Косово е самопровъзгласила се суверенна държава непризната от Сърбия, разположена в централната част на Балканския полуостров
Географско положение, граници, големина Косово заема централната част на Балканския полуостров и е без излаз на море. Площта ѝ възлиза на 10 908 km². На север, североизток и изток граничи със Сърбия (351.6 km), на юг със Северна Македония (158.7 km), на югозапад с Албания (111.8 km) и на запад с Черна гора (78.6 km). «Большая Советская Энциклопедия» – Косово, (раздел Природа), т. 13, стр. 265
Територията на Косово се простира между 41°51′ и 43°16′с.ш. и между 20°00′ и 21°47′и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), в планината Копаоник, на границата със Сърбия. крайна южна точка – (), в Шар планина, на границата със Северна Македония. крайна западна точка – (), в планината Проклетия, на границата с Черна гора. крайна източна точка – (), в планината Голяк, на границата със Сърбия.
Релеф
Релефът на страната е предимно планински. В централната и западната част се простират две обширни котловини – Косово поле и Метохия, около които са разположени няколко планини: Проклетия (връх Жеравица 2656 m) на запад, Мокра гора (2155 m) на северозапад, Рогозна и Копаоник на север, Голяк (1181 m) на изток, Скопска Църна гора (1651 m) на югоизток и Шар планина на юг и югозапад, в която се издига връх Рудока/Нжерит/ (2658 m) – най-високата точка на страната. Най-ниската точка е при река Бели Дрин (122 m) на границата с Албания.
Климат Климатът на Косово е умерено- и преходно-континентален. Средна януарска температура около 0 °C, а средна юлска 20 °C. През лятото температурите са високи, като достигат над 30 °C, а през зимата падат до -20 °C. Годишната сума на валежите 600-700 mm.
Води
Въпреки малката си територия реките на Косово се отнасят към три главни водосборни басейна. Източната половина на страната (около 50%) принадлежи към Черноморския водосборен басейн, като тук текат реките Ибър с притоците си Лаб, Ситница и Дреница и Южна Морава с притока си Крива. Всички те принадлежат към водосборния басейн на Дунав. Западната половина на страната (около 40%) принадлежи към Адриатическия водосборен басейн. Тук тече река Бели Дрин (дясна съставяща на Дрин) с притоците си Печка Бистрица, Дечинска Бистрица, Ереник и др. Около 10% в южната част на страната се отнася към Беломорския водосборен басейн, като тук тече река Лепенец (ляв приток на Вардар).
Растителност От 600 до 800 m н.в. са разположени дъбови гори, от 800 до 1500 m – букови гори, на от 1500 до 1800 m – смърчови гори, а над 1900 m планински ливади и пасища. Горите заемат около 40% от територията на страната.
Външни препратки
Източници