Олицетворение (персонификация) е литературен похват, при който се приписват човешки черти на животни, предмети, природни явления и отвлечени понятия.:„ 1. Литер. Художествен похват, при който се приписват човешки черти на предмети, животни, природни явления и др.; одухотворяване., персонификация. 2. Въплъщение, израз на нещо.“: „1. Изк. Само ед. Представяне в художествено произведение на предмети, явления, отвлечени или измислени понятия в човешки образ; олицетворяване, олицетворение. Персонификацията се използва най-често в митологията, народните приказки, притчите и др. 2. Книж. Олицетворение, въплъщение, материална проява на нещо. Всевъзможните анонимни акционерни дружества — това не са фикции, а персонификация на нашия стопански строй. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 217. — От лат. personificatio 'олицетворяване' през фр. personification.“Л. Ницолов, Л. Георгиев, Х. Джамбазки, С. Спасов, Речник на литературните термини, София, 1973.
Например котаракът от приказката Котаракът в чизми е представен като човек: говори и разсъждава по човешки, носи чизми, ходи на два крака.
Олицетворението (персонификацията) се използва във всички жанрове на художествената литература, но най-често в приказките, басните и стихотворенията.
По-общо думата олицетворение може да означава въплъщаване на дадена идея в образа на живо същество.Речник на българския език — справка за значенията на думата олицетворение.Пример: Дяволът е олицетворение на злото.
Вижте също Антропоморфизъм
Източници
Категория:Персонификация Категория:Лексикология Категория:Фигури на речта