Кормисо̀ш от рода Вокил е ханByzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 90-04-20695-7, pp. 71 – 72.Word and Power in Mediaeval Bulgaria, Ivan Biliarsky, BRILL, 2011, ISBN 90-04-19145-3, p. 211.Reading the Middle Ages: Sources from Europe, Byzantium, and the Islamic World, Barbara H. Rosenwein, University of Toronto Press, 2013, ISBN 1442606029, p. 160.Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8, pp. 162 – 163.A Concise History of Bulgaria, R. J. Crampton, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1-139-44823-4, p. 270., управлявал България в периода 753 – 756 г. (според Васил Златарски: 739 – 756, Моско Москов: 737 – 754, Иван Венедиков: 738 – 755).
Биография Според Именника на българските ханове Кормисош узурпира престола след насилственото отстраняване на хан Севар.
Смята се, че премества столицата на своето ханство от Онгъла в Плиска, където са неговите родови владения.
При управлението му започват продължителни войни с Византийска империя, подбудени от император Константин V Копроним с преселваните от него заселници от Армения и Сирия в областта Тракия, както и с дейността по усиленото възстановяване на крепости по границата с България.
Първата грижа на новия хан е да изпрати в Константинопол хора, които да вземат ежегодния данък и да разберат целта на строежите в Тракия. Константин V прогонва пратениците. Хан Кормисош предприема военни действия.
През 756 г. Кормисош предприема поход срещу Византийската империя, който завършва с голямо поражение за българската войска пред стените на Константинопол. Историците смятат това поражение като най-вероятната причина за падането на Кормисош от престола.
Управлението му бележи началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на VIII век. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните прабългарски родове.
Спорове за името В българската наука съществуват спорове за името. То се среща и като Крумесий, и някои изследователи правят връзка с името на Крум. Също така монахът Алберих (XIII в.) пише, че през 727 г. България се управлявала от Кормесий, а през 750 – „от третия Кормесий“.Пламен Павлов в интервю за в. "Труд" - Преките наследници на Аспарух и Тервел. Проф. Пламен Павлов допуска, че името има връзка със староиранското Хорзмид/Ормизд и оттам е производно на Ахура Мазда. Съществуват и други интерпретации.
Памет На хан Кормисош е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София ().
Литература Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0. Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“ Т.1: „Първо българско царство“, Ч.1: „Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852)“, С. 1918, 3 изд. С. 1970. Москов, Моско, „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, София, 1988 г.
Източници
Категория:Монарси на Първата българска държава