Експедиция Тера Нова, официално известна като Британска антарктическа експедиция 1910 (British Antarctic Expedition 1910), е осъществена от Робърт Скот през 1910 г.
Има за официална цел „да достигне Южния полюс и да осигури честта за това постижение за Британската империя“.Crane, p. 397. Експедицията влиза в надпревара с екип от норвежки изследователи; Скот достига Южния полюс с четирима другари на 17 януари 1912 г. само за да установи, че норвежците, водени от Роалд Амундсен, са ги изпреварили с 33 дни. По обратния път към базовия лагер Скот и другарите му загиват. Участ на британците се разкрива от записки и снимки от пътешествието, намерени осем месеца по-късно от отряда за издирване.
За времето си Скот е най-опитният полярен водач на Великобритания; през 1901 – 04 водил Експедицията Дискавъри в Антарктика. Експедицията Тера Нова взема името на транспортиращия кораб и е замислена като частно начинание, финансирана от граждански дарения и допълнена с правителствени субсидии. Тя получава допълнителна подкрепа от Адмиралтейството, което отпуска опитни моряци за експедицията, и от Кралското географско дружество. Наред с опита за покоряване на Южния полюс експедицията провежда подробна научна програма и изследва земя Виктория и Западните планини. Проведен е неуспешен опит да акостират и проучат Земята на Крал Едуард VII (местен полуостров). Пътешествието на експедицията до нос Крозиер на остров Рос през юни и юли 1911 г. е първото продължително пътуване с шейни в дълбините на антарктическата зима.
Дълги години след неговата смърт, публичният образ на Скот като трагичен герой е безспорен и почти не са задавани въпроси относно причините за злополуката, отнела живота на неговия отряд. В последната четвърт на XX век експедицията е подложена на сериозен анализ и са отправени критики. Степента на лична вина на Скот за изхода на експедицията остава предмет на непрекъсната полемика.
Подготовка Предистория След завръщането експедицията Дискавъри през 1904, Скот подновява кариерата си във военноморския флот, но продължава да храни надежди за ново пътешествие на Юг, по-специално завоюването на самия Полюс. Експедицията Дискавъри била много успешна от научно-географска гледна точка, но като проникване стигнали само до 82°17' и не успели да пресекат Великата Ледена Бариера (най-големият леден шелф на Антарктика, с размери почти колкото Франция – лед, който лежи предимно на континента, но откъм океана навлиза във водата). По отношение на бъдещите си Антарктически усилия, Скот твърдо вярвал, че районът МакМърдо Саунд, мястото на предишната Дискавъри база, било негово собствено „поле за изява“, и че само той „има право“ да се върне там. През 1909 той получил известие, че експедиция начело с Ърнест Шакълтън почти е стигнала Полюса. Работейки от старата база на Скот, Шакълтън прекосил Великата Ледена Бариера, открил маршрута към Полярното Плато през ледника Беърдмор, и накрая търсил напосоки път за Полюса. На около 88°23' Южно, Ърнест бил принуден да се върне, само на стотина географски мили (112 сухопътни мили, 180 км) от самия Полюс. Шакълтън обаче, преди да замине бил обещал да не ползва базата на Скот, обещание което не спазил; това вгорчило отношенията между двамата, и само затвърдило решителността на Скот да надмине постижението на Шакълтън.
Правейки приготовленията за по-далечна експедиция, Скот е наясно че се планират и други Антарктически походи. Японската експедиция вече била в открити води; Австралийската Антарктическа Експедиция начело с Дъглас Маусон трябвало да потегли през 1911, но работата им била в различен сектор на континента. Междувременно, Руал Амундсен, потенциален съперник, обявява публично плановете си за Полярно пътешествие.
Екипаж
Екипажът за експедицията Тера Нова, заедно с моряците и резервите наброява шестдесет и пет души. Те са избрани от 8000 кандидати, измежду които шест ветерана от експедицията Дискавъри; петима били с Шакълтън в Нимродската Експедиция през 1907 – 09.
