в области около Северния полярен кръг като Гренландия и Исландия стават по-дълги и по-студени за сметка на другите сезони. И понеже Исландия е най-вече страна на фермери в добри времена, промените в климата водят до трудности и изнемогване на населението. Отглеждането на ечемик – основната житна култура, става все по-трудно, а добитъкът изисква допълнителни фуражни храни, за да издържи по-дългите зими. Исландците започват да търгуват за жито с континентална Европа, което се оказва доста скъпо. За щастие църковните пости увеличават търсенето на чироз (най-вече от треска), който лесно се улавя и приготвя в Исландия. По този начин чирозът става неделима част от икономиката на държавата Информация за храната в Исландия през Средните векове.
Под властта на норвежки и датски крале (1262 – 1944) Малко промени настъпват през десетилетията, последвали спогодбата. Затвърждаването на властта на Норвегия в Исландия е бавно, а Алтингът смята да задържи своята съдебна и законодателна власт. Въпреки това християнските духовници получават уникална възможност да добият големи богатства благодарение на данък десятък, а властта постепенно преминава в църковните власти, след като двамата исландски епископи в Скаулхолт и Хоулар получават земя за сметка на старите племенни вождове.
Датско владичество
Исландия остава под норвежка власт до 1380 г., когато смъртта на Олаф IV поставя завършек на неговата династия. Норвегия (и следователно Исландия) стават част от Калмарската уния заедно с Швеция и Дания, но Дания е водещата сила. За разлика от Норвегия, Дания не се нуждае от исландския риболов и вълна. Това е причината за драматичен дефицит в исландската търговия, а резултатът е, че не се строят нови кораби за континентална търговия. Малката гренландска колония, създадена в края на 10 век, изчезва напълно преди 1500 г.
Заедно с приемането на абсолютната монархия в Дания-Норвегия през 1660 от Фредерик III, исландците губят своята автономност към короната, включително и правото си да гласуват и избират закони. Дания обаче не подпомага Исландия и не им осигурява защита, което се доказва през 1627 г., когато османски пирати върлуват над исландските брегове, вземат в плен и продават в робство почти 300 исландци.
Реформация Към средата на 16 век крал Кристиан III започва да налага лутеранството на своите поданици. Йоун Арасон и Йогмюндюр Паулсон, католическите епископи на Скаулхолт и Хоулар, се противопоставят на усилията на краля да развие реформаторски настроения в Исландия. Йогмюндюр е депортиран от датските власти през 1541 г., но Йоун Арасон оказва съпротива. Борбата срещу реформацията завършва през 1550 г., когато Арасон е заловен подир загубата в битката при Саудафетл, където противниковите сили са водени от Дади Гюдмюнтсон. Йоун Арасон и двамата му синове са обезглавени в Скаулхолт. Впоследствие исландците преминават към лутеранството и остават основно протестанти.
През 1602 г. на Исландия е забранено да търгува с други държави освен Дания по заповед на датското правителство. Датският монопол и власт остават до края на 1854 г.
Движение за независимост През 18 век климатичните условия се влошават и в Исландия се регистрират най-ниските температури от установяването на колониите. Отгоре на всичко вулканът Лаки избухва през 1783 г., изхвърляйки 12,5 km³ лава. Наводнения, пепел и изпарения убиват над 9 хил. души и 89% от добитъка. Последвалият глад е причината за измирането на четвърт от населението на Исландия. Този период е познат като Мъглива беда (исландски: Móðuharðindin).