Височен

Висо̀чен или Висо̀чени (срещат се и формите Висо̀чан, Висо̀чани , Ксиропотамос, до 1927 година Βησωτσάνη, Висоцани) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

География Селото е разположено на 260 m надморска височина в Драмското поле на около 8 km северозападно от град Драма в подножието на Боздаг при дола Чорлак.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име Високо – гола чука над Височен, със съответствия във всички славянски езици. Жителското име е висо̀ченин, висо̀ченка, висо̀чене.

В Османската империя Селото е споменато в османски регистър на соколари и ястребари от 1480 година. Отбелязано е и в османски данъчни регистри от 1569 – 1570 година.

В края на XIX век Височен е предимно българско село в Драмска кааза на Османската империя. Гробищната църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от 1815 година. В селото работи гръцко училище към църквата „Свети Георги“, в което в 1888 – 1889 година преподава Димитриос П. Йоанидис, а в 1890 – 1891 – Н. Астериадис.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Височан има 220 къщи българи и 40 турци.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Височан има 1150 жители българи християни, 250 турци и 12 цигани.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Височен (Vissotchen) се състои от 1840 българи екзархисти, 20 гърци, 36 власи и 30 албанци и в селото действат едно основно българско и едно основно гръцко училище с по един учител и 50 и 25 ученици съответно. Според гръцки данни в 1906 година в селото има около 135 патриаршистки семейства, 55 – 60 екзархийски и 35 – 40 мюсюлмански. През февруари 1906 година митрополит Хрисостом Драмски посещава Височен и отсяда в къщата на Йоанис Самарас.

В доклад до Атина гръцкият подконсул в Кавала съобщава, че в селото има 225 къщи, от които 120 гръцки, 55 български и 50 турски, а жителите му са 1481 – 741 българогласни гърци, 411 българи и 330 турци.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Височен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Към 1918 година според българския лингвист Йордан Н. Иванов в селото има 300 семейства, от които 130 патриаршистки, 120 екзархистки и 50 турски. Екзархистите се изселват отчасти в 1913, а по-късно в 1919, 1925 и 1927 година. След изселването на турците в Турция по силата на Лозанския договор, в селото са настанени гърци бежанци – 87 семейства с 396 души.

В 1927 година името на селото е сменено на Ксиропотамос. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 324 жители общо.

След изтеглянето на българските войски от Драмско в 1944 година част от българите гъркомани се изселват в България. Най-много височани живеят в Гоце Делчев и района, както и в Пловдив, Пазарджик и Хасково.

Селото не пострадва от Втората световна и от Гражданската война и затова населението му се увеличава. В 50-те години в землищео на Височен е основано селището Каридия, което в 1961 година има 42 жители. По-късно е слято с Височен.