Сред отпуснатия от Кралския Флот персонал са лейтенант Хари Пенел -- който първоначално щял да служи като навигатор, а по време на бреговата („сухопътната“) част от мисията, като капитан на акостиралия кораб -- и двамата лейтенант-медици Джордж Мъри Левик и Едуард Аткинсън. Бившият офицер от Кралския Флот Виктор Кембъл, известен като „Дяволски-добрият Другар“ („The Wicked Mate“), е един от малцината в колектива, които имат добри умения със ски, и е избран да води дружината, която щяла да изследва полуострова Земя на Крал Едуард VII. За разлика от Дискавъри, Адмиралтейството този път отпуска предимно моряци с чин по-нисък от офицерския, включително Антарктическите ветерани Едгар Евънс, Том Криън и Уилиям Лашли. Назначени са и двама офицери, които не са от военноморския флот: Хенри Робъртсън Бауърс (известен като "птиченцето), лейтенант от морската пехота на Индия, и Лорънс Оутс (с прякор „Тит“, като римския император), капитан от 6-и полк на Армейската кавалерия (т.нар. Драгуни). Капитан Оутс бил богаташ и освен че дарил £1000 (приблизително £75 000 по стойност от 2009) за експедицията, станал и неин член като доброволец (безвъзмездно).
За началник провеждането на научната програма бил определен Едуард Уилсън. Уилсън бил най-довереният човек на Скот; по време на експедицията Дискавъри бил заедно със Скот по време на прехода „Най-далечният Юг“. Бележит зоолог-изследовател, той бил още талантлив художник-илюстратор. Колективът от учени включвал още метеорологът Джордж Симпсън, канадския физик Чарлз Райт, и геолозите Франк Дебенхам и Реймънд Пресли. Екипът учени се допълвал от Грифит Тейлър (началник на геолозите), биологът Едуард Нелсън и помощник-зоологът Апсли Чери-Гарад. Чери-Гарад нямал научна квалификация, но бил протеже (чирак) на главния учен (Едуард Уилсън). Апсли, също както Оутс, дарил £1000 за капитала. След като първоначално Скот му отказал за експедицията, Чери-Гарад позволил дарението да остане, което впечатлило Скот до толкова, че да смени решението си (и съответно да му позволил да се присъедини).
Фотограф на експедицията е Хърбърт Пойнтинг. По съвет на Фритьоф Нансен, Скот наел младия норвежки ски-експерт, Тригве Гран.
Транспорт Скот решил, че най-удачна стратегия би било да ползват смесен транспорт, разчитайки на съдействие от кучета, моторни шейни и понита.
Той назначил Сесил Миърс да отговаря за кучешките впрягове и наел предишният специалист по двигатели на Шакълтън Бернард Дей да управлява моторните шейни. Оутс щял да отговаря за понитата, но понеже до май 1910 нямал възможност да се присъедини към експедицията, Скот инструктирал Миърс, който нищо не разбирал от коне, да ги купи; в резултат на това конете били „средна стока“, което по-късно щяло да окаже злощастни последици.
Първи Шакълтън употребява моторни шейни и понита на континента Антарктика, по време на неговата експедиция през 1907 – 09. Скот вярвал, че понитата свършили добра работа на Шакълтън, и бил впечатлен от потенциала на моторните шейни. Скот обаче смятал да разчита предимно на човешка ръка за тегленето на товара (екипировка и провизии); по план, конете и моторните шейни трябвало да се ползват само за етапа през Великата Бариера, позволявайки на пътешествениците да запазят сили за следващите етапи -- Ледника и Платото. Това било на теория, но на практика моторните шейни били от полза само за кратко, а работата на понитата била повлияна отрицателно от тяхната напреднала възраст и лошото им здравословно състояние. Що се отнася до кучетата – докато след експедицията Дискавъри Скот останал подозрителен към тяхната надеждност, неговите записки от Тера Нова показват, че сега той признава ефективността на кучетата в подходящи ръце. В хода на експедицията капитан Скот се впечатлявал все повече и повече от техните способности.
