Петър I (България)

Пѐтър I е цар на България от 927 до 969 година. Той е най-дълго управлявалият български владетел – 42 години.

Биография Той е вторият син на цар Симеон I.

Жени се на 8 октомври 927 г. в Константинопол за дъщерята на византийския император Христофор Лакапин и на августа София – Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (от гръцки език „мир“) в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна Българска патриаршия и архиепископът на Дръстър (дн. Силистра) Дамян, става първият български патриарх. Също така Византия окончателно официално признава царската титла на българския владетел.В дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Источник традиционното място за венчавка на ромейските принцеси (гр. „Пиги“, днес скромен патриаршески манастир в Истамбул) разположен срещу Празничните врата (Врати Пиги, Силиврийски врата) на Цариград на 8 октомври 927 г. Цар Петър I се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфалния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромеите окончателно официално признават царската титла на българския владетел и партиаршеския ранг на Българската църква. лит.: ГИБИ т.5 с.166 ГИБИ т.5 с.135 ГИБИ т.6 с.225 и др. Първородният син на цар Петър от брака му с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син – Роман-Симеон, кръстен на славните си прадеди.

Дипломатически и военни действия

С подписването на „дълбокия мир“ през 927 година, недоволството в преславския двор нараства. Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща главно на военните действия срещу Византия. През 928 г. Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син, Михаил, като дори успява да спечели известен брой привърженици в района на Долна Струма. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав бяга от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. През 943 г. българска войска отблъсква нападение на печенежки отряди в североизточните предели на държавата.

Маджарите нахлуват многократно – 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. През 965 г. Петър изпраща дипломатическа мисия към немският крал Отон I който имал сложни отношения с Византия и Италия. Големи резултати обаче не са постигнати и в крайна сметка българският цар сключва съюз с маджарските вождове през 965-966 г. по силата на който българите пропускат унгарски отряди за набези във византийска територия. През същата година (966 г.) Петър пожелава Византия да му плати обичайният данък. Тази му постъпка допълнително разгневява византийският император Никифор II Фока.статия "цар Петър (927 - 970)" в: "Български ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III. Исторически справочвик", Андрей Пантев, Йордан Андреев, ИК "Абагар", София, второ издание 2024 година, 103 стр.

През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I. Те са подстрекавани от император Никифор II Фока.статия "цар Петър (927 - 970)" в: "Български ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III. Исторически справочвик", Андрей Пантев, Йордан Андреев, ИК "Абагар", София, второ издание 2024 година, 104 стр. Според някои сведения Светослав получава 110 000 жълтици от ромеите, за да нападне България. Древният български календар. Йордан Вълчев, Тангра ТанНакРа ИК, 2008 г., 242 стр. През 968 г. Българският цар изпраща 30 000 бойци за да спре нашествениците край Преславец (Малък Преслав) Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 104 стр. Светослав обаче разполага с 60 000 човека, като в това число не влизат наемниците. Огромното съотношение прави невъзможно за българската армия да устои на атаката на русите. Намерението на Петър да възпре десанта се проваля и русите дебаркират на брега на Дунав. Българската армия се принуждава да се затвори в дръстърската крепост. Там тя успява да отблъсне киевската армия. Докато русите продължават да превземат българските крепости на север (превзети са над 80 крепости). Българите подстрекават печенегите да нападнат Киев. По този начин Светослав е принуден да се оттегли, за да се справи с тях. През 969 г. той обаче се завръща и отново нахлува в България. Междувременно Петър прави опит за династичен брак с Византия, с цел да укрепи южната граница. Във Велики Преслав пристигат Никифор Еретик и митрополитът на Евхаития, Филотей. Междувременно обаче, Никифор Фока умира. Скоро той е последван от Петър, който получава апоплектичен удар и династичните бракове не се осъществевят. Петър е най-дълго управлявалият държавен глава в историята на българската държава.

Българската църква по времето на цар Петър

Отношения на цар Петър с Църквата Той отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран за светец. По време на управлението му за пръв път тя получава състояние на автокефалия, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така Българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър Българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.