Населението на Височен произвежда тютюн, жито и други замеделски култури, като се занимава и с лозарство и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Височен на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Какаведжик Κακαβιεζίκ Монодендри Μονοδένδρι местност на Ю от Височен Чирепе Τσιρεπέ Потистра Ποτίστρα скалист склон на Ю от Височен, вдлъбнатина в скала, където се събира вода от старобългарското , „череп“, „глинен съд“ Калуд Калут Καλούτ Рема Агиу Константину Ρέμα 'Αγίου Κωνσταντίνου река и плодородни ниви на Ю от Височен, от личното име Калуд, от новогръцкото καλούδι, „дарове, подаръци“ Кьор Бунар Κιόρ Μπουνάρ Ксировриси Ξηρόβρυση извор на Ю от Височен на река Калуд в местността Аврата Карандилък Καραντιλίκ Спилиес Σπηλιές местност на Ю от Височен Бабаамурь или Бабамур Μπαμπαμούρ Перистера Περιστέρα склон с ниви на Ю от Височен Пасково Πάσκοβο Пигади Πηγάδι извор на З от Височен Куйнярник Κουϊνιάρνικ Станес Στάνες възвишение в Боздаг на З от Височен (541,4 m) Сик Пърнар Σίκ Πουρνάρ Пурнария Πουρνάρια връх в Боздаг на СЗ от Височен Бабин дол Μπαμπιντόλ Рема Михаил Аргангелу Ρέμα Μιχαήλ Αρχαγγέλου река в Боздаг на С от Височен започва в местността Лисе и стига до селото Раздуле Ραξτοϋλε Ксирорема Ξηρόρρεμα река Рачан или Рачица Ρακτσάν Коцифорема Κοτσυφόρρεμα река на И от Височен от корен рак- в раковина, сравними са речните имена Рача Калелък Καλενίκ Ипсома Мавруди Ύψωμα Μαυρουδή скалиста чука в местността Гърбъ в Боздаг на И от Височен (582 m) Сивек или Сивак или Сивака Σίβεκ Итиес Ιτιές дол край Височен, от сив и -ак по цвета на скалата Чернок Τσερνόκι Маври Корифи Μαύρη Κορυφή връх в Боздаг на С от Височен (1132,9 m) от чернок, „черен бор“ Голак Γκολάκι Гимно Γυμνό връх в Боздаг на С от Височен (1051 m) от гол и -ак (стара -ako-), местност лишена от растителност Чалелик Τσαλεκίκ Ангатотон Άγκαθωτόν местност в Боздаг на СИ от Височен Паланкар Παλαγκάρ Хионисмени Χιονισμένη Дупал Ντούπαλ Трипес Τρύπες местност в Боздаг на С от Височен Перис Πέρις Ипсома Елевтерияди Ύψωμα Έλευθεριάδη връх в Боздаг на СИ от Височен (1143 m) Патрик дере Πατρίκ Ντερέ Фидосерма Φιδόσερμα река в Боздаг на СЗ от Височен Гелем дере Γκελέμ Ντερέ Рема Нимфон Ρέμα Νυμφών река на И от Височен (Дабладджик или Блацища) Герколаки Γκερκολάκι Афти Άφτί местност в Боздаг на С от Височен Пилаф дере тепе Πιλάφ Ντερέ Τεπέ Стронгили Στρογγυλή река в Боздаг на СЗ от Височен Мешелик Μεσελίκ Дриодасос Δρυόδασος местност в Боздаг на С от Височен Гатища Γκατίστα Перивлептон Περίβλεπτον връх в Боздаг на С от Височен (996,3 m) Каинлък Καϊντλίκ Оксиес Όξυές връх в Боздаг на С от Височен (1465 m) Дуз Киран Ντούζ Κιράν Левендико Λεβέντικο Тикълница Τικαλνίτσα Стронгилон Στρογγυλόν връх в Боздаг на С от Височен (2020 m) в гребена Дебелина от тикъл, мъжки род на тикла, „каменна плоча“, и топонимична наставка -ица

Личности Родени във Височани Георги Кръстев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, четата на Стоян Филипов, Първа рота на Пета одринска дружина Димитър Мандраджиев (Δημήτριος Μανδρατζής, Димитриос Мандрадзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, терорист на гръцкия комитет Иван Еклемов (Ιωάννης Εκλεμές, Йоанис Еклемес, ? – 1908), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит в престрелка с българи Иван Самаров (Ιωάννης Σαμαράς, Йоанис Самарас, 1878 – 1911), гръцки андартски деец, агент от трети редΧατζηαναστασίου, Τάσος (2018). «Η περιοχή της Δράμας 1870 – 1913. Αλυτρωτικές βλέψεις από την άλλη μεριά των συνόρων». Από τον Μακεδονικό Αγώνα… στην απελευθέρωση της Δράμας. Πρακτικά Συνεδρίου. Δράμα: Κέντρο Πολιτιστικής Ανάπτυξης Ανατολικής Μακεδονίας, стр. 196. Иван Янев, български революционер, деец на ВМОРО Марко Тимчев (Тинчев), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Петнадесета щипска дружина Кръстана Янева (1914 – 1944), съветска разузнавачка в Берлин.Ольга Харина. „Я люблю людей...“ Кристана Ивановна Янева (1914-1944) Международная школьная интернет конференция

Бележки

Категория:Села в дем Драма