Бюджет
За разлика от експедицията Дискавъри, която била финансирана изцяло от Кралското Общество и Кралското Общество на Географите, Тера Нова била организирана като частна авантюра без значителна подкрепа от институциите. Скот изчислил, че ще трябват около £40 000 (£3 000 000 по стойности от 2009), половината от които в крайна сметка били отпуснати от правителството. Правителствените пари са осигурени чрез вноски (дарения) от граждани и заеми. Допълнително, различни частни търговски фирми отпускат цяла гама безплатни провизии и екипировка, понеже симпатизират на мероприятието. Набирането на тези фондове е дело предимно на Скот, който губи много време и енергия в призиви за подпомагане, първо на територията на днешното Обединено Кралство, а после и в Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия.
Определено най-големият единичен разход е покупката на самия кораб „Тера Нова“ – £12 500. Скот иска да управлява кораба като част от военноморския флот под името „Флаг на Кралския Флот“, и да си осигури членство в Кралската Яхтова Ескадра (за сумата от £100). По този начин успява да наложи военноморска дисциплина за експедицията; освен това като регистрирана яхта от Ескадрата, Тера Нова е освободена от регулациите на Борда на Търговците, според които строги закони корабът е можело да бъде счетен като негоден за пътешествието.
Цели Скот формулира целите на експедицията при неговата първа публична пресконференция по следния начин: „Основната цел на тази експедиция е достигането на Южния Полюс, и да се осигури честта от това постижение за Британската Империя!“
Поставени са и други, научно-географски цели; според главния учен Уилсън, основната работа на експедицията е свързана с научни изследвания: „Никой не може да каже, че ще е само търсене на полюса... Ние искаме научната работа да направи достигането на Полюса само обикновена новина.“ Уилсън е искал да изследва колония пингвини на Нос Крозиър, и да проведе геоложки, магнетични и метеорологични експерименти в „безпрецедентен“ мащаб.
Първи сезон, 1910 – 11
Потегляне Тера Нова отплува от Кардиф, Уелс на 15 юли 1910. Скот, забавен от работи свързани с експедицията, потегля по-късно и се присъединява към кораба в Южна Африка. В Мелбърн, Австралия, той напуска кораба за да продължи с набирането на паричния фонд, а в това време Тера Нова продължила към Нова Зеландия. В Мелбърн, Скот получава телеграма от Амундсен, с информацията че норвежецът „продължава на Юг“; точните думи на телеграмата не са ясни. Чери-Гарард, Крейн и Престън всичките докладват, че съдържанието било просто „Пътувам на Юг“. Според други в писмото пишело, че Амундсен наближава Антарктика. Телеграмата е първия признак, че Скот е в съревнование. Помолен от пресата за реакция, Скот отвръща че плановете му няма да се променят, и че той не би пожертвал научните цели на експедицията за да спечели надпреварата за Полюса. В своя дневник той написал, че Амундсен имал доста благоприятен шанс за успех, и вероятно заслужава своя късмет ако се справи.
В Нова Зеландия Скот отново се присъединява към кораба; добавени са още припаси на борда, включително 34 кучета, 19 Сибирски понита и моторни шейни. В началото на декември корабът се натъква на тежка буря; в един момент даже, понеже помпите не могли да смогнат, екипажът трябвало да изгребва вода от кораба с помощта на кофи. В бурята загубват две понита, куче, 10 имперски тона (10 160 kg) въглища и 65 галона (~290 литра) петрол. На 10 декември Тера Нова е забавена с 20 дена поради южни ледове; тази „спънка“, която Скот определя като „чисто и просто лош късмет“, коства на екипажа 61 имперски тона въглища.
База на Нос Евънс