Съпротивата през Втората световна война е наименование за организираното по страни движение, включително с въоръжени сили, срещу Силите на Оста (Тристранния пакт – военния блок начело с Нацистка Германия).

Подпомагана е от Съюзниците – антинацисткия военен блок, особено от основните воюващи страни в Европа: СССР (включително чрез Коминтерна) и Великобритания (управлявана тогава от правителство на Уинстън Чърчил). Помагащите държави се стремят да влияят и направляват съпротивата в общ и свой интерес.

Развива се главно в окупираните страни, но също и в държавите от Пакта. Спонтанно възникналата по места съпротива се обединява по страни, подкрепяна е от опозиционни политически партии. Извършват се атентати срещу видни дейци на окупационните и съглашателските местни власти, саботира се производството за фронта, взривяват се обекти от военната и транспортната инфраструктура. В райони със защитни релефни условия (планински, гористи, блатисти местности) се организират изнесени партизански формирования.

Движението придобива особено голям размах на територията на Полша, Югославия (най-вече в Босна и Херцеговина) и окупираните западни и южни пояси от европейската част на Съветския съюз (предимно в Беларус и Украйна). Имат значителен принос за саботирането на германските окупационни власти и за освобождаването на своите земи при настъплението на Червената армия и нейните съюзници.

Френската съпротива създава свои големи формирования в слабо контролирания от окупатори Френски Алжир, откъдето навлизат във Франция и заедно с настъпващите Съюзници на Западния фронт освобождава страната. Италианската съпротивата подобно заедно със Съюзниците настъпва, изкарва Италия (най-важния съюзник на Германия) от Пакта и я освобождава от фашизма.

Съпротивата в другите страни също допринася много за тяхното освобождаване от нацистките сили – предимно в страни с големи партизански формирования (Словакия, България, Гърция), по-малко в страни с малки единици (като бойни групи).

Силите на Съпротивата при победата във войната завземат властта по места и страни. Реорганизирани партизански формирования от някои страни (като България) учстват в по-нататъшните бойни действие срещу държавите от Пакта. Военни и политически дейци на Съпротивата участват в държавното и местното управление в своите страни непосредствено след войната.

Сред най-известните в света отделни актове на Съпротивата е атентатът срещу Райнхард Хайдрих в Прага на 27 май 1942 година.

Международен ден на Съпротивата е 10 април.

Организиране След първоначалния шок след Блицкрига, хората започват бавно да се организират, както на местно ниво, така и в по-широк мащаб, особено когато евреи и други групи от хора започват да бъдат депортирани и използвани като Arbeitseinsatz (принудителен труд за германците). Организирането е опасно, така че повечето съпротивителни действия се извършват индивидуално. Възможностите зависят много от терена. В Северна Италия Алпите и Апенините предлагат подслон на партизански бригади, въпреки че много групи действат директно в големите градове. Съществуват много различни видове групи, вариращи в дейности от хуманитарна помощ до въоръжена съпротива, които понякога си сътрудничат в различна степен.

Размери Редица източници отбелязват, че Полската народна армия е най-голямото съпротивително движение в окупираната от нацистите Европа. Норман Дейвис пише, че „Армия Крайова ... може с право да претендира, че е най-голямата [организация] на европейската съпротива.”Norman Davies (28 February 2005). God's Playground: 1795 to the present. Columbia University Press. p. 344. ISBN 978-0-231-12819-3. Retrieved 30 May 2012. Грегор Далас пише, че „Армия Крайова (или АК) в края на 1943 г. наброява около 400 000 души, което я прави най-голямата съпротивителна организация в Европа."Gregor Dallas, 1945: The War That Never Ended, Yale University Press, 2005, ISBN 0-300-10980-6, Google Print, p.79 Марк Уайман пише, че "Армия Крайова е смятана за най-голямата подземна съпротивителна единица във военновременна Европа."Mark Wyman, DPs: Europe's Displaced Persons, 1945–1951, Cornell University Press, 1998, ISBN 0-8014-8542-8, Google Print, p. 34 Въпреки това, броят на съветските партизаните бил много сходен с този на полската съпротива See, for example, Leonid D. Grenkevich, The Soviet Partisan Movement, 1941–44: A Critical Historiographical Analysis, p. 229, and Walter Laqueur, The Guerilla Reader: A Historical Anthology, New York, Charles Scribner's Sons, 1990, p. 233., както и броят на югославските партизани. За Френската съпротива Франсоа Марко прави оценка от 200 000 активисти и още 300 000 със значително участие в операциите на Съпротивата.Laffont, Robert (2006). Dictionnaire historique de la Résistance. Paris: Bouquins. p. 339. ISBN 978-2-221-09997-1. За Съпротивата в Италия Джовани ди Капуа изчислява, че до август 1944 г. броят на партизаните е достигнал около 100 000 и е ескалирал до повече от 250 000 с последното въстание през април 1945 г.Resistenzialismo versus resistenza

Форми на съпротива Съществували са различни форми на съпротива: Без насилие Саботаж – някои от местните жители са принудени да работят за германците, но работата често се извършва бавно или умишлено лошо Стачки и демонстрации Въз основа на съществуващи организации, като Църквата, студенти, комунисти и лекари (професионална съпротива) Въоръжена нападения в бюрата за разпределение, за да се вземат купони за храна или различни документи за лична идентификация; нападения в службите по вписвания на ражданията, за да се укрие информация за евреи и други хора, на които нацистите са обръщали специално внимание временно освобождаване на области, като например в Югославия, Париж и Северна Италия, понякога в сътрудничество със Съюзническите сили въстания като във Варшава през 1943 и 1944 г. и в лагери за унищожаване като Собибор през 1943 г. и Аушвиц през 1944 г. продължаващи битки и партизанска война, като партизаните в СССР и Югославия и маките във Франция Шпионаж, включително изпращане на доклади с военно значение (напр. движение на войски, прогнози за времето и др.) Нелегална преса за противодействие на нацистката пропаганда Антинацистка пропаганда, включително филми, например антинацисткия цветен филм Calling Mr. Smith (1943) относно настоящите нацистки престъпления в окупираната от Германия Полша. Скрито слушане на предавания на BBC за новинарски бюлетини и кодирани съобщения Политическа съпротива за подготовка на реорганизацията след войната Подпомагане на хора да се укрият (напр. да избягат от Arbeitseinsatz или депортиране) - това е била една от основните дейности в Холандия, поради големия брой евреи и високото ниво на администрация, което улеснявало германците да идентифицират евреите Линии за бягство, за да се подпомогне съюзническия военен персонал, хванат зад линиите на Оста Подпомагане на военнопленници с незаконни доставки, бягства, комуникация и др. Подправяне на документи

Източници

Външни препратки European Resistance Archive Jewish Armed Resistance and Rebellions on the Yad Vashem website Home of the British Resistance Movement Interviews from the Underground Eyewitness accounts of Russia's Jewish resistance during World War II; website & documentary film. Serials and Miscellaneous Publications of the Underground Movements in Europe During World War II, 1936-1945 From the Rare Book and Special Collections Division at the Library of Congress Underground Movement Collection From the Rare Book and Special Collections Division at the Library of Congress