Дълго време българската историческа мисъл приема, че цар Петър е слаб и безволев цар, отдаден на църквата. Това схващане е наложено от Васил Златарски. В по-ново време проф. Пл. Павлов смята, че има сериозни основания да се приеме, че царят не е дал безусловна подкрепа на българската църква, а е бил загрижен за нейният морал. Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56 Петър не само че не толерира нарастването на църковното земеделие, но предпочита да насърчава създаването на малки и средни по големина манастири. И презвитер Козма, и Черноризец Петър заклеймяват желанието на игумени и епископи да увеличават своите имения. Би било странно ако царят не е споделял схващанията на своите книжовници.

Социални брожения. Развитие на богомилството и отшелничеството Разкошът на официалната църква и тежките данъци довеждат до социални брожения. Според някои историци именно социалното недоволство става източник на разпространението на ереси, чиито поддръжници призовават към отказ от светските блага. Най-известното движение от този вид е богомилството, като за негов „патриарх“ в българските земи се счита поп Богомил. Дори появата на богомилството свидетелства, за увеличението на българската просвета през времето на цар Петър - богомилите са познавали текста на богослужебните книги. Също така от средата на X век се разраства отшелничеството. Това е друг вид отказ от материални блага, но без да се пропагандира анархия насочена срещу царя, болярите и Църквата.

Цар Петър се среща с великия български светец, отшелника Иван Рилски. Срещата се провежда от разстояние, двамата се виждат само отдалеч. Цар Петър изпраща дарове на светеца – плодове и злато. Свети Иван приема плодовете, а златото връща с думите: „Защо му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата?“ Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия. Също така Петър поддържа кореспонденция с цариградския патриарх Теофилакт (чичо на жена му, Мария - Ирина). В нея той търси от Теофилакт напътствие как да се справи с ереста по своите земи.Българските ханове и царе. Йордан Андреев, Андрей Пантев, издателство Абагар, Велико Търново. Второ издание 2024 г. 106 стр. Цар Петър поддържа кореспонденция и с прочутият ромейски отшелник Павел Ластърски. Той също му дава напътствия как да пребори богомилството. Дали поради желание за лично духовно спасение или поради държавнически разбирания, обаче Петър не предприема "най-строги мерки" срещу богомилите. Вероятно Петър преценява, че предприемайки гонения срещу богомилството ще отслаби България. В крайна сметка той се ограничава с опити да възстанови морала на църквата.

Международно признание За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на противопоставяне с Византия и се самообявява за „цар на българи и гърци“, Петър търси разбирателство с южната си съседка. С мира от 927 г. Византия признава Петър за цар и дори му дава за съпруга Мария Лакапина – близка сродница на императора. Такова събитие е без аналог в дотогавашната българска история.Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия Договорът през 927 г. признава автокефален статут на българската църква; патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Според проф. П. Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим; за това се споменава от цар Калоян в преговорите му с папа Инокентий III: „Аз изследвах писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, откъде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки, ние намерихме в техните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение от светейшата Божия римска църква и апостолическия престол, от княза на апостолите." На свой ред папа Инокентий в писмото си до унгарския крал Емерих пише, че „от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическата власт, като Петър и Самуил.“

Всъщност самият Симеон I води в края на живота си преговори с Рим, продължавайки политиката на баща си. Скоро след смъртта му Петър е признат за цар от Византия.

Също така според Ибрахим ибн Иа’куб ал — Ифанли от Туртуши през 965 български пратеници посетили княз Отон в Магдебург.

Любопитно е, че цар Петър е първият български владетел, който сече монети.apollon.blog.bg Такава монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети Петър нарича себе си „василевс“, т.е. император, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар.

Петър е един от двамата български владетели, канонизирани за светци, заедно с Борис Покръстител.

Авторитетът на България нараства точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол се наричат с това име за по-малко от два века (единият от тях става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като св. цар Петър Благоверни и св. благоверни цар Петър БългарскиОфициален сайт на Софийската епархия

Компромисът между България и Византия